38366.b Всемирното Православие - СЛОВО ЗА СМЪРТТАСмъртта е велико тайнство. Тя е раждане на човека от земния, временен живот за вечността. При смъртното тайнство ние снемаме от себе си нашата груба обвивка – тялото, и с душевното същество, тънко и ефирно, преминаваме в друг свят, в жилището на същества, еднородни с душата.

 

           Този свят е недостъпен за грубите органи на тялото, чрез които, по време на нашето пребиваване на земята, действат сетивата, принадлежащи впрочем на душата. При смъртното тайнство виждаме само бездиханността, внезапната безжизненост на тялото, след това то започва да се разлага и ние бързаме да го скрием в земята, където то става жертва на тлението, червеите и забравата.

          За нас, кратковременните странници на земята, е необходимо да познаем своята участ във вечността. Ако по време на краткото ни тукашно странстване нашите грижи са съсредоточени върху това да отстраним от себе си всичко печално и да се обградим с всичко приятно, толкова повече трябва да се погрижим за нашата участ във вечността. Какво предстои на душата отвъд пределите на веществеността? Нима там няма отплата за доброто и злото, извършени от хората на земята волно и неволно? Нима няма такава отплата, след като злото на земята в по-голямата си част преуспява и тържествува, а доброто бива гонено и страда?

        Смъртта е раздяла на душата с тялото, съединени по Божия воля и пак разделяни по Божия воля. Смъртта е раздяла на душата с тялото вследствие на нашето падение, от което тялото е престанало да бъде нетленно, каквото първоначално е било сътворено от Създателя. Смъртта е наказание за безсмъртния човек, с което той бил поразен за непослушанието си към Бога. Чрез смъртта човек болезнено се разсича и разделя на двете части, от които е съставен, и след смъртта вече няма човек, а тялото му съществува отделно.

        Тялото продължава да съществува, макар и да виждаме, че то се разрушава и се превръща в земята, от която е взето. То продължава да съществува в тлението, както семето в земята, в очакване на второто съединяване с душата, след което то вече ще стане недостъпно за видимата смърт. Телата на някои Божии избраници противостоят на тлението, обилно проникнати от Божията благодат и в самата смъртна сянка явяват началото на своето славно възкресение. Вместо зловоние, те излъчват благоухание, вместо да разпространяват около себе си смъртна зараза, те изливат изцерение от всички недъзи, изливат живот. Такива тела са и мъртви, и живи – мъртви по човешко естество, и живи по присъствието на Светия Дух в тях. Те свидетелстват в какво величие и святост е създаден от Бога човекът, и че това величие, тази святост са възвърнати от изкуплението.

        Сама по себе си раздялата на душата с тялото не е смърт, тя е само последица от смъртта. Има смърт, несравнимо по-страшна! Има смърт, която е начало и източник на всички човешки болести – и душевни, и телесни, и на лютата болест, наречена от нас смърт. „Истинската смърт – казва преподобни Макарий Велики – е скрита вътре в сърцето и чрез нея външният човек е приживе умрял. Ако някой във вътрешността на сърцето си е преминал от смърт към живот, той наистина вече не умира. Макар и телата на такива за известно време да се разделят с душите, те са осветени и ще възкръснат със слава. Затова и смъртта на светиите се нарича сън.

        Когато слушаш, че Христос, като слязъл в ада, освободил затворените там души, не мисли, че това е някъде далеч. Гробът е сърцето – там са погребани и затворени в непроницаема тъмнина твоят ум и твоите помисли. Господ идва при душите, викащи към Него от ада, т.е. от дълбините на сърцето, и там заповядва на смъртта да отпусне заключените души, молещи Него, Можещия да освобождава, за освобождение. След това отмества тежкия камък, лежащ върху душата, отваря гроба, възкресява умъртвената душа и я извежда на светлина“.     

          Първото възкресение се извършва посредством две тайнства: Кръщението и покаянието. Чрез светото Кръщение душата възкръсва от гроба на неверието и нечестието, или от първородния грях и от своите грехове, извършени в нечестие, а чрез покаянието вече вярващата душа възкръсва от смъртта, причинена й от смъртните грехове или от нерадивия живот след Кръщението. Извършител на възкресението е Светият Дух.

        Нека се замислим колко наши познати, обичащи този земен живот и благоденстващи в него, са били пожънати от смъртта внезапно! Никой от тях не е можел да каже на смъртта: почакай, отиди си, още не искам да умирам! Някои от тях в часа на смъртта не са успели да направят никакво разпореждане, никаква подготовка, други са били грабнати от весел пир и разкошна трапеза, други са починали на път, други са потънали, други са се убили сами или са били убити, други са били разкъсани от зверове, други са легнали на постелята, за да успокоят тялото с кратък сън, временен сън, и са заспали вечен сън.

         Да се огледаме около себе си: колко много наши родственици, приятели и познати, грабнати от смъртта, са си отишли! Славните сред тях са оставили славата, властта и почестите, богатите са оставили имуществото и парите, натрупани с голям труд и пазени с голяма грижливост. Смъртта е разделила родителите с многочисленото семейство, съпруга със съпругата, приятел с приятеля, тя е поразила гения сред неговите велики дела, взела е от човешкото общество най-необходимия негов член в момент на най-голяма нужда от него. Никой не е могъл да я спре и да й се възпротиви; никой не е могъл да изиска от нея отчет за действията й, толкова непримирими с човешкия разум.

        Кое на земята не е суетно? Кое не е превратно? Кое е постоянно? Само животът в Христа, продължаващ отвъд пределите на гроба и развиващ се в цялата си красота и светлина чрез смъртта на тялото. Всичко останало е бледа сянка, измама, подобна на сън... Дългогодишните трудове на човека заради тленното смъртта унищожава за един час, за един миг.

        Познали краткостта на нашия земен живот и суетността на всички земни придобивки и преимущества, познали ужасното бъдеще, очакващо тези, които, пренебрегнали Изкупителя и изкуплението, изцяло са се пренесли в жертва на греха и тлението – да отвърнем мислените си очи от внимателното вглеждане в измамната и прелъстителна красота на света, лесно улавяща слабото човешко сърце в любов и служене на себе си, и да ги обърнем към страшната, но спасителна гледка – към очакващата ни смърт.

       Да оплачем себе си своевременно, да умием, да очистим със сълзи и изповядване нашите грехове, записани в книгите на Светоуправника. Да придобием благодатта на Светия Дух – този печат, това знамение на избраничеството и спасението, необходимо за свободното шествие през въздушното пространство и за получаване на вход в небесните врати и жилища. Неправедното богатство (Лука 16:11) – всяко земно имущество, като следствие от нашето падение – да употребим за придобиване на небесни съкровища с обилно раздаване на милостиня.

         Да употребим нашия земен живот, този велик Божи дар, съответно на предназначението, определено му от Бога, за познаване на самите себе си и устройване на своята вечна участ. Да не губим време, но да се възползваме от него правилно – друг път то няма да ни се даде, неговата загуба е невъзвратима. Изгнаници от рая! Не за увеселения, не за тържества, не за игри се намираме на земята, но за това с вяра, с покаяние и кръст да убием убилата ни смърт и да си възвърнем изгубения рай.

        Милосърдният Господ да дари на читателите на това слово да помнят смъртта по време на земния живот и с паметта за нея, с умъртвяването на себе си за всичко земно и суетно и с живот за вечността да отстраним от себе си жестокостта на смъртта, когато настъпи нейният час, и чрез нея да преминем в блажения, вечен, истинен живот. Амин!

 

 

 Икона: "Страшният съд", Лавра "Св. Атанасий" - Света Гора, Атон