Манастирът „Св. Герасим Йордански“ е един от най-древните християнски манастири в Палестина, издигнат през втората половина на V век. Светата обител традиционно се свързва с пребиваването тук на преподобни Герасим Йордански – един от основателите на монашеския живот на Светата земя.

 История

Първоначалният манастир е бил издигнат в епохата на равноапостолна царица Елена, но дори от апостолски времена тук е имало малка църква в пещерата, където се е спряло да нощува Светото семейство.

През 614 г. светата обител била завладяна от персите, за което свидетелстват намерените кости на загинали монаси. След идването на арабите през 637 г. сведенията за манастирите – лаврите на св. Герасим и Каламон, се срещат по-рядко, например в съчинението „Духовни полета“ на монах Йоан Мосх, живял през VI-VII в. Към VIII в. тук останали само 10 монаси.

По време на управлението на византийския император Мануил I Комнин (Manuel I Comnenus) (1143-1180) Йерусалимският патриарх Йоан IX възстановил обителта. След кръстоносните походи манастирът бил изоставен, но на няколко пъти бил възраждан.

Записките на игумен Даниил, посетил тези места в края на 1106 г., свидетелстват:

„От манастира на св. Йоан до Герасимовия манастир има една верста, и от Герасимовия манастир до Каламан, до манастира на св. Богородица, е също една верста. На това място св. Богородица с Иисус Христос, Йосиф и Яков, когато бягали в Египет, останали да нощуват. Тогава св. Богородица нарекла това място Каламан, т.е. „Добро обиталище“. Тук сега снизхожда Дух Свети над иконата на Пресветата Дева. Манастирът се намира на устието, където р. Йордан се влива в Содомското море, и около целия манастир е издигнат град, в който живеят черноризци (монаси)“.

В средата на XII в. йорданските обители са в упадък. Лаврата на св. Герасим, упомената половин век преди това от игумен Даниил като действащ манастир, през 1185 г. се описва по следния начин от гръцкия поклонник Йоан:

„Между манастирите „Св. Йоан Предтеча“ и „Каламон“ се намира разрушеният до основи от течението на р. Йордан манастир „Св. Герасим“ – в него не може да се види почти нищо, освен незначителни останки от храма, две пещери и заключен стълп, в който се е затворил изключително симпатичният и удивителен велик старец Ивир. Посещавайки го, ние извлякохме твърде голяма полза от срещата си с него, тъй като на стареца му е присъща някаква особена божествена благодат“.

„Но и манастирът „Каламон“ е окръжен също с кули и бойници, изграден е от квадратен дялан камък. Храмът в средата е просторен и се опира върху кръгли сводове. В съседство отдясно има друг храм, кръгъл и съвсем малък, издигнат, както говорят, още в апостолски времена, в чиято ниша е изрисувана иконата на св. Богородица, държаща в обятията си Спасителя Христос – по форма, цвят и размер подобна на иконата на Пресвета (Богородица) Одигитрия в царствения град“.

Гръцки монаси пребивавали в манастира до края на XIII в. и както свидетелства немският поклонник Бурхард от Сион, вече наричали своята обител „Св. Герасим“.

През 1588 г. манастирът бил възстановен, обаче през 1734 г. бил отново разрушен. В съвременния му вид е построен през 1882-1885 г. със съдействието на Руската духовна мисия.

Издигнат е върху древните основи на светата обител от византийския период (VI в.) – от която донякъде се е запазила мозайката – и върху останките от църкватаот XII в. на манастира „Каламон“.

Към средата на ХХ в. манастирът отново запустял. След арабско-израелската война 1948-1949 г. тази територия преминала към Йордания, което свело до минимум възможността за посещения на обителта.

Съвременният етап в историята на манастира е свързан с идването през 70-те години на XX век на гръцкия монах Хризостом, под чието ръководство започнало неговото възраждане.

Близостта на автомобилния път, свързващ Йерусалим с Мъртво море, превръща обителта на св. Герасим в често посещаван от поклонници и туристи обект. Арабите християни от близкия Йерихон също идват в манастира.

Независимо от тези посещения манастирът продължава да съхранява аскетическите си традиции, прави впечатление гостоприемството и скромността на подредбата в него.

Манастирът

От три страни манастирът е ограден от пустиня, само от запад минава пътят около Йерихон („квиш океф Йерихо“).

Отвън обителта изглежда като непристъпна крепост. Естествено, в условията на постоянна заплаха от разбойници и грабители монасите са били принудени да се отбраняват.

Зидарията на стените е разнородна, но не на слоеве, отдолу нагоре, както обикновено, и по протежение на стената - от север зидарията е по-стара, отколкото в южната страна.

Дворът

Вътрешният двор представлява потънал в зеленина парк, озвучен от птичи песни. В центъра има дълбок кладенец. На много места в манастира може да се видят изображенията на лъва, излекуван от св. Герасим Йордански и служил му от благодарност като домашно животно.

Стълбата извежда на балкон, а от него се влиза в притвора на храма. Вниманието привличат мозаечният под, иконите на Божията майка и стенописите на светите Архангели Михаил и Гавриил.

Горната църква

Тя била осветена на 17 февруари 1885 г. в чест на преподобни Герасим Йордански. В нея има три престола: централният е посветен на св. Герасим, северният – на светите Зосима и Мария Египетска, а южният – на св. Евфимия.

Иконостасът е от 1883 г., с руски икони на св. Герасим, св. Богородица Одигитрия, Христос Пантогракор и на св. Йоан Кръстител.

В централната аспида се виждат също и стенописи от XII в. По стените и тавана има дълбоки пукнатини, останали от земетресението през 1927 г.

Долната църква

Вляво от главния вход на манастира, на долния етаж, под притвора на църквата на св. Герасим се намира църквата на Светото семейство.

Още от апостолско време са се запазили предания за пещерата, където са нощували Пресвета Богородица, новороденият Богомладенец, св. Йосиф Обручник и св. Яков, бягайки в Египет от преследванията на цар Ирод.

Иконостасът на църквата е от 1875 г. Вдясно от входа се намира престол, посветен на св. Герасим. Малко по-нататък е престолът в чест на св. Евфимия, изиграла важна роля в живота на св. Герасим. По eдно време преп. Герасим се бил увлякъл по монофизитството (според което Иисус имал само божествена природа), но св. Евфимия успяла да го върне в лоното на Православната църква.

Малко по-далече е разположен още един престол, посветен на светите Зосима и Мария Египетска, които са се подвизавали в този край.

В дъното на параклиса се намира иконата на Божията майка Галактотрофуса (Млекопитателница).

В шкафчето пред нишата на иконите са положени костите на монасите избити при нашествието на персите през 614 г.

Манастирът "Св. Герасим" преди прокарването на пътя от западната му страна

Снимки: https://users.livejournal.com/

Житието на св. Герасим Йордански може да прочетете ТУК.