Интервю с протойерей Сергий Владимирович Филимонов (1965 г.) - професор в „Санкт-Петербургския държавен педиатричен медицински университет” и в Първи Санкт-Петербургски държавен медицински университет „Акад. И. П. Павлов”, кандидат на богословските науки, доктор на медицинските науки, главен редактор на сп. „Църква и медицина”, настоятел на Православната болнична енория „Св. великомъченик и лечител Пантелеймон“ на Ручье.
Настоятел е на Църквата на Владичицата Богородица ("Державная"), практикуващ хирург отоларинголог, висша категория, автор на редица книги, сред които "Православен поглед върху онкологията", автор-съставител на книгата "Православната Църква и съвременната медицина”.
Отец Сергий Филимонов оглавява построяването на 6 болнични църкви и параклиси, организира и създава общност на милосърдните сестри, милосърден център „Св. мъченица Татяна“, братство на трезвеността, братство на състраданието и милосърдието, център за духовни грижи за възстановяване на пострадали от магии, окултизъм, алкохолизъм и наркомания, извънградски рехабилитационен център, основател е на Обществото на православните лекари в Санкт Петербург, съдейства за създаването на Обществото на православните лекари в „Св. Лука (Войно-Ясенецки), архиепископ Симферополски и Кримски“ в Русия (чийто председател е), както и за учредяването на аналогични общества и сестринства и в други градове на Русия.
С отец Сергий разговаря журналистката Елена Егорова.
Отец Сергий, как разграничавате и класифицирате съществуващите заболявания и кои болести непременно трябва да се лекуват в лоното на Църквата?
Най-общо болестите се делят на телесни, душевни (психични) и духовни. Телесни са тези заболявания, при които страда тялото и се нарушава нормалното функциониране на органите и системите в организма. При душевните заболявания страда психиката на човека и неговото поведение излиза извън общоприетите етични рамки. Специален вид заболявания са болестите на духа, при тях страда и духът на човека, и душата му, а често и тялото.
Всички често се позоваваме на думата „душа”, но винаги ли разбираме правилно нейния смисъл? Какво всъщност е душата?
В съзнанието на хората често човекът погрешно се оприличава на съд с взаимно неразтворими течности, където тялото и душата съществуват самостоятелно, изолирани и отделени една от друга. Душата обаче представлява целия човек, а не само една отделна негова част. Душата не просто обитава тялото - тя се изразява чрез тялото, което от своя страна, както и плътта, представлява самия жив човек. Безспорно душата се нуждае от тяло, а тялото – от душа. Разликата между човека и другите живи същества е в това, че човекът органично съединява в себе си два свята – материалния и духовния; и именно поради това процесът на разделянето им един от друг, или смъртта, толкова плашат човека. Душевните заболявания са обект на психиатрията. Същевременно в областта на психотерапията при душевноболни пациенти най-ефикасно се оказва съчетанието между пастирската и медицинската помощ, безусловно, при строго диференциране на сферите на компетентност на лекаря и свещеника. Наличието на психично заболяване не намалява достойнството на човека. Църквата свидетелства, че душевноболният човек е в същата степен носител на Божия образ, оставайки наш събрат. Такъв болен също се нуждае от състрадание и помощ. Морално недопустими са психотерапевтични методи, базиращи се на потискане на личността на болния и унижаване на неговото достойнство. В специфични случаи за лечението на душевноболни се налага както изолация, така и други форми на принуда, но винаги трябва да се изхожда от принципа за възможно най-малкото ограничаване на свободата на пациента.
Отец Сергий, разкажете, моля Ви, за духовните заболявания.
При духовните заболявания, както вече споменах, на първо място страда духът на човека. Но какво е това дух? Сложно е да се даде еднозначна дефиниция, а и светите отци имат много определения за това понятие. От моя гледна точка изключително удачна е кратката формулировка на св. Григорий Богослов, според която духът - това е душата, обогатена с Божията благодат, съдържаща в себе си Божествената частица. Човек, който живее по християнски, спазвайки светите Божи заповеди, притежава здрав (добър) дух, а зъл (повреден, нездрав) дух има човекът, извършващ грехове, водещ греховен живот. В този смисъл духовните болести са греховете, страстите и пороците, които ни отделят от Бога. Например – гордостта, тщеславието, леността, тъгата, гневът, чревоугодието, блудната страст. В резултат от увреждането на здравия дух душата бива обладана от нечисти страсти, а тялото наследява от тях различни болести. С лечението на такива заболявания не могат да се справят нито лекари, нито психиатри – да очисти греховете, изпълнили душата, може само свещеникът по време на извършване на тайнството Покаяние, защото само на него е дадена от Бога тази особена власт и сила.
Болестите – това възмездие за греховете ни ли е?
Невинаги. Болестите могат да са от различно естество, и така да се каже, с различно предназначение. Един вид болести може да бъдат за вразумление и се изпращат на човек, за да престане да греши. Други – като предупреждение, да го предпазят преди още злото да е сторено. А има и такива болести, които се дават на праведен човек като изпитание за дълбочината и силата на неговата вяра, за увенчаването му с венец за търпението, с което носи кръста на болестта си, както това е било, например, при светия праведник Иов. Болестите могат да бъдат изпратени и по четвърта причина – за слава Божия. Тъй като чрез човека, изцелил се с помощта на свети молитви, икона на светец или свети мощи, се прославя Божието име. Съществуват и друг вид болести – тяхната цел е човек да може да изкупи с тях греховете, които е извършил по незнание или за които е забравил. Те се изпращат като средство за очистване.
Защо в наши дни боледуват толкова много млади хора?
Това се дължи на факта, че в съвременния свят грехът се умножи, появиха се много негови разновидности. В днешно време, често още в детска възраст, се извършват такива грехове, с каквито преди съгрешаваха само възрастни хора. Например, случва се още от 9-годишна възраст да започнат да взимат наркотици, а на 10-14 години да водят полов живот.
Грехът се „подмлади” – болестите също „се подмладиха”.
Да, така е, и последствията са, че всяко следващо поколение се ражда все по-нездраво и по-нездраво, а греховете, извършени и неразкаяни от едно поколение, преминават в следващите.
Какво трябва да прави човек, ако е болен?
Трябва да се обърне към Бога с молитва, да помоли Господ за помощ за облекчаване на страданията. После да моли Господ да му изпрати лекар, който да може да определи болестта и да постави правилната диагноза. И, разбира се, да прибегне за помощ към светините: да взима света нафора, да се помазва със светен елей, да приема вътрешно и да се поръсва външно със светена вода, да чете молитви към светите Божии угодници, помагащи при болести, особено към св. великомъченик Панталеймон, и да се осланя изцяло на Божия промисъл.
Понякога хората не отиват на лекар, смятайки, че болестта им е изпратена от Бога и, ако Му е угодно, Той ще ги изцели. Правилно ли постъпват?
Не, не постъпват правилно. Неслучайно Господ е създал лекарите, за да изцеляват болните, да диагностицират болестта и да намират пътища за лечението ѝ. Затова болните, които игнорират лекарите и ги избягват, извършват грях спрямо собственото си здраве.
Отец Сергий, разкажете, моля Ви, за целебната сила на светената вода, осветения елей, артоса и светата нафора.
Ще започна със светената вода. Ако обикновената вода има свойството да очиства тялото и да утолява жаждата, то светената вода едновременно с тялото очиства и душата, като я освещава и духовно обновява. В къщата на всеки вярващ има светена вода – богоявленска или обикновена светена вода. От богоявленската вода трябва да се пие само на гладен стомах и при това в малко количество – достатъчна е една чаена лъжичка. Пийте от нея сутрин, произнасяйки молитвата „В името на Отца и Сина и Светия Дух. Амин.” А когато сте болни, може да направите изключение и да приемате от богоявленската вода колкото е необходимо. Тази вода притежава огромна лечебна сила – известни са много случаи, когато само няколко капки от нея са променяли хода на развитието на болестта при тежкоболни, намиращи се в безсъзнание. Трябва обаче да се знае, че целебните свойства на светената вода са изцяло следствие от Божията благодат и нейната помощ е толкова по-голяма, колкото по-силна е нашата вяра.
При болести с различна локализация, в това число и при главоболие, е хубаво да се постави компрес с богоявленска вода върху болното място, при безсъние и мъчителни кошмари също може да се вземе малко богоявленска вода. Светената вода от обикновен водосвет може да се пие по всяко време, без да е необходимо да е на гладно. Боледуващият човек е добре да приема малко количество от нея преди хранене, но може да я добавя в чай или сок, например, и след храна. Със светена вода може да се навлажняват болните места, а също така да напръскваме и поръсваме с нея както себе си, така и нашите вещи, стаята, болничното легло и храната.
Елеят – маслиново масло ли е това, което се употребява в Църквата?
Да, но може да се използва и всяко друго осветено растително масло. А сега, малко по-подробно за елея. Осветеният елей притежава огромна лечебна сила. За боледуващите изключително целебен е елеят, осветен по време на маслосвет и петохлебие. С него може човек да се помаже, а също така е добре да се добавя и в храната (но чинията трябва много хубаво да се обере с хляб, за да не се излива светинята в мивката - б.р.). Особено голяма изцеляваща сила притежава елеят от кандило, поставено на свети места, пред свети мощи или чудотворни икони. Във вид на памук или парченце плат, потопен в елей, светинята може да се прикрепи към болното място. Когато парченцето плат или памукът вече не могат да се употребяват, трябва да се изгорят, но не и да се изхвърлят при отпадъците в боклука.
Артосът – това е хляб, който се освещава на Светла събота, в края на първата седмица след Пасха; освещава се специално за болни един път в годината. По време на боледуване се употребява на празен стомах, след светената вода. В църквата може да помолите свещеника за артос и да си го вземете за вкъщи (артос се освещава, например, в Руската православна църква – б.р.).
Светата нафора представлява малък хляб (просфора), от който на проскомидията по време на литургия е извадена частица за здраве или упокой За бързо възстановяване след операция помага ежедневната употреба на артос, нафора и светена вода, а също и помазването със осветен елей от мощите на Божии угодници и от чудотворни икони.
Каква помощ оказват по време на боледуване кръстът и осеняването с кръстното знамение?
Когато сме в болница, трябва колкото е възможно по-често да прибягваме до кръстния знак (да се прекръстваме), като мощно оръжие и защита срещу вражески (демонски) нападения: да прекръстваме храната, напитките, лекарствата, както и приборите за хранене и леглото си. Вечер, преди сън, да осеняваме стаята с кръстния знак в четирите посоки на света.
Отец Сергий, а какво да прави болният, ако нищо и никой не може да му помогне?
В такъв случай той трябва да се старае благодушно и търпеливо да понася болестта и непременно да помни, че Господ няма да възложи на човека кръст, който той не би могъл да понесе.
Сп. „Народен лекар”, №1, 2003 г.
