В тeзи дни влизаме във великия духовен период на благословената света Четиридесетница на Великия пост.Светата и велика Четиридесетница е вълнуващ и трогателен период, време за покаяние, сълзи, промяна на човека, период на нов етап в духовния живот.Нашата Църква като любяща майка, грижеща се за своите деца християните, е определила това време на св. Четиридесетница за особен подвиг, за борба, за да ни помогне колкото може повече да се очистим, да се приближим към Бога, за да се удостоим да празнуваме великия и светъл ден на светото Възкресение.

Християните, особено монасите, винаги са били много внимателни към този духовен период от живота и са го смятали за свещен, защото този период предполага както душевен, така и телесен подвиг. Този подвиг е подвиг на бдението, борба за очистване и борба за изпълнение на духовните задачи, които са много повече, отколкото през другите периоди. Става някакво духовно преобразяване и човек трябва да бъде невероятно внимателен към гласа на съвестта си, за да може да коригира това, което е можел преди това напълно да пренебрегне, и да се промени духовно.

Нашата Църква ни оказва помощ както с различните умилителни песнопения и богослужебни последования, така и с наставления, така че да се чувстваме по-добре и да ни даде сили в борбата за очистване на нашата душа.

Имаме умилителните вечерни Божествени литургии на преждеосвещените Дарове. Преждеосвещената литургия донася голяма полза. Нейната Херувимска песен („Сега силите небесни с нас невидимо служат…“ – „Ныне силы небесные с нами невидимо служат…“) е преизпълнена с духовност, благодарение на съзерцанието и благодарение на присъствието на Ангелските сили. Ето защо, особено по време на тези литургии на настоящия Велик пост трябва да се молим с най-голямо умиление. Ние, които се приобщаваме с Тялото и Кръвта на нашия Господ Иисус Христос, трябва да бъдем и толкова чисти и непорочни, да имаме толкова натегнати като струни тяло и душа, че божествената благодат да може да въздейства върху душата и тялото ни! Ето защо трябва да сме твърде внимателни в живота си. Както в килията, така и в храма трябва да обливаме лицето си със сълзи, за да може по такъв начин да очистим душата си, за да се удостоим с причастяването с Христовите Тайни.

Разбира се, дяволът много често ни отнема умилението и вниманието, на мене, на първо място. Това прави, за да нямаме сълзи, и често ни внушава лоши мисли. Тези зли помисли с аналогичните им греховни образи трябва незабавно да ги изгонваме, веднага щом се появят. Когато имаме лоши помисли или душата ни е хладна към брата, тогава ние няма да можем да се приближим към Бога на любовта, толкова Чист и Свят.

В продължение на цялото това време на всяко богослужение от Великия пост се чете молитвата на преп. Ефрем Сирин:

„Господи и Владико на моя живот, не ми давай дух на безделие, униние, властолюбие и празнословие.

Но дух на целомъдрие, смиреномъдрие, търпение и любов дарувай на мене, Твоя раб.

Ей, Господи Царю! дарувай ми да виждам моите прегрешения
и да не осъждам моя брат, защото си благословен во веки веков.
Амин.

(„Господи, Владыка живота моего, дух праздности, уныния, любоначалия и празднословия не даждь ми, дух же целомудрия, смиренномудрия, терпения и любви даруй ми, рабу твоему. Ей Господи, Царю, даруй ми зрети моя прегрешения и не осуждати брата моего, яко благословен еси во веки веков. Аминь“).

С тези думи светителят се стреми да ни даде възможност да разберем, и то достатъчно добре, че по отношение на добродетелите трябва да сме внимателни, в частност, що се отнася до последните редове – самоосъждане и упрек към брата, и че без любов към нашите събратя няма да постигнем ни най-малък успех в нашето духовно очистване. Когато не обръщаме внимание на мислите, думите и сърцето си, тогава постът не ни е от полза. Постът принася полза тогава, когато имаме любов към ближния, когато не осъждаме другите. Когато не осъждаме нашите братя, а осъждаме самите себе си, тогава имаме любов към ближния и любов към душата си, у нас има старание и грижа за очистване и изпълнение на великата заповед за любовта към Бога и към ближния. Любовта към Бога и към брата ни са двете добродетели, върху които се основава цялото духовно здание, защото, ако те отсъстват, тогава останалите нямат никаква стойност. „Бог е любов, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог - в него“ (1 Иоан. 4, 16).

Още един проблем, по отношение на който трябва да проявяваме към себе си някакво насилие, принуда, и колкото е възможно, повече – това е молитвата. Молете се в име Христово, без да пренебрегвате това дело и без да губите време. При индивидуалното бдение в килията ни трябва да се принуждаваме да не си позволим да спим и да паднем в небрежност и леност, а да се отдаваме с охота на духовното дело. Веднага щом се събудим, на първо място трябва да е молитвата, а след това и нашето правило по броеница, изучаването и съзерцаването на Бога. В църква трябва да отиваме с голяма ревност, и по такъв начин ще успеем да преминем този период с възможно най-голяма полза.

Освен това постът заедно с телесния труд помага за опрощаване на греховете и за очистване. „Погледни моето страдание и моето безсилие и прости всичките ми грехове“. Когато постим, извършваме коленопреклонения, с молитви, трудейки се над сърцето и ума, тогава този труд по Бога е свят, и той се удостоява с голяма награда от Бога, понеже удостоява човека с венец, слава и чест. Демоните се страхуват от поста, защото постът ги прогонва. „Тоя пък род (тоест демоните) не излиза освен с молитва и пост“ – е казал Господ (Мат. 16:21). Ето защо светите отци винаги, всяка работа по Бога, започвали с пост. Те вярвали, че постът има велика сила и казвали, че Светият Дух не покрива човека и не снизхожда върху него, когато той е преситен с храна и стомахът му е пълен. Но всеки християнин, който желае да се очисти, трябва да започне с основното, което се състои от пост, молитва и трезвение. Когато се съчетаят постът, молитвата и трезвението, тогава човек напредва в голяма степен.

ПОСТ НА ЧУВСТВАТА

Постът не се състои само в храната, но преди всичко представлява строг пост на чувствата.

Цялото учение на светите отци е обърнато главно към очистването на ума от греховни мечтания и помисли и към очистване на сърцето от скверни чувства.

Те учат също, че всяко морално зло трябва да се стъпква още в неговия зародиш, за да се запази душата чиста.

Абсолютно необходимо е веднага щом, макар и крадешком, се приближи някакъв лош помисъл, той да бъде прогонен, като едновременно с това се възнася Иисусовата молитва към Господа.

Ако отблъскваме по този начин помислите, произлизащи от чувствата или от дявола, много скоро ще усетим радостта и ползата от въздържанието на чувствата.

[/pb_text][/pb_column][/pb_row]