icon-1971100_960_720 Всемирното Православие - СЛОВО В СРЯДА НА СВЕТЛАТА СЕДМИЦА

Този е избраният и свят ден, първият ден на седмицата, цар и господар, празникът на празниците и тържество на тържествата: в него благославямеХриста во веки. Законодателят на Ветхия Завет, установявайки за иудейския народ празника Пасха, нееднократно е подчертавал пред иудеите особената важност на този празник, и е заповядал да го честват с цялата му тържественост. 

 

„Празнувайте го – говори Той – като вечно узаконение“. Оная душа, която наруши светостта на този празник, „ще бъде изтребена из обществото (на синовете) на Израиля“ зх. 12:14,19).

Законодателят на Новия Завет, нашият, братя, Законодател, независимо от това, че Сам стана за нас пасха, заклана на кръста, не заповяда на учениците Си да напишат в свещените книги на Евангелието закона за празнуването на Пасха. Само един от Неговите апостоли забелязал, че християните трябва да празнуват Пасха „нито с квас от злоба и лукавство, а с безквасни хлябове от чистота и истина (1 Кор. 5:8).

Междувременно иудейската Пасха, толкова пъти предписвана от закона, оградена със страх от смъртно наказание, неведнъж се е извършвала незаконно, дори напълно се е изоставяла и пренебрегвала от иудеите. Напротив, християнската Пасха винаги се е чествала с цялата ѝ тържественост. Без да имат още храмове, гонени от езичниците, християните скривали своето богослужение в пещери и земни пропасти; но споменът за Христовото възкресение било вече причина за това толкова светло и продължително тържество, че един от древните защитници на християнството (Тертулиан) говорел гласно пред всички езичници: „Вашите празници, взети всички заедно, не могат да се сравнят по своята продължителност с една християнска Пасха“.

Защо, братяе толкова различна съдбата на идуйската и християнската Пасха? Без съмнение поради това, че основата на първата е било временното благо – освобождението на израилския народ от египетското робство; а основата на християнската Пасха е вечното благо – освобождението на целия човешки род от робството на греха и смъртта. Трудно е да се помни временното, отдавна минало благодеяние; докато вечното, винаги усещано благодеяние е невъзможно да не се помни.

Наистина, братя, за християнина е напълно невъзможно да не се изпълни днес с радост. Възкресението на нашия Господ, без какъвто и да е закон, команда и институция, само по себе си е тържество на тържествата и празник на празниците. Нека да разкрием тази утешителна истина.

Какво служи като основа на всички свещени празненства? В едни от тях се изразява главно твърдостта и чистотата на вярата; в други особено се открива благодеянието на любовта и добродетелите; в трети по най-осезаем начин се проявява висотата и светостта на християнското упование. Но възкресението на Иисуса Христа съвместява в себе си в най-висша степен всички тези качества. То е най-високият триумф на вярата, тъй като с него беше утвърдена, извисена, обожена нашата вяра; то е най-високото тържество на добродетелта, защото в него самата най-чистата добродетел възтържествува над най-голямото изкушение; то е най-високото тържество на надеждата, тъй като служи като най-сигурен залог на най-величествените обещания.Този е избраният и свят ден, празникът на празниците и тържество на тържествата!

 СВЕТЛАТА СЕДМИЦА

От светлото Христово Възкресение седмиците започват от неделния (възкресен) ден и завършват със съботата. Думата седмица означава отрязък от годината, равен на седем дни. Думата седмица е с библейски произход, тъй като Бог е сътворил света за шест дни и в седмия е починал от делата Си. Седмицата започва с неделята, което значи да не се прави нищо в този ден, според четвъртата Божия заповед.

От апостолско време тържественото празнуване на християнската Пасха, подобно на ветхозаветната, продължава цяла седмица. В 66-то правило, прието на Шестия вселенски събор, се казва: „През цялата седмица - от светия ден на Възкресението на Христа нашия Бог, до новата света неделя - верните трябва без пропускане да прекарват свободното си време в светите църкви, да се веселят с псалми и химни и духовни песни, радвайки се и тържествувайки в чест на Христа, слушайки четенето на Божествените писания, да се наслаждават със светите тайни; понеже по такъв начин ние ще възкръснем и ще се възнесем заедно с Христа. Затова, занапред в тия дни по никой начин да не стават конски надбягвания или някакво друго народно зрелище“.

През Пасхалната седмица отпада постът в сряда и петък, разрешени са всички храни. През цялата Светла седмица от камбаните на храмовете се разнася пасхален звън.