Да си спомним за тихия подвиг на свещеномъченик Димитър от с. Чаир, дн. с. Камен, Великотърновско. Срещу забравата за него народът ни е сътворил песен.

Ние ходим no земя, пропита с мъченическа кръв и no стъпкитe на светци, за които често не знаем нищо или съвсем малко. През 1850-1859 г. в с. Чаиркьой (дн. с. Камен, Великотърновско) поп Димитър Николов Кочев се занимавал не само с духовното обгрижване, но и с прос­вещението на своето паство. Ведно с други свои съселяни християни построи­л черква и килийно училище в селото. С това предизвикал гнева на някои турци и бил изгорен жив на клада-листница между селата Асеново и Николаево.

За мъченическия му подвиг за православната вяра свидетелства епическа народна песен от 80 стиха, в която се разказва как поп Димитър се заел с построяването на църквата в Чаиркьой, изкарал ферман за нейното изграждане, събрал материал за строителството с местните хора, цанил майстори да построят църквата. Краят на песента описва мъченичеството на свещеника.
 

Поп Димитър от село Чаир

Де гиди попа Димитър!
Толкози попа са влезли
в Чаиркьой село голямо,
бар един не се е наел
черкова да си захване,
черкова да си изкара!
Турци са вяра лошава,
турците каил не стават
в Чаиркьой черква да има.

Поп Димитър са е наел,
черкова да си направи,
черкова да си изкара.
Три пъти черква захвана,
три път я турци развалят.
А че си ферман извади
и на селяни думаше:
- Ой ми ва вази, българи,
българи, още ристяни,
впрягайте руси биволи,
носете бели камъни,
черкова да изкараме!

Правили, како правили,
черкова ша са изкара;
попът по селата тръгна
със Божа милост да проси.
Ходиха, како ходиха,
просиха, како просиха,
тръгнаха да си отиват;
в Черковна са замръкнали,
за Чаиркьой са тръгнали.

Минали гора зелена,
настали поле широко,
Боню на попа думаше:
- Попе ле, поп Димитре ле,
тук седи, попе, не ходи,
тук седи да нощуваме,
че ти си имаш душмани:
турци са тебя заканят,
турците ша та убият,
турците ша та затрият;
турци са вяра лошава,
турците каил не стават
в Чаиркьой черква да има.

Попът на Боня думаше:
- Край кабил няма, Боню ле,
край кабил няма, ша вървим:
майстори черква изкарват,
парите да им заплатим.
Вървели, како вървели,
като сред гора дойдеха,
две ми листници горяха.

От гората излязоха
до двама турци със силях
и на попа си думаха:
- Я послез, попе, я послез,
я послез, попе, от конче.
Я казвай, попе, я казвай,
я казвай, попе, я думай
кой ми те тебя накара
в Чаиркьой черква да правиш?
Не знаш ли, попе, не знаш ли,
че тук е село урушко,
тука черкова не става?!...

Попа в огъня фърлиха,
Боня за дърво вързаха;
три пъти попа фърляха,
три пъти попа излязва.
Най-подир попа ша пуснат,
отгоре иде циганче,
циганче черно-омразно,
и на турците думаше:
- Попа сакън не пущайте,
глава му бърже вземете:
ако си попа излезе,
ако си живо отиде,
попът ша да ви затвори.

Че си го те послушаха,
на попа глава отсичат,
в листница попа хвърлиха,
да гори попът, да помни
как прави попът черкова
във турско село голямо!

 Впоследствие подвигът на поп Димитър бил забравен. Следосвобожденската ни интелигенция възприема като проява на добър тон за свещенството да се споменава или с лошо, или с нищо. Заслу­гите на Църквата и православното ни духовенство за оцеляване на нацията и за духовното обгрижване на българите се подценяват. На преден план излизат гръмки тържества, посветени на революционерите, а тихият подвиг на мнозина епископи, свещеници, достойни хора потъва в забрава.  
 
ПОСЛЕПИС
 
Неотдавна в телевизионен репортаж бе показан животът в село Камен, селото на изповедника за вярата (а може би и предстоящ свещеномъченик) отец Димитър. Видяхме мургави наши сънародници, живеещи там и притежаващи луксозни имоти и скъпи коли. Според авторите на репортажа високият им жизнен стандарт се дължи на измами, а не на честен труд. Така се случва, когато забравяме светлия пример, добродетелите и Христовата саможертва на предците си.
 

      Използвана литература:  
Илия Панчев, „100 г. от битката при с. Чаиркьой (Камен)“;
Годишник на музеите в Северна България, кн. 4, 1978 г. 
 
Сборник „Българско народно творчество“, изд. Български писател, София, 1961 г.