В земния живот на Господ Иисус Христос имало много малко радостни, светли минути. Бог се въплътил, дошъл в този свят най-вече за да се потопи в нашия мрак, да раздели с нас скръбта и делниците на човешкото съществуване. Именно затова Господ Иисус Христос прекарвал толкова време с грешните хора, нуждаещи се от очистване, просвещение и спасение.
Именно затова Господ избрал за Себе Си кръстния път, пострадал за хората, бил отхвърлен от тях, приел оплюване и плесници, кръстна смърт и слязъл в ада, така че да може цялото пространство, в което до Неговото идване е царувало злото, да изпълни със Своето Божество и светлина.
В Евангелието са описани само няколко случая, когато Божеството на Христос е било явено на хората във видим образ. Това например станало по време на кръщението на Иисус, когато от небето прозвучал гласът Божий: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“.
Друг такъв момент – именно него споменаваме днес – било Неговото преображение, когато Господ, като взел трима от най-близките Си ученици, се изкачил с тях на висока планина, и там, когато Той се молел, „лицето Му светнало като слънце и дрехите Му станали бели като светлина“. И отново прозвучал гласът на Отец: „Този е Моят възлюбен Син; Него слушайте“.
Докато видението още продължавало, един от учениците, Петър, казал: „Наставниче, добре ни е да бъдем тук; да направим три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия“ – защото Моисей и Илия се явили на Иисус и беседвали с Него за края Му, т.е. за Неговата кръстна смърт. Думите на апостол Петър били естествена човешка реакция на Божието присъствие, на Неговото внезапно появяване, на неочакваното, светоносно посещение свише. „Добре ни е да бъдем тук“ , т.е. добре би било, ако всичко това продължи, така че този момент на слава и светлина никога да не свършва.
Но след изкачването на Иисус на планината последвало слизането от нея, случили се срещите с бесноватия момък и с много други хора, които имали нужда от изцеление. Слизайки от планината, Господ отново се потопи в нашия човешки мрак, за да го сподели с нас. По-късно ще последват Гетсиманската градина и Голгота.
Всеки от нас преминава през различни състояния. Понякога сме на Тавор, а понякога се оказваме на Голгота. Понякога Божието присъствие е толкова осезаемо и явно, че ни се иска тези минути никога да не свършват, да продължават вечно. Но понякога Бог сякаш ни напуска, оставя ни в мрака сами със себе си, с нашите проблеми и грехове. Но в такива минути особено важно е да помним за Неговото присъствие и за това, че Той просвещава с божествена светлина, отвътре, нашата човешка тъмнина.
Божествената светлина, която се разкри на учениците на Тавор, не беше някаква материална светлина, която сияе „като слънце“ – това беше Нетварната Светлина, това беше Самият Бог, самото Божие присъствие, Божията енергия – това божествено действие и посещение свише, в което се явява Божията слава на човеците. Тази светлина осия не само учениците на Тавор. Тя се явяваше на много хора, на много светии, в това число на св. Григорий Палама и на преп. Симеон Нови Богослов. И сред нашите съвременници съществуват хора, които съзерцават божествената светлина. Блаженопочившият старец архимандрит Софроний многократно се удостоявал да вижда божествената светлина, която за него била проявление на славата Божия, преобразяваща го отвътре.
Но за какво всъщност Господ ни посещава със Своята божествена светлина? Във всеки случай не за това, блясвайки ярко, за изчезне бързо и да ни остави в мрака. Господ ни посещава, за да можем, виждайки Неговата светлина, да останем пронизани от нея и целият ни живот да се промени, за да стане с нас това, за което Господ Сам говори: „Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец“. Божествената светлина ни посещава, за да преобрази не само всичко около нас, но и собствения ни живот, тъй че да се променим, и Божията светлина да започне да се разпространява чрез нас към другите хора.
Църквата празнува Преображение Господне именно за да може то да се превърне и в наше преображение, за да може за нас да се открият вратите за съзерцаване на божествената светлина – със съзерцаването на която през изминалите векове са се удостоявали толкова много човеци. Но за да не бъде погълната тази светлина от нашата човешка греховна тъма, ние трябва да живеем в съответствие с Евангелието, и чрез добрите ни дела, чрез целия ни облик хората да научават за Христа.
В крайна сметка за Христос и за християнството хората съдят преди всичко по нас, вярващите, членовете на Църквата. Около нас живеят доста хора, които може би отдавна вече щяха да са дошли в Църквата, ако на жизнения си път не бяха срещнали християнин, който не е бил достоен за това високо звание и който вместо да излъчва Божията светлина и сияние, източва зловонието на греховните си страсти.
Да помним, че тези минути на просветление, които от време на време изпитваме или тук, в храма, причастявайки се със светите Христови Тайни, или по време на молитва, ни се дават, за да се променяме към по-добро, да се преобразим. Да се стремим в нравствен и духовен план да бъдем винаги на пределната достъпна за нас висота, никога да не слизаме по-ниско от тази много висока мяра, която виждаме в Евангелието.
