„… В Символа на вярата ние изповядваме догматичната истина за Църквата, като казваме: Вярвам в Една, Света, Съборна и Апостолска Църква. Но мнозина от православните християни потъпкват този догмат, като казват, че не само в Православната Църква човек може да се спаси, но също така и в католическата, и в лутеранската, и във всяка сектантска общност.

Тези така наричани „православни християни“ не искат и да знаят, че възраждащата благодат на Светия Дух, която получаваме по време на Кръщението в тайнството св. Миропомазване, действа и спасява единствено и само в Православната Църква. Както в Ноевия ковчег са се спасили от потопа само онези, които са се намирали в него, в този предобраз на нашата света Църква, така и днес само тук, в Православната Църква, и никъде другаде, ние можем да получим спасение.

За нещастие в Руската Църква се срещат и такива „богослови“, които твърдят, че догматите на Православната Църква, както и всяка друга наука, подлежат на развитие, изменение, унищожение и замяна с нови формулировки. Но нали по своята същност нашите догмати са слова на Христос, те, както свидетелства Посланието на източните патриарси, са взети от Евангелието. Следователно да се говори, че нашите догмати подлежат на развитие е равносилно на това да се твърди, че думите на Христос, евангелските думи, подлежат на изменение. По такъв начин тук е налице не само стремеж за унищожаване на всички догмати на Православната Църква, но и кощунствената мисъл, че може да се изменят думите на Самия Бог, като нещо несъвършено, подлежащо на развитие, и то, след като Господ е казал: Небе и земя ще премине, ала думите ми няма да преминат (Мат.24:35).

Ние знаем какво зло представлява за Църквата модернизмът с неговия стремеж да свика VIII Вселенски събор. Пита се защо модернистите искат да свикат този събор? За да узаконят женен епископат, да допуснат двубрачие на духовенството, да отслабят, ако не и да унищожат съвсем монашеството, да съкратят постите, празниците и продължителността на богослуженията.

Тези модернисти, известни под името обновленци и живоцърковници, страшно разтърсваха, и то до неотдавна Руската Църква. И едните, и другите станаха виновници за големи църковни смутове и всякакви беди в Русия. Каква гибел готвеха те на Руската Църква, се вижда от това, че обновленците подкопаваха най-главната основа на битието на Православната Църква – св. канони, защото допускаха женен епископат, двубрачие на духовенството и прокарваха други противоканонични нововъведения. Става ясно, че както едните, така и другите са искали да унищожат онова, което е било установено на седемте Вселенски събора не само от св. отци на Църквата, но и от Самия Бог – от Светия Дух, защото решенията на тези събори са били взети в изпълнение на апостолските слова: Угодно бе на Светаго Духа и нам (Деян. 15:28).

Съхраняването от нас на православната вяра, или на църковното учение, чисто от всякакви ереси и всякакъв модернизъм, е извор на всички неизказани Божии милости към нас. А какво означава да се съхранява това учение и тази вяра? Това означава да се спазва заветът на преп. Йоан Рилски, т.е. да имаме пред нашата Православна Църква смирение, което е средство за нашето спасение и за придобиване от Бога на всички блага – и временни, и вечни“.

…

–––––––––

Из Слово в деня на паметта на св. Йоан Рилски Чудотворец, произнесено в катедралния храм на Софийска митрополия „Св. великомъченица Неделя“ на 19.X./1 XI. 1946 г.