vitleemska%20bojija%20majka Всемирното Православие - ДЪЛГ НА ХРИСТИЯНИТЕ Е ДА УБЛАЖАВАТ И ПРОСЛАВЯТ БОЖИЯТА МАЙКАВитлеемската икона на св. Богородица

Християни! Колкото по-съвършено се уверяваме, че славата на Божията Майка в Църквата е Божия наредба и че нашият дълг - да Я ублажаваме и прославяме, е Божие определение [17]: толкова по-внимателно и толкова по-вярно трябва да бъде изпълнено това наше задължение.

Ублажаваме Приснодевата. Искрено ли? Не го ли правим лицемерно?

 

Лицемерието е презряно и между живеещите на земята, които впрочем то понякога може и да измами; но живеещата на небето и виждащата в светлината на всевиждащия Бог е невъзможно да бъде измамена. Ще кажат: възможно ли е да се лицемери там, където най-високата похвала е по-малка от предмета, за който се отнася? Отговаряме: лицемерничим, ако хвалим това, което вътрешно не уважаваме. И така: ублажавайки Приснодевата, почитаме ли девството? Уважаваме ли целомъдрието? Пазим ли чистота? Ненавиждаме ли нечистотата? Ревнуваме ли за своето очистване?

В храма ублажаваме Преблагословената Божия Майка: някои не вършат ли противното на това вкъщи? Децата не оскърбяват ли благословените имена на баща си и майка си с неподчинение и неуважение? А и самите родители не пренебрегват ли родителските си задължения и добродетели?

Прославяме в храма високата в смирението, дълбоката в мълчанието Мариам: но не е ли там с нас нашата гордост, нашето тщеславие, нашата суетност, нашето невнимание към празнословието? И мълвата на страстите не заглушава ли в сърцето ни славословията на устните ни?

Заедно с Елисавета ублажаваме вярващата и чрез това извела в света Началника на вярата, удивяваме се на Богоблагодатната, величаем чудодействащата: но внимателно ли пазим безценния залог на вярата, който и нас може да приведе до блаженство? Търсим ли благодатта, не казвам - видимо чудодействената, която не се дава на всекиго, както и не на всички е нужна, а вътрешно възраждащата благодат, изграждаща в нас чисто сърце, обновяваща в нас правия дух, правеща ни нова твар в Христа? Не живеем ли, напротив, небрежно и безгрижно в разтлението на природата си, с празното име на вярата, неоплодотворена с любов и добри дела и затова не можеща нито да роди в нас вътрешно блажество, нито да възроди в нас небесно блаженство?

Неприятна е похвалата в устата на грешника (Сир. 15:9). Ако желаем достойно да ублажаваме Пресветата Майка Божия: тогава да възлюбим от все сърце Нейните достойнства и добродетели; възлюбвайки ги, да поревнуваме, по възможност, да следваме в живота си това, което с мисъл и слово ублажаваме. Да се утвърдим в такова разположение ще ни помогне Сама ублажаваната от нас, с дадената Й благодат и могъщите Й молитви към Нейния Син и Бог, единосъщен и прославян с Отец и Светия Дух во веки.

Радостно, заедно с праведната Елисавета, можем и ние да кажем: и откъде ни е това - да дойде при нас Майката на нашия Господ?ука 1:43). Какъв е този незаслужен и според нашето недостойнство неочакван дар, че да имаме сродната с нас по естество Майка на нашия Господ, и Сам Господ дивно да се приближи към нас, изцяло приобщавайки се към нашето естество, нашите немощи и нашите болести, освен към греха, дори към нашата смърт, за да може, приемайки ги върху Себе Си, да ни даде в замяна живот и сила, така че на нашата вяра да не й е далече и да не й е трудно да търси нашия Господ и да намира Неговата благодат, - при застъпничеството на Неговата Майка, Майката на светлината, любовта и милосърдието?!

Пояснение:

17. Сократ

 

 

 

ЗА ПОДРАЖАНИЕТО НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ НА БОЖИЯТА МАЙКА – ПРОРОЧЕСТВО ЗА ТОВА

 

След Нея водят при Тебе девици, нейни дружки (Пс. 44:15)

 

Пророкът, предсказвайки високото общение на Преблагословената Дева Мария с Бога чрез въплъщението в Нея на Сина Божи, добавил: След Нея водят при Царя девици. Под името девици се разбират душите, които не са се разтлели в плътска и светска любов, или са се очистили от нея. Това са вашите души, християни, доколкото са съхранили духовното девство, в което са се родили с кръщението, или доколкото са го възвърнали с покаянието.

Те също трябва да бъдат доведени при Царя Бога, макар и не редом с Царицата Небесна, Която е най-напред от всички, защото е над всички, а следвайки Я, тоест като последват в известна степен примера Й. Чрез Нея те трябва да бъдат доведени до някаква степен на общение с Бога.

Не бъдете нерадиви да се възползвате от предимството, което ви се дава и почти се усвоява с пророчеството. Вгледайте се внимателно и наистина тръгнете след Царицата Небесна. И за вас има благовещение в свой род и степен, защото и на вас се благовести от ден на ден Неговото спасение (Пс. 95:2): приемайте словото на спасението както жадната земя приема дъжда. Слезлият да се всели в Дева със Своята Ипостас снизхожда още и чрез вярата да се всели в сърцата ви (Еф. 3:17): не оставайте бездейни, излизайте да посрещнете Женихаатей 25:6), посрещайте приближаващата се Божия благодат с вашето сърдечно желание.

Божията Майка е наречена във висша степен благодатна; но и за всеки от нас има в някаква мяра благодат, съответстваща на нашата вяра и потребност, и достатъчна за нашето спасение: защото се яви Божията благодат спасителна за всички човеци (Тит 2:11). Майката Божия е единствената благословена между жените и между целия човешки род; но и нас, както казва Апостолът, Бог ни благослови в Христа с всяко духовно благословение от небесата (Еф. 1:3).

Възможно ли е да вървим по стъпките на Божията Майка? - Не само е възможно, но е и необходимо – по предреченото от Пророка: След Нея водят при Царя девици. Възможно е човек да подражава и на Богочовека, Който Сам призовава към това и обнадеждава с достигане на високата цел: който Ми служи, нека Ме последва; и дето съм Аз, там ще бъде и Моят служителоан 12:26) [14]. Подражанието не изисква равенство, нито дори нещо близко до равенството. Малкият може да подражава на големия в това, което е достъпно за него. Не на всяко пожелание е достъпно дивното и чудесното; истинското и доброто обаче е достъпно за всички, макар и, впрочем, за всеки според неговата мяра и степен, според мярата на вярата, по степента на чистотата на желанието и ревността в подвига. Макар че съдбата на Пресвета Богородица в своя особен вид и степен да е безпрецедентна; но въобще, като съдба на съвършена и блажена душа, тя е следствие от същите тези сили, разположения, действия и подвизи, с които се проправя и се осъществява общият спасителен път за всички хора.

Християнски души! Няма ли да поревнувате да бъдете в чина на мъдрите девици, да тръгнете по стъпките на Приснодевата? Нима някой от вас ще се обрече доброволно на участта на неразумните девици? Сърцето ви няма ли да възжелае да се приближи към небесния Жених, Когото Сам небесният Отец нееднократно провъзгласява за възлюбен, не защото има някаква необходимост да покаже любовта Си към Него, но за да възбуди нашата любов към Него.

Или ви разслабва маловерната мисъл, дали е възможно човек да достигне такава висота? – Няма обаче място за съмнение във възможността на това, което непогрешимото Пророческо слово предрича и обещава като нещо, което е писано да се сбъдне: След Нея водят при Царя девици.

Или чувството за недостойнство ви потиска и пречи на божественото желаниеда се окрили? - Отделете чувството за недостойнство, което е справедливо, от преобладаващата безнадежност, която е несправедлива. За достойните ли е дошъл на земята Синът Божи? – Ето, Той Сам провъзгласява: не Съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяниеарк 2:17); Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналотоат. 18:11). Ако не само за недостойните и грешните, но и за погиналите е дошъл Спасителят, тогава и съответно, не само недостойните и грешните, но и погиналите имат надежда да се приближат към своя Спасител, стига само да поискат, да се подвизават, да побързат да се приготвят за това приближаване, - не със своя сила, а с Негова благодатна помощ.

Пояснение:

14. Поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърцеат. 11:29).