scale_1200 Всемирното Православие - ПРЕП. ИУСТИН ПОПОВИЧ: СТРАШНИЯТ СЪД НАД БОГА (ПО ПОВОД ВЕЛИКИ ПЕТЪК)Никога у човека не е имало по-малко от Бога, скъпи братя, отколкото днес; никога човек не е бил толкова безбожен, както днес. Днес дяволът се е въплътил в човека, за да развъплъти Богочовека. Днес всичкото зло се е вселило в тялото на човека, за да изгони Бога оттам.

 

Днес целият ад се е преселил на земята; помни ли някой, че някога земята е била рай? Сегашното падение на човека е неизмеримо по-страшно от първото падение. Тогава човек отпаднал от Бога, а днес разпна Бога, уби Бога.

Човече, как да те нарека, ако не дявол? Но какво говоря? Това е оскърбление за дявола. Дяволът никога не е бил толкова зъл, толкова яростно зъл, както човека. Господ Христос и в ада е слязъл, ала там не Го разпнаха. А ние Го разпнахме! Нима човеците не са по-зли от дявола; нима земята не стана по-голям ад от самия ад? От ада не изгониха Христа; а хората днес Го гонят от земята, изгонват Го от тялото си, от душата си, от града си

В зеницата на душата ми, братя мои, се е впил като змия зъл въпрос и злорадо ме пита: „Нима човекът някога е бил добър, щом е могъл да разпне Христа? — Ти вярваш в човека, хвалиш се с него, оптимист си? — Ох, виж човека, виж човечеството от висотата на Велики петък, виж как човекът убива Богочовека и ми кажи: ще останеш ли и сега оптимист? Не се ли срамуваш, че си човек? Не виждаш ли, че човекът е по-лош и от дявола?

Забравете всички дни преди и всички дни след Велики петък. Разгледайте човека в границите на Велики петък — не е ли той зеницата на всяко зло, сърцевината на всички изкушения, средоточието на всички гадости? Не полудялив този ден земята в лицето на човека? Не доказа ли в този ден човекът, убивайки Богочовека, че той е безумието на земята?

Дори Страшният съд, братя мои, няма да бъде по-страшен от Велики петък. Той ще бъде, несъмнено, по-малко страшен, защото тогава Бог ще съди човека. А сега човекът съди Бога. Сега е Страшният съд над Бога. Съди Го човечеството. Днес човекът оценява Бога — оценява Го на трийсет сребърника. Христа — за трийсет сребърника! Нима това е последната цена? Нима Иуда е нашето последно слово за Христа?

Днес човечеството осъди Бога на смърт. Това е най-големият бунт в историята на небето и земята. Това е най-големият грях в историята на небето и земята. Дори падналите ангели не са извършили такова нещо. Днес е извършен Страшният съд над Бога. Светът никога не е виждал по-невинен Осъден и по-безумни съдии. Над Бога се надсмяха по-страшно, отколкото когато и да било. „Всесмехливият ад” (1) днес се е вселил в човека и е осмял Бога и всичко, що е Божие. Днес е осмян Този, Който никога не се е смял; казват, че Господ Иисус никога не се е смял, но често са Го виждали да плаче. Днес е посраменТози, Който дойде нас да прослави, днес мъчат Оногова, Който дойде нас да избави от мъки. На смърт се предава днес Онзи, Който ни донесе живот вечен. Човече, има ли край твоето безумие? Има ли предел твоето падение?

Подарихме кръст, най-позорния дар, на Този, Който ни дари вечна слава. Прокажени, Той те очисти от проказата, нима за това Му даряваш кръст? Слепецо, нима затова Той очите ти отвори, за да можеш да направиш кръст и да Го разпнеш на него? Мъртвецо, нима затова Той те възкреси от гробаза да Го положиш в своя гроб? Братя мои, Пресладкият Иисус подслаждаше горчивата тайна на нашия живот с благи вести; за коя от тях Го даряваме с такава жлъч?

Люде Мои, какво ви сторих? Не изпълних ли Иудея с чудеса? Не възкресявах ли мъртъвци с една дума? Не изцелявах ли всяка болест и всеки недъг?… С какво ми отвръщате? За изцеленията ми нанасяте рани, за живота Ме умъртвявате и приковавате на дърво.

Велики петък, братя, е наш срам и позор, и поражение. Всяка душа е поне малко причастна на Иуда Искариот. Ако не бе така, бихме били безгрешни. Чрез Иуда всички паднахме, всички продадохме Христа, всички предадохме Христа и приехме дявола, приютихме сатаната. Да, сатаната, защото в Светото Евангелие е казано: И тогава подир залъка, сатаната влезе в него (в Иуда) (Иоан. 13:27). Подир кой залък? Подир залъка, който му даде Христос. След Причастието. След Христа. О, има ли по-голямо падение, по-голям ужас?

Сребролюбие, ти предаде Господа Христа! Сребролюбие, ти и днес Го предаваш. Иуда, който е бил ученик Христов, който три години бе с Него, който присъстваше на всички Христови чудеса, който с името Христово очистваше прокажени, изцеляваше болни, възкресяваше мъртъвци, изгонваше нечисти духове –сребролюбието направи този Иуда предател и убиец на Христа. Как тогава това сребролюбие да не направи и мени теб предател и Христоубиец, мен, който не съм съзерцавал в продължение на три години въплътения Бог, който не съм очиствал в името на Иисус прокажени, не съм изцелявал болни, не съм възкресявал мъртви.Иуда дълго бе с Този, Който нямаше къде глава да подслони, с Този, Който и с дела, и с думи учеше, че няма необходимост да носимзлато и сребро.

А аз? А ти? Ако не умееш да се радваш на бедността, брате, ако не можеш да си щастлив в бедността, знай, че си кандидат за Иуда. Не питай: Да не съм аз, Господи? (Мат. 26:25). Защото непременно ще чуеш отговора: „Да, разбира се”. Стремиш ли се към богатство, таи ли се в теб жажда за пари, знай, че в теб се зараждаИуда. Брате и приятелю мой, запомни за цял живот: сребролюбието разпна Христа, уби Бога; сребролюбието от ученик Христов произведе враг, убиец Христов. Но не само това: то уби и Иуда. Сребролюбието има това проклето свойство — да прави човека не само Христоубиец, но и самоубиец. Отначало то убива Бога в душата на човека, а след като убие Бога в човека, убива и самия човек.

Смъртта е страшна тайна, братя, но най-страшното е когато човеците предават на смърт Бога и желаят да Го убият напълно, да Го унищожат съвсем, така че Той да бъде абсолютно мъртъв, целият, без остатък. Днес е ден, когато хората са страшни за Бога, тъй като мъчат Бога както никой никога не Го е мъчил; защото заплюват Бога, както никой никога не е плюл по Него; понеже бият Бога, както никой никога не Го е бил. Нека замлъкне всичко, което се нарича човекда мълчи всяка плът човешка(2). Нека никой не се хвали, че е човек, нека никой не хвали човечеството, понеже ето: човечеството не търпи Бога сред себе си, то убива Бога. Нима е за хвалене това човечество? Нека никой не се хвали с хуманизма! Това е само сатанизъм, сатанизъм, сатанизъм…

Днес не дяволи, не зверове, не чакали, а хората сплетоха венец от тръни и го надянаха върху главата на ХристосУкрасиха с трънен венец Този, Който украси човека с безсмъртие. Човечеството плете трънен венец около главата на Този, Който изплете венец от звезди около земята! Трънен венец за Христа плетем и аз, и ти, приятелю, ако съм сребролюбив, ако съм блудник, ако съм прелюбодеец, ако съм богохулник, ако съм клеветник, ако съм клюкар, ако съм пияница, ако съм немилостив, ако съм гневлив, ако имам греховни мисли, ако имам нечисти чувства, ако нямам вяра, ако нямам любов. Всеки мой грях, всеки наш грях е трън, който ние втъкваме в проклетия венец, който обезумялото човечество непрестанно плете около главата на Господа Иисуса.

Човекът мъчи Бога по-безжалостно от дявола. Не вярвате? Чуйте какво разказва един очевидец: Тогава Го заплюваха по лицето (Мат. 26:67). О, Неговото лице, Неговото чудно, прекрасно лице… Господи, защо устата им не се покриха с проказа и не се превърнаха в ранаДали не затова, за да ни научиш на търпение и кротост?… Те заплюваха това дивно, онова благо Лице, по-ценно от всички съзвездия, от всички блаженства. Какво говоря? Много повече от всички блаженства, понеже в това кротко Лице е цялото възможно вечно блаженство, цялата възможна вечна радост… Заплюваха онова светло Лице, пред което морето се смиряваше и стихваше; онова Лице, което умиротворяваше бурните души и даряваше покой на всички. И се хвалите с човека? Ох, свийте знамената, тлен и нищожества! Никой, никой не трябва толкова много да се срамува от себе си както човекът — никой от бесовете, никой от зверовете, никой от животните… Хората заплюват Бога — има ли нещо по-ужасяващо от това? Човеците бият Бога — има ли нещо по-сатанинско от това? Братя, ако не би имало ад, той би трябвало да бъде измислен, да се измисли за хората, само за хората

Заплюват и бият Него, Творецът и Спасителят, а Той кротко и мълчаливо търпи всичко. Има ли какво да кажеш в свое оправдание ти, който за всяко оскърбление отвръщаш с оскърбление, който връщаш за злото – със зло, който кълнеш когато те кълнат и мразиш когато те мразят? Отвръщайки на злото със зло, Ти заплюваш Господа Христа; мразейки ония, които те мразят, ти биеш и мъчиш Христа; въздавайки за обидата обида, ти безчестиш Господа Иисуса, понеже Той не е правел това.

Пилат предава на разпятие кроткия Господ (Иоан. 19:16). Хората Го водят от митарство на митарство, от мъчение на мъчение, от поругание на поругание. Разпъват поругания Бог, приковават Го къмкръста. Нима забивате гвоздеи в ръцете на Христа — ръцете, които изцелиха толкова болни хора, които очистиха толкова прокажени, които възкресиха толкова мъртъвциНима трябва да замлъкнат устата, които говореха така, както никой от хората никога не е говорил? Иаире, къде си (вж Марк. 5:22; Лук. 8:41)Лазаре, къде си (вж Иоан 11,12)Наинска вдовице, къде си? Защити твоя и мой Господ (вж Лук. 7:11-15)! Нима ще разпънете Него — надеждата на безнадеждните, утехата на неутешимите, окото на слепците, ухото на глухите, възкресението на мъртвите? Нима забивате гвоздеи в светите нозе, които носеха мир, които благовестяха, които ходеха по морето като по суша, които бързаха към всички болни?Към мъртвия Лазар(виж Лук. 11,12)? Към гадаринския бесноват(срв. Марк. 5:1-20; Лук. 8:26-39)?

Бог е разпнат! Доволни ли сте, богоборци? Щастливи ли сте, богоубийци? Какво мислите за Христа? Лъжец, безсилен, съблазнител:Ако си Син Божий, слез от кръста! Уа! Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш, спаси Себе Си и слез от кръста! (Мат. 27:40; Марк. 15:29-30).

А какво мисли Господ на кръста за хората под кръста? Онова, което само Бог на любовта и Бог на кротостта може да мисли: Отче! Прости им, понеже не знаят, що правят (Лук. 23:34). Наистина не знаят какво правят с въплътилия се Бог. Нима на Господа Му е било по-леко в плътта, нежели на кръста? По-тежко, ви казвам, отколкото ако аз бих имал във всяка своя пора по един бяс. Защото е безкрайно по-голяма разликата между Бога и човека, нежели между дявола и човека; между смъртта и Бога, нежели между смъртта и човека. Спасителят е усещал тази мъка: Неговата чиста, безгрешна природа се опълчи срещу смъртта и Той при съглеждането на смъртта почна да скърби и да тъгува: душата Ми е прескръбна до смърт (Мат. 26:37-38)!

Щом и Бог скърби, щом и Бог се оплаква от смъртта, тогава кажете: има ли за човека нещо по-страшно от смъртта? Нещо по-неестествено от смъртта? Нещо по-отвратително от смъртта? Смъртта е тежка за Бога, а какво остава за човека. От всичко най-тежка за човека е смъртта, понеже представлява най-голямата отдалеченост на човека от Бога. Човекът в Христа е усетил това и с болка е изповядал: Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил? (Мат. 27:46) — този вопъл се изтръгва от Единородния Син Божий, Който е Единосъщен с Отца, едно с Отца. Не е ли това най-голямото доказателство, че смъртта е сила, която откъсва от Бога, отдалечава от Бога, разлъчва от Бога?

Разпнахме Бога. Човече, какво още искаш? Ако не бе благоразумният разбойник, ти не би имал оправдание. Ако не бе той, земята винаги би останала ад. Когато всички ученици се съблазнихаза Христа, разбойникът го изповяда като Господ и като Цар: Спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си! (Лука 23:42) — разбойникът е нашата надежда, понеже повярва в Христа като Бог тогава, когато всички бяхазагубили вяра в Него, защото повярва в Христа като в Господ тогава, когато Иисус бе поруган, осмян, измъчен, когато бев изключително позорно положение, когато като всеки човек ужасно страдаше и се мъчеше.

Докато хората заплюват Бога, докато хората разпъват Бога, цялата природа протестира против това: А от шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час(Мат. 27:45)И потъмня слънцето, и храмовата завеса се раздра през средата. Иисус, като извика с висок глас, рече: Отче! В Твоите ръце предавам духа Си. И това като каза, издъхна (Лук. 23:45-46). И земята се потресе; и скалите се разпукаха; и гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха (Мат. 27:51-52).

Когато хората завършиха своята комедия с Бога, когато всички замлъкнаха, проговори вселената, проговориха камъните и се показаха по-отзивчиви от човеците, по-чувствителни към Христовата болка. И слънцето заговори, като от срам отдръпна светлината си от нашата планета. Слънчевата светлина се срамуваше от това, на което хората се радваха. Мъртвите в гробовете чуха Христовия вопъл, събудиха се и възкръснаха от гробовете, докато живите стояха под кръста, имайки в телата си мъртви души. Днес за изобличение на беззаконните храмовата завеса се раздира и слънцето скрива лъчите си, като гледа Владиката разпъван(3).

Всички състрадаваха на Създалия всичко(4). Да, всички и всичко състрадавало на разпнатия Господ — всички и всичко, освен човека, освен хората. Цялото творение и на кръста разпозна в Христа Бога, и Го изповяда като Бог. И от кръста Христос показа, че е Бог. С какво? – С какво? С отговора, даден на разбойника. С какво още? С помръкването на слънцето, със земетресението. С какво ощеС молитвата за враговете си:Отче! прости им, понеже не знаят, що правят (Лука 23:34).

Наистина, човеците не знаят какво правят с Христа. От злобно незнание хората разпнаха Христа; от незнание Го разпъват и днес. „Да бяха познали Господа на славата(Божията Премъдрост - б.пр.), не биха Го разпнали” (срв. 1 Кор. 2:8). С кротост и смирение Господ дойде в света. Нима не е най-голяма кротост и най голямо смирение това, че Бог станачовек, че се облече в слабос тяхно, с нищожно човешко тяло? С кротост и смирение Господ и напусна света; напусна го, кротко молейки се за Своите мъчители.

Хората не познават Христа, затова и Го гонят; не знаят каква е тази любов, какво е това смирение, каква е тази кротост, щомБог позволява на хората да Го съдят, да Го заплюват, да Го бият и да Го убият.

Страшна е участта Христова на земята и днес, братя. Всеки мой грях за Него е Велики петък. Четири мои гряха — и вече съм разпънал Господа Иисуса. Всеки твой грях, брате, е по-голямо мъчение за Негоотколкото за теб и за мен. Като вършиш грехове, ти Го разпваш. Всяка нечиста мисъл, всяко похотливо чувство вика и надава вой: разпни, разпни Го! Не е ли целият наш живот на земята непрекъснат Велики петък за Господа Христа? Всеки мой грях не е ли гвоздей, който аз забивам в ръцете на кроткия Господ; всяка моя страст не е ли трън; всички мои страсти — трънен венец, който поставямвърху главата на Христос?

Нашата гавра с Христа е по-страшнаот еврейската. Евреите можеха да вярват в Христа много по-малкотъй като Той още не бе възкръснал. А ние, пред които Христос вече двайсет века убедително свидетелства, че е възкръснал — ние осмиваме възкръсналия Христос, заплюваме възкръсналия Христос, отново разпъваме Христа, и при това – вече възкръсналия Христос! Нима свещеникът, който чрез своя живот отдалечава паството си от Христа, не разпва възкръсналия Господ Христос? Нима наставникът, учителят, който с богоборческото си учение изгонва Бога от душите на учениците си, не измъчва, нима не осмива възкръсналия Христос? Нима не срами Христа, нима не заплюва възкръсналия Христос всеки християнин, който само се нарича християнин?

Уви, ние непрестанно гоним възкръсналия Христос… Как, как гоним ние Христа, ще рече някой, когато Той не пребивава тялом с нас, когато не Го виждаме в плът? Ох, ние гоним Христа, братя, когато гоним Неговия Дух, когато отхвърляме учението Му, когато гоним светиите Му, когато гоним Църквата Му. Гоним Христа, когато гоним бедния просяк: понеже Той проси в лицето на просякагоним Христа, когато не обличаме голия, понеже в лицето на съблечения е съблечен Христосгоним Христа, ако не нахраним гладния, защото в лицето на гладния гладува Христос; гоним Христа, когато не посещаваме болниязащото в лицето на болния боледува Христос. Във всеки страдащ страда Господ Христос, във всеки огорчен е огорчен Христос. По безкрайното Си човеколюбие Той непрестанно се въплъщава в телата на всички гладни, на всички болни, на всички жадни, на всички скърбящи, на всички жалки, на всички презрени, на всички поруганина всички унижени, на всички оскърбени, на всички голи, на всички изгонени.

Непрестанно взема върху Си човешкото тяло, страда с него, мъчи се с него, мъчи се в него, скърби в него. Побезмерното Си милосърдие непрестанно се отъждествява с тяхДоколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили (Мат. 25:40). Доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили (Мат. 25:45). Христос се въплъщава във всеки християнин. Чуй какво казва ТойСавле, Савле, що Ме гониш? (Деян. 9:4), понеже, като гониш тези, които вярват в Мене, гониш Мен; като заплюваш тези, ония, които вярват в Мен, заплюваш Мен; като измъчваш тези, които вярват в Мене, измъчваш Мен. Знайте – учи св. ап. Павел — като грешите тъй против братята и биете немощната им съвест, вие грешите против Христа (1 Кор. 8:12).

Не само за Господ Христос, братя, но и за всички Христоносци животът на земята е непрекъсващ Велики петък. Колкото повече придобиваш в себе си Христа, толкова повече ставаш гонен. Ако си Христов, смятай себе си за „измет на света” (1 Кор. 4:13), която всички тъпчат тъй, както тъпкаха Христа. Когато те кълнат, благославяй! Когато те бият, прощавай! Когато те мразят, обичайС търпение побеждавай мъчителите, подобно на Господа.Отговаряй на злото с добро, бори се както се бори Господ Христос; с гордостта се бори чрез смирение; с грубостта се бори чрез кротост; с омразата се бори чрез любов; с оскърбленията се бори чрез прошка; с клеветата се бори чрез молитва.

Това е пътят на победата, пътят, който Господ Иисус проправи веднъж завинаги; Той ни води през страдания към възкресение. Ние сме на тоя път, на едничкия път, който свършва с възкресение, ако благославяме ония, които ни проклинат, ако вършим добро на ония, които ни мразят, ако обичаме своите врагове, ако не се гневим, кога ни оскърбяват, ако се молим, кога ни хулят, ако с молитва понасяме заплюванията. Ние със сигурност сме на пътя, който завършва с тържествената победа над смъртта, ако и тогава, когато ни разпъват, по примера на Христа се молим за своите мъчители: „Отче! прости им, понеже не знаят, що правят”(Лука. 23:34). Амин.

(1) Велики петък, стиховна стихира

(2) Велика събота, Херувимска песен

(3).Велики петък, часове, стихира

(4). Велики петък, утреня, самогласни стихири

Преп. Иустин Попович Страшният съд над Бога”, изд. Славянобългарски манастир „Св. вмчк Георги Зограф“, Света Гора, Атон, 2006 г.