images?q=tbn:ANd9GcSe75jDKmI5hTxoUyHT5dzFVJy4VkcjudOGTwDOxV2Eqz82M6TuQA Всемирното Православие - СТРАСТНАТА (ВЕЛИКАТА) СЕДМИЦА –  ОТ "ОСАННА" ДО "РАЗПНИ ГО"

Периодът е шест дни. Мястото - Йерусалим. Годината двайсетина над 2000 години назад в историята. Хората  обаче сме все същите..., делят ни само годините... Последната седмица от земния живот на Господ Иисус Христос се нарича "Велика" или "Страстна седмица", т.е. Седмица на страданията, или подготовка към вечния живот. Земният животът на Христос наближавал своя край и Той трябвало да изпълни великата мисия, заради която дошъл на земята.

 

 

Възкресил в събота Лазаря, тържествено посрещнат, влязъл в Йерусалим на Цветница, съпроводен с възгласи: "Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев" (Иоан 12:13), Той доброволно вървял стъпка по стъпка към предначертаната Си неизбежна смърт.

Всеки ден от Страстната седмица е наречен велик и свят, и през всеки един от тях Църквата възпоменава чрез специални богослужения пътя на Христос към Голгота, страданията и изкупителното Му дело на Кръста.

Както през цялото време на Великия пост, църковните служби са характерни със своето покайно пеене. Царските двери остават затворени, като символ за отделянето на човека от Царството Божие. Църковното облачение е тъмно, често в лилаво –­ цветът на покаянието. През първите три дни на Страстната седмица Църквата припомня последното пребиваване на Господа в Йерусалим. В тези дни богослужението е твърде наситено: извършват се полунощница, утреня, часове с четене на Евангелието и Литургия на преждеосвещените Дарове.

 

Велики понеделник

На Велики понеделник евангелистите ни разказват как Божият син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен с търговци. Обхванат от свещен гняв, Той прекатурил масите им, а тях самите изгонил, защото храмът е дом за молитва, а не тържище. (Мат. 21:12-13Марк 11:15-19Лук.19:45-46).

Във Велики понеделник Църквата прославя св. патриарх Йосиф - син на св. патриарх Яков и предобраз на Иисус Христос. Йосиф бил продаден от своите братя на пътуващи за Египет търговци. Там, в чуждата нему страна, той преминал през множество страдания, но фараонът го направил втори по власт и положение в цялото царство (Бит 41:38-46). Подобно на Йосиф Господ Иисус Христос бил предаден от евреите на езичниците, бил измъчван и страдал заради човешките грехове. Църквата ни предлага да размислим също над образа на безплодната смокиня (смоковница), която изсъхнала след като била прокълната от Господ (Марк 11:12-1420-26Мат. 21:18-22). ''Всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърлено в огън'' (Мат. 3:19).

Предоставя ни се възможност да оценим докъде сме стигнали във израстването на вярата ни в Господа и да погледнем, честно на нашата връзка с Него – ръководейки се от думите Му „И тъй, по плодовете им ще ги познаете.” (Мат. 3:10).

 

Велики вторник

"И тъй, бдете; защото не знаете ни деня, ни часа, в който Човешкият Син ще дойде" (Мат. 25:13). Велики вторник е ден за поучения и нравствени наставления: Господ Иисус Христос ни дава пример как да извършваме милостиня – припомняме си за лептата на бедната вдовица, която е отделила от последните си пари, а днес на повечето хората дори им се свиди да дадат дори малко, и то от излишъка си.

Особено поучителен и разказа за десетте мъдри девици, които били винаги готови да посрещнат Спасителя (Мат.25:1-13). Напомня ни, че трябва "да бодърстваме и да не униваме", и да държим светилниците си запалени в очакване на Божествения Жених. Тълкувайки притчата, св. Йоан Златоуст казва '"маслото е милостинята или всичките ни добри дела".

С песнопенията на Велики вторник Църквата ни призовава да живеем винаги във връзка с Господа, със страх Божи и упование в Христос, за да можем да бъдем винаги духовно готови да посрещнем Спасителя „Ето младоженецът иде в полунощ, и блажен е тоя раб, когото намери буден, а недостоен е оня, когото намери безгрижен. Прочее, внимавай, душо моя, да не те налегне сън, та да бъдеш предадена на смърт и да останеш вън пред затворените врати на Царството, но опомни се” Църквата ни припомня също притчата за талантите (Мат. 25:14-30) и ни приканя да се трудим и да усъвършенстваме способностите, с които Бог ни е дарувал. После следват пророчества за съдбата на град Йерусалим и за последните дни при Второто пришествие Господне (Мат. 25:31-46Марк 13:1-31Лук. 21:5-38).

Велика сряда

В деня на Светата и Велика сряда си припомняме две коренно различни събития – от една страна, искреното разкаяние на една блудница, а от друга – предателството на Иуда. В дома, където бил Христос, една грешница, носеща алабастърен съд с драгоценно миро, искала да засвидетелства почитта си към Него. В бързината, за да не ѝ се попречи на доброто намерение, тя счупила съда, по-лесно да се разлее мирото. Скъпоценното миро струвало триста динария (Мат.26:6-13Марк 14:3-9), затова някои възнегодували против нея: "защо е това прахосване?", "мирото можеше да се продаде и парите да се раздадат на сиромаси". А Христос им отговорил: "сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате", "тя извърши добро дело за Мене, (като) превари да помаже тялото Ми за погребение". За това ѝ усърдие самият Спасител казва: „Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и за това, що тя извърши”.

Подобно на блудния син грешницата осъзнала греховете си и ''дошла в себе си''. Този призив да се опомним е особено актуален, защото приближава денят на разпятието Христово и ние трябва да видим своето  духовно състояние и да осъзнаем и да се разкаем за греховете си, за да може с чисто сърце да посрещнем Христовото Възкресение.

В същия ден си припомняме и решението на Синедриона да осъди Иисус Христос. Юдейските старейшини се събрали в дома на Кайафа и разсъждавали как да хванат с хитрост Господа Иисуса и да Го осъдят на смърт. В това време, от никого не търсен, идва при тях един от дванадесетте - Иуда Искариотски и казал: какво ще ми дадете, за да ви Го предам? Те му дали тридесет сребърника (Мат. 26:3-5, 14-16Марк 14:1-2, 10-11Лук. 22:1-6).

Поразителното в делото на Иуда, е фактът, че през цялото време, докато той бил с Господа, неговият живот е бил съвсем същият, както и на другите апостоли. С тях той ял, пил, пътувал, нощувал, с тях слушал поученията и видял чудесата на Господа, с тях търпял всички нужди, сигурно е и проповядвал, но никой не бил забелязал някаква особеност в него.

Всичко дошло отвътре, от душата и затова трябва да се самоизследваме, дали и ние нямаме склонност към някоя скрита страст, която да ни докара и нас до това трагично положение да пожелаем да се откажем от Христос в моменти на изпитание и трудности.

Голяма е разликата между спасената грешница и погиналия Иуда, избран преди това за апостол: тя купила доста скъпо миро за Христос и целувала нозете Му, а той продал за пари Учителя си с целувка. Това сравнение трябва да ни накара да се замислим доколко нашите дела ги правим в името на Христос и доколко се ръководим само от нашия интерес?

 

Велики четвъртък - Възпоменание на Тайната вечеря

На тоя ден Господ Иисус Христос извършил пасха в дома на един жител на Йерусалим (Мат. 26:17-35Марк 14:12-31Лук. 22:7-38, Йоан 13:1-17). Преди вечерята Той умил краката на апостолите и казал: ''не дойдох да служа, а да послужа''. После Спасителят установил св. тайнство Евхаристия (Причастие), като Сам причастил светите апостоли. По великата си милост Господ и на нас дава възможност да приемаме Неговото истинско тяло и кръв по време на св. Литургия, та като приемам Христос вътре в нас, да се стремим да Го задържим чрез чистотата на сърцето си.

След като завещал новата заповед за любов към всички, Христос явил на учениците Си, че ще бъде предаден. В недоумение учениците питали, кой ще стори това. Запитал и Иуда, и Христос му отвърнал тъй кротко, че другите не разбрали. Иуда станал, излязъл и те помислили, че отива да прави покупки, понеже той бил ковчежник. В Евангелието на Йоан след това следват две глави, в които Христос доста говорил на апостолите за Царството Божие и им разяснявал за предстоящето Разпятие, но те чисто по човешки доста трудно го разбирали.

Припомняме си и обещанието на апостол Петър никога да не се отрече от Него и пророчеството на Иисус към него „Истина, истина ти казвам: не ще пропее петел, докле три пъти не се отречеш от Мене.” (Йоан 13:38), което идва да ни покаже, че разчитайки само и единствено на себе си, нищо не можем да постигнем.  

Друго централно събитие в този ден е молитвата на Господа в Гетсиманската градина (Мат. 26:36-46Лук. 22:39-46Йоан 18:1), където Той се молил до идването на предателя, който при самото залавяне на Иисус го посочил кой е с целувка и оттам е останал известният израз за предателство – „целувката на Иуда”.

От молитвата на Господ в Гетсиманската градина: „Отче, да щеше да отклониш от Мене тая чаша! Но нека бъде не Моята воля, а Твоята. И яви Му се Ангел от небето и Го подкрепяше”, можем да си направим няколко извода. Първият е, че молитвата на християните трябва да произлиза от съзнанието, че за нас има Божия воля за нашия живот, че има Божи промисъл, който е най-добрият за нас; и втория, че когато се молим с искрено желание това да стане начин на съществуване, Господ неминуемо ще ни подкрепи усилията.

В четвъртък вечерта се четат така наречените Дванадесет евангелия, т.е. всички събития на Христовите страдания, описани в четирите Евангелия, разделени на дванадесет. Чрез тях ставаме свидетели на подигравките, мъките и кръстната смърт на Христос, чрез която Той изкупи цялото човечество. ''Ето Агнецът Божий, който прие върху Си нашите грехове.'' По време на службата свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. Съпреживявайки тези събития всяка година отново и отново, от нас се иска да се замислим или по-скоро – да усетим тежестта на нашите грехове и това, че като нямаме желание да се борим с тях, ние разпъваме наново Христос. 

 

Велики петък – Опело Христово

Това е най-тъжният, най-тежкият ден за Божия Син. Той бива разпитван и оплюван, вменяват Му вина, влачат го по улиците, където всички му се присмиват и го обиждат. Бива показан пред народа в багреница за поругание, с кръст в ръка и с венец от тръни върху главата. Най накрая, след като бива зверски бичуван, Пилат, пoдстрекан от тълпата, която ревяла "Разпни Го", му издава тежка присъда (Мат. 26, 27Марк 14, 15Лук. 22, 23Йоан 18).

Проследява се и пътят на Иисус Христос, нарамил тежкия кръст от преторията на Пилат към Голгота на разпятие. Най-накрая се припомнят последните часове от земния живот на Господа - разпнат между двама разбойника за поругание, при страшни природни смущения - земетръс и затъмнение на слънцето, Той издъхва, приемайки смърт, за да избави от смърт цялото човечество.

На Велики петък през деня не се служи Света литургия, защото в този ден Сам Господ принесъл Себе Си в жертва, а се извършва богослужение, наречено Царски часове. Преди началото на службата, в средата на храма се издига "гробът" Христов, украсен с цветя, където се поставя светата Плащаницa - извезан плат с изображението на положения в гроба Спасител, който символизира саванът, с който е било завито Неговото тяло след свалянето Му от Кръста.

По време на вечерното богослужение Плащаницата се изнася от олтара и се извършва специално богослужение, наречено опело Христово. Нека се постараем този ден да го изживеем духовно, опиватйки се поне малко да бъдем съпричастни на Божието страдание за целия грешен свят, а не да го отбележим само с формалното поклонение пред символичния Божи „гроб”, известно като минаване под ''масата''.

 

Велика събота

На този ден се възпоменава погребението на Христос. Йосиф Ариматейски и Никодим изпросват разрешение от Пилат да снемат тялото на Иисус от кръста, което било по-рано прободено от един войник в ребрата, откъдето изтекло кръв и вода.

На помазването с аромати и обвиването в нова плащаница на тялото на Спасителя присъствали жените мироносици, сред които, обляна в сълзи с прободеното си от мъка сърце, била и майка Му св. Богородица.

Припомняме си искането на първосвещениците и фарисеите за поставяне от Пилат на военна стража пред запечатания гроб (Мат. 27:57-66; Йоан. 19:39-42). Другото събитие на този ден е слизането на Христос в ада, което макар да не е упоменато в Евангелията, е широко застъпено в Свещеното Предание.

Какво е било състоянието, в което се намирал Иисус Христос след Своята смърт до възкресението Си, Църквата ни разкрива в следната песен: „Христе, Ти беше в гроба с тялото Си, в ада - с душата Си, в рая - с разбойника, и на престола - с Отца и Духа, изпълвайки всичко като неописуем”.

Нека на Велика събота се опитаме да „замълчим” със своите желания и чувства и да се преклоним пред великата тайна на Божия промисъл за спасението на човека, който минава през смъртта и Възкресението на Божия Син, слушайки църковните песнопения на този ден: "Да замълчи всяка човешка плът... Слава на Твоя промисъл, чрез който си създал вечното упокоение, като си ни дарил, Боже,с Твоето всесвето Възкресение от мъртвите".