ЧУДЕСНАТА ПОМОЩ НА СВ. НИКОЛАЙ И ОСВЕТЕНАТА ПРОСФОРА
Разказ на енориаша Николай, участник във Втората световна война
Успях да избягам от немски плен. Придвижвах се през окупирана Украйна през нощта, а през деня се криех някъде. Веднъж, след като се бях скитал цяла нощ, на сутринта съм заспал в ръжта. Внезапно някой ме събуди.
Гледам пред мен старец в свещеническо одеяние. Каза ми:
— Защо спиш? Немците ей сега ще дойдат.
Изплаших се и питам:
— Но къде да бягам?
Свещеникът каза:
— Ей там, виждаш ли храсталака? – бягай бързо там.
Побягнах, но се сетих, че не съм благодарил на своя спасител. Обърнах се, а него вече го няма. Разбрах, че самият св. Николай е бил моят спасител. С все сила се затичах към храсталака. Пред него, гледам, тече река, но не широка. Скочих във водата. Изскочих на другия бряг и се скрих в храстите.
Гледам зад храстите: немците минават през ръжта с куче. То ги води право към мястото, където бях заспал. Повъртя се там и поведе немците към реката.
Започнах да се отдалечавам полека-лека през храстите. Реката скри следите ми от кучето, и аз благополучно се измъкнах от преследвачите.
След това към мен се присъедини още един войник, също избягал от плен.
Запромъквахме се с него към нашите, бяхме страшно изгладнели.
Изведнъж срещнахме на пътя две жени, облечени по монашески.
— Бедните, — казаха жените, — навярно сте изморени и гладни. Ето ви малко хлебец, - и едната жена ни подаде късче хляб, увито в хартия.
Вървим нататък. Разгънах хартията и какво да видя? В нея светена просфора и бележка.
Не вярвам на очите си, на бележката пише: „На Николай за здраве“ и надолу изброени всички членове на семейството ми, започвайки от жена ми.
Ужасих се и не ядох от просфората. Пазех я грижливо. Тя сякаш ми отвори вратата на щастието. Преминахме благополучно през фронтовата линия към нашите и в начало всичко тръгна толкова добре, че започнах да се надявам да ме пуснат в домашен отпуск. Само че се случи така, че един войник ми поиска рубашката. Дадох му я и забравих да извадя от джоба скъпоценната просфора. Връща ми войникът рубашката и казва: „А, знаеш ли, аз май изядох онова, което беше в джоба ти“.
И какво мислите, че стана? Пропадна целият ми късмет. След това на такива мъки се напатих, че нито ми се иска да си спомням, нито да разказвам за тях…
СПАСЯВАНЕ ОТ ВЪЛЦИТЕ (ВИДИМИ И НЕВИДИМИ)
Не мога да не разкажа за великия застъпник пред Господ Иисус Христос – св. Николай Чудотворец. Ще започна с това, че молитвената помощ и подкрепа на този славен угодник Божи, аз, грешният Божи раб Николай, съм усещал и получавал, може да се каже, още от люлката. Цялото ни голямо семейство (пет деца) по молитвите на покойната ми майка (рабиня Божия Дария), хранещо към св. Николай искрена обич, често получаваше помощ и защита от този дивен свети угодник.
Веднъж, когато бях малък, моята майка ми разказа удивителна история, която аз, с Божия помощ, искам да споделя с вас.
През 60-те години на миналия век започна гонение срещу Светата Православна църква, затваряха се манастири и храмове, стана опасно да се държат икони вкъщи. Помня, че в нашия дом (апартамент) майка ми винаги тихо и усърдно се молеше пред светите икони, и тази топлина от блещукащото кандило и от тихата молитва към Бога, Царицата Небесна и св. Николай Чудотворец вливаше невидима благодат и в моето, тогава още малко сърчице. Неочаквано в нашия хубав дом влезе голяма беда. По-големите ми братя, позовавайки се на строгите инструкции на директора на училището, казаха на мама да изхвърли иконите от къщи, тъй като, по думите им, в училище казали, че няма Бог, и които държат икони вкъщи, ще бъдат изключени от комсомола, пионерската организация и т.н., и т.н. Покойният ми вече баща (раб Божий Димитрий) бешечовек едновременно много строг към нашите лудории и в същото време добър към хората, беше преминал цялата война, беше воювал в ротата на автоматчиците на НКВД и беше завършил бойния си път чак през 1947 г. (след войната изпълняваше специална мисия по залавянето на „горски“ братя (антисъветска въоръжена съпротива в Прибалтика – б.пр.). Баща ми подкрепи братята ми и каза: „Майко, виждаш какво е времето, нима ще провалим целия по-нататъшен живот на нашите деца, дай да изхвърлим иконите, нас, все едно, ще ни издадат, и децата ще имат големи неприятности в училище. Майка ми, външно човек много крехък, тихо каза: „Първо мене ме изхвърлете от къщи, а след това можете и иконите да изхвърляте“. Никой и нищо не можеше да застави моята майка да предаде Бога, тя беше готова да се откаже от семейството…
Баща ми и братята ми бяха много недоволни от такъв отговор, но мама беше непреклонна. И тогава в нашето семейство се случи събитие, което промени всичко…
Баща ми беше запален рибар, седмици наред прекарваше на реката, хващаше много риба и раци, така че стигаше и за нашето голямо семейство, и за съседите. В семейството ни, което живееше много бедно дори през онези времена, никога не е властвал дух на алчност и користолюбие, и богатият улов на риба се носеше на съседите напълно безплатно.
Скоро след описаните събития в нашето семейство, когато вкъщи нарасна недоволството на баща ми и братята ми по повод решението на мама, баща ми замина за няколко дни на риба (беше през лятото), а ние се захванахме с нашите детски работи.
Татко си дойде, както винаги, с добър улов, но по думите на мама, нещо го беше потресло, ръцете му треперели и той нервно пушел, опитвайки се да разкаже нещо на майка. Най-накрая той се успокоил и започнал удивителния си разказ, който аз предавам почти дума по дума, както го чух от мама.
"Преди да тръгна за вкъщи, реших да пренощувам на една от горските поляни близо до реката, запалих огън, вечерях и се канех да полегна до огъня. Преди да успея да легна, изведнъж ясно виждам, че мястото, където съм се разположил, е обкръжено от …вълци! Цяла глутница. Зная, че през лятото те са сити и не нападат хора, хванах горяща главня и започнах да отпъждам вълците от огъня… Вълците не само, че не се разбягаха, те мълчаливо се придвижваха с лапи и все по-тясно затваряха смъртоносния си обръч около мен, очите им горяха, челюстите им бяха отворени, дивите зверове се готвеха за скок. Аз, майко, съм преминал цялата война, много съм видял, и смъртта съм виждал близо до мен, но такъв ужас и страх, ми се струва, че никога не съм изпитвал, както в тези минути… Вече се готвех за най-лошото... И в тези страшни за живота ми минути, на тази полянка, осветена само от пламъка на огъня, се появи неочаквано старец, облечен в селски дрехи, с платнени рубашка и панталони, с пояс, в ръката му видях тояга. Старецът вдигна тоягата си и вълците … изчезнаха, така както изчезна и старецът!!!“
Баща ми, видимо развълнуван от преживяното, изведнъж се втрещи и … сочейки към една от иконите с образа на св. Николай, изведнъж силно извика – майко!!! Ето ТОЗИ старец ме спаси!!!
След този случай татко забрани на братята ми да докосват иконите, и с Божия помощ тези светини (иконите на Спасителя, на Тихвинската Божия Майка исв. Николай Чудотворец) се намират при мен, грешния Божи раб Николай, вече много години.
Св. Николай устрои всичко така, че и иконите в нашия дом останаха, и братята ми никой не принуждаваше да ги изхвърлят. Животът с Бога у нас продължаваше. А покойният ми баща след това чудо започна особено много да почита светия угодник Божи Николай и празниците му; в неговия бележник (след смъртта му) намерих няколко православни молитви и сред тях – към св. Николай Чудотворец.
Светителю отче Николае, моли Бога за нас. Амин.
Николай Кравченко
РАЗКАЗЪТ НА НАТАЛИЯ
През лятото на 2007 г. върху носа на майка ми се появи отворена рана, а след това започна да се подува и стана като розов мехур. Отначало мислехме, че това е бенка или брадавица, но тъй като никакви домашни средства не помагаха, мама отиде на дерматолог. Лекарят каза, че става дума за някаква инфекция и предписа лечение, което не даде резултат. Насочиха ни към друг дерматолог, който каза, че това е обикновена брадавица, и че може да се отстрани, само че преди това трябва да се направи анализ за атипични клетки. Първият анализ не показа да има такива клетки и назначиха повторен. Накрая ги откриха и поставиха диагноза базалиом - разновидност на рака на кожата, която, Слава Богу, не дава метастази и при ранно откриване лесно се лекува.
Докато не бяха поставили точната диагноза, а това продължи около два месеца, ние се молехме на Господ, на Пресвета Богородица, а напоследък и на св. Николай, най-накрая да се уточни диагнозата и заболяването да не е сериозно. Обещах на светия Божи угодник, ако всичко мине благополучно, да напиша за великото му застъпничество пред Господа за нас, грешните и немощните във вярата.
Когато отстраниха с лазер тумора на мама, лекарят й казал, че сега ще излезе от болницата вече без тази диагноза.
Слава Богу!
Хора! Непременно прибягвайте към помощта на великия Чудотворец Николай и вярвайте, че той НИКОГА няма да ви остави, дори ако всички са ви оставили, и ще ви даде онова, за което сте го молили за Слава Божия.
Свети отче Николае, моли Бога за нас!
Рабиня Божия Наталия.
В ОГЪНЯ ИКОНАТА СТАНАЛА КАТО НОВА
В околностите на гр. Тамбов се намира село Лисие гори. Тук живее 80-годишният старец Александър. На младини, увлечен от безбожното учение на болшевиките и комунистите, той станал явен безбожник и богоборец. Веднъж, в порив на яростна борба срещу Църквата, той хвърлил в огъня всички намиращи се в дома му икони. Иконите изгорели, освен една. По чудо в огъня се запазила, и дори не се овъглила иконата на св. Николай. Нещо повече, в огъня иконата станала като нова: цветовете върху нея засияли като нови, ликът просветлял и се оживил. Това чудо удивило много съселяните му.
Минало време и ето че безбожникът попаднал в затвора. По светски казано: без вина, по лъжливо обвинение, но по духовно разсъждение: заради богоборчеството му. Тук, в ареста, той дал обет на Бога и на свети Николай: ако изляза оттук, ще отслужа молебен на Божия угодник Николай. По това време, през 1953 г., умрял великият ръководител на Съветския съюз и била обявена амнистия на затворниците. Под амнистия попаднал и Александър. Той се върнал вкъщи. Някогашният атеист отишъл в църквата и помолил свещеника да отслужи молебен на св. Николай Чудотворец. Така чрез огъня на страданията Бог обновява душата на човека.
Владимир Губанов