800px-Warsaw_07-13_img38_Russian_church Всемирното Православие - ПОЛСКА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА (ИСТОРИЯ И СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ)Полската Православна Църква е създадена през 1948 г.

Историческа справка

Християнството идва в пределите на днешна Полша от югозапад от Моравското княжество, от запад – от Германия и от изток – от Киевска Рус.

През 966 г. в Гнездно приема кръщение полският княз Мешко (Мечислав) I, след когото се кръщава масово и неговият народ. От X век върху част от Полша се разпростира Владимиро-Волинска епархия на Киевска митрополия на Константинополската църква, от която през XI-XII век е отделена Перемишълска, а през XIII век – Холмска епархия.

С отпадането на Римската църква от Православието в западната част на страната започва да се разпространява римокатолицизмът. След като през 1385 г. княз Ягайло обявява своя избор в полза на римокатолицизма, мнозина го следват и Православието престава да бъде преобладаващата вяра в Полско-литовската държава.

През вековете могъщество на Полско-литовската Жечпосполита (съществува между 1569 и 1795 г.) нейните крале радеят за насаждане на римокатолицизма в тяхната държава и Православието продължава да бъде стеснявано. На Бресткия събор през 1596 г. някогашните православни архиереи на полско-литовските земи начело с Киевския митрополит Михаил (Рогоза) приемат унията. До 1632 г. Православието се оказва извън закона, вярващите са подложени на тежко гонение и мнозина се принуждават да станат униати. След това Киевският митрополит св. Петър (Могила) провежда редица реформи, които, с цената на сближаване с римокатолическите образци, утвърждават Православието като търпима вяра в Жечпосполита. Но през следващите векове под натиска на държавата и на римокатолическия клир продължава преминаването на православни християни към униатите.

Заедно с подчиняването на Киевския престол, от края на XVII в. православните християни в Полша са вече под омофора на Московския патриарх. Едновременно с това през XVIII в. продължава поглъщането на Жечпосполита от съседните й държави и към края на столетието голяма част, под името Полско царство, влиза в състава на Руската империя. В тези земи Православието се превръща от подтискана вяра на малцинството в господстваща, което обуславя масовото преминаване на униатите в Православието през следващия век.

От 1785 г. за обгрижване на православните в Полша е учредено Переяславското наместничество (коадюторство), а от 1793 г. го замества Минска епархия. От 1799 г. полските земи влизат във Волинска епархия. През 1840 г. специално за Полско царство е образувана Варшавска епархия, а от 1905 г. съществува и отделна Холмска катедра.

Във връзка с провъзгласяването на независимостта на Полша (1918 г.), с указ на Московския и на цяла Русия патриарх св. Тихон през 1921 г. на Православната църква в Полша е дадена „широка поместна автономия“. В средата на юни 1922 г. под натиска на полското правителство Варшавският митрополит Георги (Ярошевски) предприема стъпки за създаване на автокефална Полска православна църква. Вместо към свещеноначалието в Москва е взето решение да се обърнат към Константинопол и на 13 ноември 1924 г. в Константинопол патриарх Григорий VII подписва Томос № 4588 за създаване на автокефална Православна църква в Полша. Тази автокефалия не е призната от Московската патриаршия, но Руската задгранична православна църква я приема. През 20-те и 30-те години на XX в. в рамките на политиката за полонизация и покатоличване в Полша са разрушени или конфискувани повече от половината православни храмове, във Варшава е съборена катедралата „Св. Александър Невски“ (там сега се намира Паметникът на незнайния воин).

В първите години на Втората световна война източните граници на Полша, установени между двете световни войни, преминават към СССР и са извадени от състава на Полската православна църква, намираща се все още в разкол с Московската патриаршия. След това, в хода на Великата Отечествена война привържениците на автокефалията в Украйна оправдават разколническата си дейност чрез номинално подчинение на Варшавския митрополит Дионисий (Валедински).

В резутат на войната Полша се оказва в съветската сфера на влияние и влиза в социалистическия лагер. В условията на студената война вместо предишните връзки с Константинополската започват да се градят връзки с Московската патриаршия. През юни 1948 г. делегация начело с Бялистокския архиепископ Тимотей (Шрьотер) се обръща към Руската църква с молба да ходатайства за даване на автокефалия на Полската църква и на 22 юни същата година е подписан съответният акт.

След падането на комунистическия решим в Полша, Полската православна църква получава възможност да разшири благотворителната и социалната си дейност.

Епархии

Понастоящем Полската православна църква има 6 епархии на територията на Полша:

  • Варшавска;
  • Бялистокска;
  • Лодзинска;
  • Перемишлска;
  • Вроцлавска;
  • Люблинска.

Освен в Полша, Полската православна църква има две епархии и в Бразилия: Рио-де-Жанейро и Ресифи.

Особен статут притежава Православният ординариат на Полската православна църкваъзглавяван понастоящем от Семятичския епископ Георги - Върховен православен ординарий на Православната епископия Войска Полска).

 

Предстоятели

Георги Ярошевски ((15 септември 1921 г.) 12 февруари 1922 г. - 8 февруари 1923 г.)

Дионисий Валедински (8 февруари - 27 февруари 1923 г.)

Дионисий Валедински (27 февруари 1923 г. - 6/17 април 1948 г.)

Серафим (Ляде) (23 декeмври 1939 г. - 24 септември 1940 г.)

Тимотей (Шрьотер) (1945 г.)

Тимотей (Шрьотер), 2-ри път (6/17 април 1948 - 7 юли 1951 г.)

Макарий (Оксиюк) (7 юли 1951 (8 юли 1951 г.) - 2 март 1961 г.) след 8 декември 1959 г. е на лечение

Тимотей (Шрьотер), 3-ти път (8 декември 1959 - 5 май 1961 г.) Тимотей (Шрьотер) (5 май 1961 - 20 май 1962 г.)

Георги (Коренистов) (20/24 май 1962 - 26 май 1965 г.)

Стефан (Рудик) (26 май 1965 - 26 март 1969 г.)

Георги (Коренистов) (26 март 1969 - 24 януари 1970 г.)

Василий (Дорошкевич) (24 януари 1970 г.) (1 март 1970) - 11 февруари 1998 г.)

Сава Грицуняк (от 12 май 1998 г. (31 май 1998 г.))

Статистика

  • 1931 г. - По данни от последното преброяване в предвоенна Полша: православно вярващите са 762 484 души, т.е. 11,8% от населението на страната (от тях 40% са украинци/руснаци; 24% - белоруси; 12% - поляци; 3% - руснаци)
  • 1939 г. в Полша има220 000 православни християни
  • Преди края на Втората световна война има повече от 4 млн. православно вярващи, 5 епархии, 10 архиереи, 1579 енории, 1725 свещеници, 1579 църковни певции, 1947 параклиси, 1965 гробища
  • 1945 г. (след установяването на новите граници и обмена на населението) - около 450 000 православно вярващи, 2 епархии, 3 архиереи, 169 енории, 190 свещеници, 169 църковни певци, 223 параклиси, 234 гробища
  • 1951 г. - 160 свещенослужители
  • 1953 г. - 138 свещенослужители
  • 1970 г. - 195 свещенослужители, 215 енории, 300 осветени помещения
  • 1980 г. - По официални данни на държавната статистика: 292 свещенослужители, 231 енории, 300 осветени помещения. Според емигрантското издание Orthodox Monitor: регистрираните православно вярващи са 580 000 души, свещенослужителите са 290, енориите 233, осветените помещения -301, в страната има 2 православни манастираъжки и девически), 19 монаси и 15 монахини
  • 1981 г.– 550  000 православно вярващи
  • 1986 г. - 850  000православни християни
  • 1989 г. - около 950  000 - 1 милион православно вярващи
  • 1999 г. – 570  000 православни
  • 2006 г.- 600  000 православни; 380 свещенослужители; 240 енории; 8 манастири (5 мъжки и 3 девически)
  • 2012 г. - около 500 000 православно вярващи; 237 енории (226 в Полша, 11 зад граница); около 420 свещенослужители; 13 манастира (11 в Полша, 2 в Бразилия) /според други данни: 600  000 православни християни; около 100 монаси
  • Манастири
  • Най-известни са:
  • Ставропигиалният мъжки манастир „Св. Онуфрий“ в Яблечно;
  • Супрасълският мъжки манастир „Св. Благовещение“;
  • Девическият манастир „Св. св. Марта и Мария“ на планината Грабарка.

Учебни заведения

  • Варшавска християнска богословска академия
  • Катедра по православно богословиекъм Бялистокския университет
  • Варшавска духовна семинария
  • Иконописна школа
  • Псаломско-диригентска школа

Социална и благотворителна дейност

В Полската православна църква действа Православен благотворителен център „Елеос“, основан от митрополит Сава през 1996 г. с цел по-ефективно организиране на помощта за нуждаещите се. Социалната дейност на Полската православна църква включва още издръжка на милосърдно сестринство, домове за закрила и служби за подпомагане на бездомни .

Разпространена практика в Полската църква е създаването на братства, действащи както в отделните енории, така и в цялата Църква. Най-значими от тях са:

  • Братство на православната младеж (от 1980 г.)
  • Братство „Св. св. Кирил и Методий“ (от 1989 г., занимава се главно с просветителска дейност)
  • Братство „Св. Николай“ (от 1995 г., занимава се главно с поклонническа и благотворителна дейност)

Още факти:

Полската православна църква е автокефална поместна Църква.

Канонична територия: Полша (мнозинството вярващи живеят в източните части на страната); с "диаспора" в Бразилия.

Богослужебен език: църковнославянски (основен); полски (по изключение в някои енории); португалски (в Бразилия).

  • Календар: Юлиански
  • Предстоятел: Негово Високопреосвещенство Сава митрополит Варшавски и на цяла Полша
  • Място в диптиха: 13 (Рус.) или 12 (Конст.)
  • Състав (данни от 2012 г.): 11 архиереи; 8 епархии; около 420 свещенослужители; 237 енории (226 в Полша, 11 в чужбина); 13 манастира (11 в Полша, 2 в чужбина); 3 висши духовниучилища; около 500-600 хиляди православни християни
  • Координати на Полската православна църква:
  • Седалище: Варшава
  • Адрес: Al. Solidarności 52, 03-402 Warszawa - Poland
  • Телефон:
  • Факс:
  • Web-сайт:
  • Катедрален храм: „Св. Мария Магдалина“ (към него е резиденцията на предстоятеля)

Предстоятелят на Полската православна църква, митрополитът на Варшава и на цяла Полша Сава Грицуняк) - за него прочети тук