329014.x Всемирното Православие - АТОНСКИЯТ СТАРЕЦ ГАВРИИЛ (КАРЕЙСКИ): КАК ДА ОБИКНЕМ ВРАГОВЕТЕ СИ?Християнинът трябва да побеждава греха. Да бъдем като пожарникари, да потушаваме пламъка на греха. А пламъкът на греха се потушава с молитва и неосъждане. Бог ни казва: „Не съдете, и няма да бъдете съдени“. Това е духовен закон. Потушаваме пламъка на греха, когато прощаваме на враговете си. А по отношение на тези, които ни смятат за свои врагове, сам Бог е написал духовния закон: „Простете и простени ще бъдете!“.

Гасим огъня на греха и когато устройваме живота си по закона на любовта. Сам Бог ни е открил това: „Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани“. Грехът се потушава, ако търпим изкушения и скърби с благодарност. Потушаваме го и когато осъждаме сами себе си. Св. Йоан Златоуст казва: „Самоосъждането е главното дело на душата“. Той привежда като доказателство примера на пророк Исайя.

Спомняте ли си как пророк Исайя видял седящия на трон Господ. И какво казал той? Казал: „О, Господи, окаяният аз!“. И когато казал това, видял един серафим, който взел с клещи въглен от жертвеника, приближил се към него и вложил въглена в устата на пророка и казал: „Очистват се греховете ти!“. Виждате ли, пророкът изповядал своята греховност и Господ веднага му простил греха. Той сам осъдил себе си и в този момент Бог го оправдал. Това е духовен закон за всички нас. Ако ние искрено потушаваме греховните си наклонности, тогава в живота ще победи любовта и никой от хората няма да се отнася лошо с нас.

Нашите старци са ни учили, че ако има някой, който те мрази или враждува против тебе, ти трябва да се молиш за него и да казваш така: „Господи, помилуй моя Георги, помилуй Гошко!“. Такава молитва Господ бързо изпълнява. Знаете ли защо става така? Майката как говори на детето си? Тя не го нарича Георги, а му казва „моят Георги, Гошко“. И ние трябва да използваме тези човешки хитрости. Така и ние трябва да се молим: „Господи, спаси Гошко, помогни му! Направи за него всичкото онова добро, което правиш и за мене, за да няма за какво да ми завижда“! Ако ние така искрено, от сърце се молим, тогава Бог променя сърцето му, премахва завистта, антипатията и всичко това превръща в симпатия.

Наши врагове са и тези, които ни мразят, и тези, които ние мразим. Замислете се, нима Христос не беше Бог, нима Той не беше съвършено безгрешен? И въпреки това фарисеите и юдеите го мразеха, дори до смърт. В човешките отношения съществува такъв духовен закон: ако с някого не можем да бъдем приятели, не е задължително да бъдем врагове с него. Нали между тези две крайни точки има много промеждутъчни състояния. Преди да говорим с човека, трябва да си спомним, че е по-добре да поговорим неизкусно с любов, отколкото красиво, размахвайки меч. Разсъдете, това е толкова просто. Мечът всичко разсича, но нищо не съединява. А усмивката? Усмивката нищо не струва, но поправя и съединява отново множество неща. Ще ви напомня арабската поговорка: „Който говори сладко, може и лъв да приласкае“. Опитомителят на лъва може да се приближи до него и спокойно да го погали.

Самият аз използвам една забележителна молитва: „Господи, моля те за всеки, който страда, за всички онези, които гладуват, за всички онези, които са извършили престъпление, за всички онези, които умират, без да са повярвали в Тебе, за всички онези, които се чувстват самотни и униват от безнадеждност, а също и за тези, които са осъдени; моля те също и за всички онези, които се подвизават в Твое име, за тези, които постят и се молят, моля те също и за сираците; умолявам те и за онези, които съгрешават със смъртни грехове. Господи Иисусе Христе, помилуй всички нас!

 

Видеозаписът може да видите Тук

Превод от гръцки език: йером. Серафим (Захаров)