„Иисус, изпълнен с Духа Светаго, върна се от Иордан, и поведен беше от Духа в пустинята; там Той биде изкушаван четирийсет дена от дявола, и нищо не яде през тия дни; а като се изминаха те, най-сетне огладня. И рече Му дяволът: ако си Син Божий, кажи на тоя камък да стане хляб.
А Иисус му отговори и рече: писано е, че не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово Божие. И като Го възведе на висока планина, дяволът Му показа всички царства на вселената в един миг време. И рече Му дяволът: Тебе ще дам властта над всички тия царства и славата им, понеже тя е мене предадена, и аз я давам, комуто искам; ако, прочее, ми се поклониш, всичко ще бъде Твое. Иисус му отговори и рече: махни се от Мене, сатана! защото писано е: „Господу, Богу твоему се покланяй, и Нему едному служи". И заведе Го в Иерусалим, постави Го на храмовата стряха и Му рече: ако си Син Божий, хвърли се оттук долу; защото писано е: „на Ангелите Си ще заповяда за Тебе да Те запазят; и на ръце ще Те понесат, да не би някак да препънеш о камък ногата Си". Иисус му отговори и рече: казано е: „няма да изкусиш Господа, Бога твоего". И като свърши всички изкушения, дяволът отстъпи от Него до някое време. И върна се Иисус със силата на Духа в Галилея; и пръсна се мълва за Него по цялата околна страна“ (Лука. 4:1–14).
Юдейската пустиня се намира в Близкия Изток, разположена е върху територията на Израел, на западния бряг на Мъртво море. Името ѝ идва от Юдея – названието на дела на едно от 12-те Израелеви колена и еврейското южно царство със същото име. От най-древни времена това място е служело като убежище за отшелници и бунтовници. На северозападната граница на Юдейската пустиня, в устието на река Йордан св. Йоан Предтеча кръщавал идващите при него, призовавайки ги към покаяние. Голи камъни, нагорещени от слънцето, горещ пясък. В редките дни, когато от височината откъм Йерусалим вали дъжд, пустинята се преобразява и през нейните клисури потичат бурни потоци, след което цялата се покрива с нежна зеленина.
От север на юг границата минава по планинския хребет Рамала на север и по Хевронските възвишения на юг. Западната граница е климатична - годишните валежи в пустинята са не повече от 200 мм – и минава по източния склон на Юдейските планини. Източната ѝ граница е Мъртво море.
В западната част на Юдейската пустиня в почвата има много пукнатини, през които водата се просмуква в земята. Тук има растителност, могат да се видят дървета като шам-фъстък, рожков и глог. От древни времена тук са обработвали земята и са се занимавали със селско стопанство.
Централната част представлява плато, в почвата има меки варовикови скали, които почти не пропускат вода. Водата се просмуква само в няколко сантиметра от почвата, превръщайки ги във водоносен слой, и по време на редкия дъжд водата се стича към източната граница на пустинята, към Мъртво море. Растителността в този район е особено-подходяща за пасища – главно храсти и рядка тревна покривка. В местността може да се видят много водосборни системи, изсечени в меката скала близо до руслото на потока.
Източната част на пустинята представлява сякаш стена на разлом, в който е разположено Мъртво море, намиращо се в най-ниската точка на земята. Изобилстват дълбоки клисури, прорязани от течаща вода (каньоните на Юдейската пустиня). В тази местност растителност има само в руслата на ручеите и непосредствено до изворите, тъй като валежите са оскъдни.
Климатът в пустинята е много сух и горещ, през лятото температурата може да превиши 40°–50°С.
Тук Господ Иисус Христос, преди да започне да проповядва, прекарал 40 дни в пост и молитва, търпейки изкушения. Мястото е близо до град Йерихон в Палестина. То е твърде безлюдно и пусто, а самата гледка към строгата планина кара човек да потръпне дори през деня. На запад от Йерихон се намира високата почти 380-метрова планина, от чийто връх, със запазени руини от древна църква, дяволът, изкушавайки Господ, Му показал всички царства на света. От преданието е известно, че сам Господ е посочил на светите апостоли мястото на изкушението. Първият известен отшелник, подвизавал се тук, бил преподобни Иларион Газки, а след него - преподобни Харитон Изповедник, по това време вече понесъл страдания за Христа в Никомидия. Сега тук се намира Манастирът на изкушенията.
За обикновените хора Юдейската пустиня била ужасяваща, така я и наричали: „пустинята на ужаса“, заради разбойниците и лъвовете, които плътно я населявали. Именно за тази пустиня разказва Спасителят в притчата за човека, попаднал в ръцете на разбойници по пътя от Йерусалим заЙерихон (Лука. 10: 25-37).
През византийската епоха Юдейската пустиня станала място за монашески подвизи. Напускайки градовете и селата, монасите отивали в пустинята. Цялата Юдейска пустиня е осеяна с пещери на подвижници отшелници.
В труднодостъпно пустинно кътче се намира обителта на св. Сава Освещени. Освен св. Сава в нея са се подвизавали известните химнографи на Православната църква: светите Йоан Дамаскин и Козма Маюмски.
В суровата Юдейска пустиня преподобната наша майка Мария Египетска прекарала четиридесет и седем години в пост и покаяние, в труд и жестока борба, побеждавайки греховните изкушения.
Една от най-посещаваните е светата обител на преп. Георги Хозевит, разположена в дефиле с много зеленина, напомнящо оазис.
Тук се намират още два прочути манастира: този на Христовите изкушения и на св. Герасим в Йорданската долина, където се пази споменът за живота на този подвижник, комуто служел огромен лъв. В пустинята има и много други обители, в които, подражавайки на Господа, са се подвизавали знайни и незнайни преподобни отци и майки.
Планината на изкушенията
Светинята на Манастира на изкушенията. На този камък Спасителят се е молил и постил тук 40 дни
Манастирът на изкушенията
Иудейската пустиня
Манастирът "Св. Сава Освещени"
Манастирът "Св. Герасим Йордански"