Архимандрит Клеопа (Илие)  (1912-1998 г.)

Дяволът се прилепя към всяка добродетел. Виждал ли си растението хмел? То се захваща за всичко, което срещне по пътя си – за ограда, стълба, врата, дърво или кол. И расте на воля. Така постъпва и дяволът с всяка добродетел. Увива се около нея, за да я направи безполезна, и тя вече да не е добро дело.

Колко велик е дарът на сълзите! Но дяволът и тук привнася изкушение. Дяволът се присламчва към различните видове сълзи, за да направи сълзата на човек по време на молитва безполезна и тя да не бъде приета от Бога.

Истинските сълзи, течащи от любов към Бога, притежават такава сила, казва свети Иоан Лествичник, че изворът от сълзи след Кръщението е нещо повече от самото Кръщение (Св. Иоан Лествичник, Лествица, Стъпало 7:6). А свети Григорий Назианзин казва: „Зная и пето кръщение, което се ражда от сълзи, от покаяние със сълзи, и това кръщение има такава сила, че превъзхожда първото Кръщение. Защото първото Кръщение заличава греховете ни, но не ни дава сили да не грешим повече“ (Свети Григорий Богослов, Слово 40:9).

Но ако поискаме, бихме могли да направим това, защото на волята на човека е предоставена свобода след Кръщението да греши или да не греши. А сълзите след Кръщението заличават греховете, които извършваме. Сълзите от умиление умиват греховете, извършени след Кръщението, и те правят чист.

Съществуват няколко вида сълзи. Ако имаш сълзи, установи кои от тях са добри, кои са неутрални и кои са от сатаната.

Добрите сълзи се проливат от любов към Бога. Те подхранват човека, доставят на душата големи радости и независимо от това дали човек се храни, или не се храни, ако плаче, е сит. Тези сълзи сдържат и глада, и жаждата, и човек не се сърди на никого. Душата му винаги се радва, защото в нея има любов към Бога.

Чуваш какво казва свети апостол Павел: Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се (Фил. 4:4).

Вторият вид добри сълзи са сълзите, течащи от страх Божий, но те изсушават човека. Сълзите, раждащи се от страх Божий, не подхранват, а изсушават човека. Ето защо най-добрите сълзи са сълзите, леещи се от любов към Бога.

Човек плаче и постоянно слабее, защото този вид сълзи се раждат от страх. Той се бои от адовите мъки, бои се от Бога и по тази причина постоянно плаче и тялото му изсъхва, без значение дали се е хранил, или не, дали е спал, или не е спал. Тези сълзи имат сила да изсушават човешкото естество поради скръбта от греха, както дървесината изсъхва от огън.

Третият вид добри сълзи са сълзите, раждащи се от страх от смъртта и от страх от Съда, когато човек мисли как ще умре, как ще се мъчи, колко тежко ще му бъде да се раздели с тялото, колко тежко ще му бъде в деня на Съда, когато ще застане пред милиарди Ангели, за да получи окончателен отговор къде ще отиде сега – в рая или, да не дава Господ, ще носи вечно осъждане в ада. И тъй, тези сълзи също са добри.

Има и неутрални, тоест естествени сълзи, които не са нито добри, нито лоши. Например майка плаче за детето си, дете плаче за майка си, баща плаче за децата си; или някой плаче за приятеля си, жена – за мъжа си. Естествени са и сълзите от болка, страдание и скръб.

Има и сълзи, раждащи се от тщеславие. Те са лоши сълзи. Например някой има дар на умиление, но плаче, защото му харесва, когато друг го вижда. Би било по-добре изобщо да не плаче, защото сатаната му открадва сълзите. Човек трябва да скрива дара на умиление, ако има такъв от Бога. Но дяволът също подтиква човека да плаче, когато другите го виждат. Обаче ако не можеш да спреш тези сълзи, не си виновен.

Ако човек плаче с цел някой да го види или му харесва някой да знае, че той има дар на сълзите, то тези сълзи са от тщеславие и са лоши и дори пагубни.

Има и сълзи, леещи се от гняв. Виждал ли си как човек, когато не може да отмъсти на друг, плаче от яд? Цялата му скръб е, че не може да отмъсти на другия, и плаче горчиво. Тези сълзи са още по-лоши от сълзите от тщеславие. Това са убийствени и зли сълзи, защото той плаче, а сатаната изцежда сърцето му, така че то пролива сълзи на омраза. Тези сълзи са много тежки, много греховни, сатанински.

Друг плаче от сластолюбие. Имал е дружба с жена или с някого другиго, и щом си спомни за нея, плаче. Тези сълзи са породени от блудния бяс.

Има и лоши сълзи, породени от ощетяване и материални загуби. Човек загубва пари или жилище, отнемат му земя – и той плаче за имуществото си. Тези сълзи също са породени от врага, защото на човек му се струва, че Бог не се грижи за него.

Тъй че, ето колко много видове сълзи има и не всички те са добри. Само сълзите от любов към Бога, от страх Божий, от страх от смъртта и адовите мъки го очистват, просветляват и приближават до Бога. А останалите сълзи са или естествени, или лоши и навличат осъждане.

Свети Дионисий Ареопагит казва, че привнесеното от сатаната зло се състои в следното: в безумно желание, безразсъден гняв, буйно въображение или фантазии (Вж. Св. Дионисий Ареопагит, За Божествените имена“, Гл. 4:23 ). Виждаш ли какво зло произлиза от сатаната и от всичките му слуги? Безумно желание, защото те (бесовете) поискаха да станат подобни на Бога; безразсъден гняв, защото се стремят, без да размислят, да убият всеки, да отмъстят, да причинят зло на всяко Божие творение; и буйно въображение, понеже си въобразяват за себе си, че са също като Бога, забравяйки, че са били създадени от Бога.

Ако би било възможно тези страсти да бъдат отстранени от бесовете, те отново биха станали Ангели. Но тези три злини ги правят демони. И ако би било възможно да бъдат отстранени от тях, те отново биха станали чисти като Ангели, каквито бяха и в началото.