Когато бях на Света Гора, веднъж при нас дойдоха от някакъв телевизионен канал. Там е забранено да се взима интервю за телевизията, но понякога това се прави тайно, както знаете. И ето, че дойде някакъв журналист с камера и интервюира най-лошия монах на Атон.

Сякаш специално го беше търсил. Тоест всичко лошо, което може да си представите, най-безобразната картина, която може да видите. Той, нещастникът, съвсем се беше отбил от пътя.

Узнавайки, че са взели интервю от този наш нещастен брат, ние си казвахме: „Пресвета Богородице! Какво ли им е наговорил, за какъв ли им се е представил“? и пр.

Те го попитали:

– Отче, тук, на Атон, има ли светии?

Той отговорил:

Има!

Можеш ли да ни кажеш името на някой свят човек?

– Старецът Паисий.

Ние разбрахме за това после, когато гледахме филма, и се учудихме. Помислихме: нима това е казал? Обикновено този тип хора не признаваха стареца Паисий.

И ето те го попитали:

Добре, а защо той е свят?

Ами, виждате ли, наричат го свят. Не зная дали е свят, дали спазва постите, дали извършва бдения, моли ли се по броеница и прави ли поклони, не зная за такива неща, той може и да прави всичко това. Но едно зная точно. Аз, както виждате, съм лош монах и си го признавам: пия, напивам се, до пръсване, въобще никога не постя, не ходя на служби…

Нещастникът по цели дни ходеше в Карея от едно кафене в друго, полицията всяка нощ го подбираше.

– ... другите отци ме презират, не искат да живея при тях, нямат ме за нищо и биха били щастливи да се избавят от присъствието ми. Но всяка година, тъй като не знам друг начин да си изкарвам хляба, Паисий ме викаше при себе си да му насека дърва. И макар че имаше други желаещи, добри монаси, той ме викаше мене: „Ела, отче, да насечем дърва за тази година“. И ето, аз отивам при него, а той ме пита: „Колко искаш, отче?“ „Искам към десет хиляди драхми“. – „Аз ще ти дам петнадесет хиляди! Ти си добър човек и беден, петнадесет хиляди ще ти дам!“

Другите са готови да ме уморят от работа, карат ме и да сека дърва, и да ги нося, и да ги складирам, какво само не измислят! – а той все ме пита: Отче, ти не се ли умори? Поседни малко, отдъхни си!“ И докато аз сечах дървата, носех ги, складирах ги, той цял ден ми помагаше, все едно ми беше работник и слуга. Плащаше ми с излишък и се грижеше за мене.

Не можеше да готви, но се грижеше да има консерви, вино, за да мога добре да похапна, през цялото време ми даваше всевъзможни напитки и казваше: „Отдъхни малко, дай да те почерпя с нещо, хайде да закусим!“

Освен това, когато идваше някой посетител, той ме хвалеше и казваше: „Вижте, какъв добър монах, вземете си благословение от него! Мисля, че този човек е свят, защото постъпваше по този начин.

И ние си казахме: „Виж ти, най-лошият монах на Света Гора изнесе най-добрата проповед“.

 

 

 

На снимката горе: св. Паисий Светогорец

 

 

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Нагоре