Z Всемирното Православие - СЪБОТИ (ЗАДУШНИЦИ)„Събота” е еврейска дума и означава „покой”, „отдих”. Православната Църква посвещава този ден на паметта на всички, преминали от земния живот в задгробния свят, на паметта на съвършените (светиите) и на несъвършените, чиято участ още не е решена окончателно.

 

Църквата проси от Бога за тях вечен покой след скръбния земен живот; и както съботата, по Божията заповед, е определена от Бога след шестдневен труд, точно така и задгробният живот да бъде като вечна събота за преминалите в него, да бъде ден на покой и радост за поробените на земята заради своя Господ. Освен ежедневните молитви и съботи, има още дни в годината, предимно посветени на молитвите за починалите. В тези дни цялата Църква, тоест вярващите, приемат особено живо участие в състоянието на починалите.

Тези дни, съботите, се наричат задушници и се делят на вселенски съботи, общи и дни на частни помени или местни.

Вселенските съботи са три: Месопустна, преди Петдесетница (Троицка) и Архангеловска. Те водят своето начало от апостолски времена. Древните християни се събирали в тези дни на гробищата, което се прави за поменаване на починалите и днес.

МЕСОПУСТНА СЪБОТА

Не на всички Бог е отсъдил еднакво да напуснат земния живот. Различни обстоятелства съпътстват смъртта на всеки човек. Не на всекиго е писано да умре у дома, сред семейство, приятели, изпроводен от свещеник, с причащение с Тялото и Кръвта Христови. Колко непредвидени, внезапни смърти дебнат човека! Колко души са потънали в морето; колко са изгорели в огъня; колко са изчезнали безследно, заблудени в гори, планини и пустини; колко хора са станали жертва на глада, студа, на хищните зверове! Ами епидемиите, войните, злите хора – как често отнемат хора от лицето на земята! Всички нещастно починали ли имат на земята някой, който да се моли за тях? И накрая, всеки от останалите ли съзнава важността на молитвата за починалите, а освен това всички ли живи имат еднакви възможности да помогнат на починалите?...

Ето причините, накарали св. отци, основавайки се на преданията на св. апостоли, да се молят за починалите освен ежеседмично в събота, посветена на паметта на всички светии и на починалите, още и в други дни в годината, предназначени единствено за съборна молитва за всички починали, които не са чужди на вярата в Христа. Първият от тези вселенски дни е Месопустната събота. Защо именно за това е избрана тази събота, а не някой друг ден от седмицата?

Отговора намираме, първо, в предназначението на този ден – ден на покой, и второ, в значението на деня, следващ съботата, тоест в неделния ден от Месопустната неделя, в който св. Църква напомня за второто Христово пришествие и за Страшния съд. А тъй като живите ще имат нужда на Страшния съд от Божията милост, то и предварват този ден със своята милост към починалите. За да покажем, че всички ние се намираме в най-близък съюз на любов с всички членове на Христовото царство, със светиите и с починалите несъвършени, както и с всички още пребиваващи на земята, постим. В този ден, като в последния ден на света, Църквата кани всички свои членове на обща молитва за всички починали във вяра от Адама до настоящия ден и всеки от присъстващите се моли не само за своите роднини и близки по сърце, но въобще за всички християни, починали в истинна вяра. Ето причината и целта на установяването на този вселенски ден, на тази събота от последната седмица преди Сирната неделя или просто Месопустна неделя, от която вече не е позволено употребяването в храната на месо. Месопустната събота и Задушницата преди Петдесетница се наричат и Вселенски.

Установяването на тази събота отнасяме към времената на древната Христова Църква. За това ясно свидетелства Синаксарът, установен в тази събота и потвърден от устава на св. Църква, изложен през V век от преп. Сава Освещени. Запазено е писмено свидетелство от IV век за традицията на древните християни да се събират в определени дни на гробищата за споменаване на починалите (св. Иоан Златоуст в Слово 62 и 18, Служба в събота Месопустна и Синаксар в тази събота).