Тези, които падат и не се осмеляват да пристъпят към свещените Тайни, постъпват съзнателно и скоро могат да стигнат дотам, че да не грешат. А тези, които съгрешават и се осмеляват с „нечисти ръце“ да се докоснат до пречистите Тайни, са достойни за безброй наказания.
Защото, според истинните думи на св. апостол Павел, те правят себе си виновни спрямо Тялото и Кръвта Господни (срв. 1Кор. 11:27). Затова дяволът към първите не настъпва с такава сила, защото знае, че те, макар и да падат, но, осъзнавайки това, запазват уважение към Божественото. А последните, които грешат и не съзнават това или, макар и да съзнават, но го пренебрегват и се осмеляват да се докосват до светите Тайни, тях дяволът ги напада с всички сили, като основателно приема това за признак на пълно безчувствие и развращение. Така постъпил той и с предателя. Дяволът влязъл в него не защото пренебрегнал Кръвта на Владиката, а защото от лукавството на Юда направил извод за неговата неизлечима вече болест. Тъй като Юда замислял да извърши предателството, но не се отказал от приобщението, и дяволът го обладал. А ако беше видял, че той запазва благоговение към божественото Тайнство и се въздържа от него, може би щеше да отмине Юда като въздържан. Но тъй като видял, че той е помрачен от корист, че вече няма в него правилно духовно разположение и губи самообладание от ненаситност, и на всичкото отгоре се осмелява да приеме това, до което в такова състояние дори да се докосва не трябва, и разбрал неговото безчувствие, и влязъл в него.
+ + +
„Не давайте светинята на псетата и не хвърляйте бисера си пред свините, за да го не стъпчат с краката си, и като се обърнат, да ви разкъсат“ (Мат.7:6). Тези думи имат следния смисъл. Божието слово е свято и е най-скъпоценният бисер. Псетата и свините са тези, които съгрешават не само в догматите, но и в живота. Стъпкването са раздорът и споровете за догматите на тези, които се опитват да извратят правотата им и оскърбяват достойния и почтен живот. А разкъсването са пренебрежението и поругаването от неправедно живеещите на носителите на Божието слово, които дават добри съвети. Господ затова е и казал: не хвърляйте словото като нещо малоценно и лесно придобивано, за да не оскърбите Господа и вас самите да не ви подхвърлят на осмиване тези, които не говорят и не живеят в истината. Други пък, които също са близо до истината, тълкуват тези думи така, че Господ е заповядал дори да не се дава на недостойните и нечистите и свещенство, за да не го осквернят. Ако кажат, че и на съгрешаващите миряни Господ заповядва да не се дават божествените Тайни, не противоречи на това.
+ + +
Сливенски митрополит Йоаникий. За достойното приемане на светото Причастие според св. отци, Синодално издателство, 2014 г.
