1 Всемирното Православие - БОРБАТА СЪС СТРАСТИТЕа) За да прогони човек страстите от душата си, трябва с упорити усилия на волята да победи самоугодието и да насади Богоугождението в сърцето си. За тая цел той трябва да привикне преди всичко да различава своите мисли и чувства и да разпознава към какво те клонят — към угождение на Бога или към самоугаждане (Епископ Теофан, пос. съч., стр. 198).

 

Щом веднъж е разбрал това, ако човек се залови да върши всичко противно на самоугаждането и особено ако реши да не робува на своите греховни страсти, няма да сбърка. Един старец казвал на своя ученик: Гледай да не държиш у себе си оня изменник!” — Кой е този изменник?” — запитал ученикът. — Самоугаждането!” — отвърнал му старецът.

И наистина то е виновник за всички нещастия на човека, според епископ Теофан (пак там, стр. 198). Затова духовният човек трябва с решителна неотстъпчивост да му се противи дори до кръв (Евр. 12:4).

Колкото и слаби да ни се струват страстите, явяващи се в нас понякога в незначителен вид, ние трябва да им се противопоставяме като на най-големи и силни изкушения. Иначе, допуснем ли ги свободно да се проявяват у нас, те бързо ще се разраснат, ще се засилят и ще станат наши жестоки тирани. Не изскубнеш ли троскота, докато е още малък, той бързо ще се умножи и ще пусне нашироко толкова много корени, че не ще можеш вече да го унищожиш. Не се ли откажеш от цигарите или от алкохола в началото на увличането си по тях, скоро ще станеш техен жалък роб.

Когато пием вода, ние изваждаме и най-малката мушица, попаднала в чашата. Когато ни се забие мъничко трънче в пръста, ние употребяваме големи усилия да се освободим от него. Когато попадне в окото ни прашинка, ние не се успокояваме, докато не я извадим. Тъй трябва духовният човек да постъпва и по отношение на страстите си. Той трябва да прогонва от душата си дори и най-незначителните измежду тях, защото малките страсти порастват в големи пороци.

Но как да прогонваме страстите от себе си? — Има главно три начина. Епископ Теофан съветва да прояваваме враждебност и гняв спрямо тях. Разгневиш ли се против страстта си още щом почувствуваш появяването ù, ти наполовина си я вече победил. Защото страстите се крепят на нашето съчувствие към тях. Ето само тук гневът е позволен и дори заповядан. Св. отци учат, че гневът затова ни е даден, за да се въоръжаваме с него против страстните и греховни движения на сърцето си и така да ги прогонваме. Гневете се и не съгрешавайте” (Псал. 4:5 — по слав. текст), четем в Псалтира. Гневете се против страстите, и няма да съгрешите, — съветва епископ Теофан — понеже щом страстта е прогонена от гнева, всеки повод за грях се пресича с това” (пос. съч., стр. 199 -200).

б) Но опитът показва, че не всякога страстната мисъл се изпарява при гневното ù отхвърляне. Често пъти тя остава и настойчиво иска своето. Това е поради туй — обяснява епископ Теофан, — че във възбуждането на помислите често участвуват бесовете, а те са безсрамни. Колкото и да им се гневиш, те все стоят със своя помисъл. Очевидно е, че след разгневяването трябва да се прибягва още и към друго средство” (пос. съч., стр. 209). То е молитвеното обръщане към Бога за помощ. Господи, помогни ми! Иисусе Христе, Сине Божий, спаси ме!“, „Побързай, Господи да ми помогнеш!” (Псал. 69:2).

Враговете, опарени от името Господне, ще побегнат. Св. Исихий, презвитер Иерусалимски казва: С името на Господа Иисуса бий противниците”, т.е. бесовете. Човекът е слаб, но с Божията подкрепа става могъщ (Фил. 4:13).

Обяснявайки на учениците си, как се бори с бесовете, св. Иоан Колов казва: Аз постъпвам като човек, който седи под дърво и внимателно се озърта настрани. Този човек, щом само забележи, че зверове се приближават към него, за да го разкъсат, веднага се качва на дървото, и дошлите зверове пообиколят-пообиколят, па си отидат. — Тъй и аз, щом забележа духовните зверове да се приближават към мене чрез страстните помисли, веднага се издигам с ума си към Господа” (еп. Теофан, пос. съч., стр. 211).

Епископ Теофан оприличава подвластната на страстите човешка душа на блудница красавица, която управителят на страната харесал и си я взел за съпруга. Бившите ù приятели почнали да я търсят и, като узнали, че е в дома на управителя, захванали да ù свиркат. Но тя, като чувала познатото свиркане, бягала във вътрешните стаи и заставала пред лицето на своя благодетел — управителят, дето се успокоявала. Тъй и душата трябва да постъпва със страстите и бесовете, от които се е отрекла. Когато те я викат, тя трябва да прибягва молитвено към Господа и там ще намери покой.

Според св. Исихий Иерусалимски водещият духовен живот трябва да съблюдава всякога следните четири неща: 1) смирение, за да се бори чрез него с гордите демони; 2) изострено внимание, за да не допуска в сърцето си помислите, внушавани му от страстите; 3) противоречене на помислите, за да ги отблъсква с гняв; и 4) молитва, за да измолва помощ от Бога.

в) Честата изповед и приемане на светото Причастие също са много действени средства за борба против демоните и за побеждаване на страстите.

Що е истинската изповед, ако не скъсване с дявола и тръгване по нов добродетелен път! Нашите грехове са капитали на сатаната, които ние му събираме в душите си и с които го обогатяваме. Тия капитали се пазят у нас като дяволски съкровища. Онези, които трупат в душите си грехове, са подвластни на дявола, според думите на св. ап. Петър: от когото някой бъде победен, от него бива и поробен” (2 Петр. 2:19). Дяволът с право може да претендира, че грешниците са негови, защото за него те работят като негови роби.

Ако грешникът обаче в откровена изповед изхвърли всички грехове от душата си, ако се покае за беззаконията си и тръгне по нов, праведен път, водещ към Христа, той се изтръгва от властта на дявола. И когато тоя предяви правата си над своята някогашна жертва, щом надникне в душата ù и види, че няма вече в нея нищо свое — никакви свои капитали, той посрамен я напуска.

С такива очистени от страсти и грехове души се съединява Господ Иисус Христос особено чрез непостижимото тайнство на светото Причащение. Чрез него се прелива Божествената Кръв в нашите болни анемични души, и ние ставаме пак бодри и годни за духовен живот! Съединената със Спасителя душа придобива мощ и с успех може да се противи на бесовете и на насажданите от тях страсти.

За подсилване на спасителното покайно чувство водещият духовен живот трябва всеки ден да чете 50-ия псалом и многократно Иисусовата молитва.

А вечер, останал сам със себе си, християнинът трябва да си направи равносметка, как е прекарал изтеклия ден, и след като си припомни греховете, той е длъжен да си ги отбележи в особен съкровен бележник и постоянно да се кае за тях. При първия пък удобен случай той трябва да отиде при изповедника си и така, окъпан в благодатта на св. тайнство Покаяние, всеки ден да полага ново начало и след всяко падане веднага да става и да започва отново борбата с греха, и тъй до края на живота си.

Чрез постоянно очистване на сърцето по горепосочения начин човек незабелязано за себе си ще стигне до онзи покой, за който св. Серафим Саровски е казал: Радост моя, придобий мирен дух, и тогава хиляди ще се спасят около тебе!” На нашия Създател, Промислител, Изкупител, Осветител и Спасител да бъде слава во веки. Амин.

 

 +     +     +

Архимандрит Серафим (Алексиев). Духовният живот на православния християнин, 1991 г.