Обичайте враговете си,

и им правете добро

(Лук. 6:35) ­ казва Христос.

Благослови, отче!

Няма на света по-голяма добродетел от любовта, която изпълнява целия закон. Защото Сам Бог казва: Който Ме люби, изпълнява Моите заповеди, и който изпълнява Моите заповеди, Ме люби” (ср. Иоан. 14:21).

А да обичаме Бога ще рече ­ да обичаме хората, да им правим добро, да им помагаме според силата си и да не мислим зло никому. А ако някой каже: Аз обичам Бога, а мразя хората”, той лъже, защото, щом не обича хората, които вижда, как може да обича Бога, Когото не вижда? (ср. 1 Иоан. 4:20). 

Бог е любов (1 Иоан. 4:8), и който има любов, живее в Бога и Бог живее в него, а който няма любов, е нищо. Дори да знае всички езици на света и да разбира Божиите тайни, и да има голяма вяра, и да раздаде целия си имот, и да изсуши тялото си с пост, и да го предаде на огън, щом няма любов, пак е нищо. Това не го казвам аз, а първовърховният апостол Павел (вж. 1 Кор. 13:1­4); казва: Който търпи много, милува, не завижда, не се гордее, не се големее, не се гневи, не мисли зло, а изпълнява Божия закон, той никога не отпада от Бога” (ср. 1 Кор. 13:4­8). За да вкорени тази любов в хората, Христос много пъти поучавал апостолите и тогавашните народи, както и сега поучава верните християни, както ще чуете от днешното свето Евангелие.

От Лука, зачало 27

Рече Господ: както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях. И ако обичате ония, които вас обичат, каква вам награда? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат. И ако правите добро на ония, които и вам правят добро, каква вам награда? Защото и грешниците правят същото. И ако давате заем на ония, от които се надявате да го получите назад, каква вам награда? Защото и грешниците дават заем на грешници, за да получат същото. Но вие обичайте враговете си, и правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо; и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния; защото Той е благ и към неблагодарните, и към злите. И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.

Тълкувание

Заповедта, която Христос изрекъл, е естествен наш закон. Ако искаме хората да не говорят лошо за нас, и ние не трябва да говорим лошо за тях. Ако искаме да ни хвалят, трябва да хвалим; ако искаме да ни милват, трябва да милваме; ако искаме прошка от Бога, трябва и ние да прощаваме на онези, които са съгрешили против нас. Ако искаме да не ни подиграват, да не ни крадат и псуват, и ние не бива да постъпваме така. Както искаме да се държат хората с нас, така и ние трябва да се държим с тях.

След това Христос казал на апостолите да обичат не само добрите,  но и враговете си, защото знаел, че като отидат по света да проповядват Евангелието, много царе и мъчители щели да се надигнат срещу тях да ги гонят и да ги мъчат, затова Христос им съобщил предварително, та да знаят и после да не скърбят и да не се плашат, а да търпят благодушно, да не се гневят на мъчителите, а да ги обичат и да се молят на Бога за тях, както и Христос се молил на кръста за враговете Си. Да видят апостолите, за да не кажат, че не е възможно човек да се моли за враговете си, а да разберат, че това е посадено в нас от Бога и да им правим онова, което искаме да ни правят те; защото кой каквото посее, това и ще пожъне (ср. Гал. 6:7), тоест кой каквото направи, това ще му направят. Ако обича, ще го обичат, ако мрази, ще го мразят.

Но ако обича само онези, които го обичат, това не е голяма добродетел; защото и идолопоклонниците, разбойниците, сребролюбците и самите грешници правят същото. А Бог не иска така, а иска да обичаме и враговете си и да им правим добро. Бог не иска да се трудим само за себе си, Той иска да помагаме и на хората. Както сеячът не сее само за себе си, а гледа да има да нахрани и много други хора, така и войнът не се бие, за да избави само своя дом, а се бие, за да избави цялата си родина, така и търговецът не печели само за себе си, а за много хора. Затова който не се грижи за бедните сиромаси, не ще получи милост от Бога.

Но някой може да каже: Този сиромах нито ми е приятел, нито ми е роднина, нито ми е съсед. За какво да му помагам?”. О, хора! Тялото ни е едно, но има много части: ръце, крака, очи и така нататък. Но могат ли ръцете, краката или очите да кажат: Не сме от това тяло”?. Така и ние, всички християни, сме кръстени с едно кръщение, ходим в една църква и ядем от една трапеза Христовото тяло като братя. Можем ли при това положение да кажем: Еди-кой си или еди-кой си не ми е роднина или съсед?”. Всички ние от първия до последния сме братя. Затова, ако един скърби, всички трябва да скърбим, и ако един се радва, всички трябва да се радваме. А това ще стане, ако се обичаме като братя и ако си помагаме един другиму в нуждите.

Поучение

Благочестиви християни! Между нас действат три закона: естествен, писмен и евангелски. Естественият казва: човек да не прави другиму това, което не обича. Писменият казва да обича Бога от все сърце и всеки човек като самия себе си, а евангелският казва да обичаме дори и враговете си, за да бъдем синове Божии, защото който обича врага си, прилича на Бога, Който дава дъжд и слънце на добрите и на злите (ср. Мат. 5:45). Затова никога да не казваме: Който ме обича, ще го обичам, а който ме мрази, ще го мразя”. Защото всеки човек ни е брат и ако ще да ни е враг, пак да го обичаме, както и Бог обикна нас, които Му бяхме врагове заради Адамовото престъпление, и предаде Себе Си на смърт за нас. Затова трябва да милваме, както и Бог милва нас.

И истинската ни любов ще проличи тогава, когато обичаме враговете си, прощаваме им и им помагаме, когато обичаме не златото, а хората; защото който обича златото и печалбата повече от хората, е немилостив. И когато дойде някой сиромах в нужда и му приплаче, той гледа да го натовари с лихва, и вместо да го утеши, го натоварва с още скръб. А не мисли, че християнският закон не позволява да вземаме лихва от християнин, който е наш брат; защото това е най-омразно и противно на Бога. Християнският закон гласи: Не вземай лихва от християнин и лихва върху лихва да не вземаш, защото това е беззаконно”. Така казва и пророк Давид: Който не дава парите си с лихва и не приема дарове против невинния, няма да се поклати навеки (Пс. 14:5). И още на много места пише, че Бог много мрази немилостивите хора. Затова трябва да бъдем милостиви, да обичаме всички хора, да правим всекиму добро и да милваме всекиго, та дано и ние да получим милост в страшния съден ден от нашия Бог Христос. Нему слава във вечните векове, амин.

 +    +    +

Свети Софроний, епископ Врачански, „Неделник“, Деветнадесета неделя след Петдесетниц За любовта към враговете ни. Изд. Старобългарски манастир „Св. вмчк Георги Зограф“, Света Гора Атон, 2007 г.

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Нагоре