p1an5jfkd2dos10j612e31fp312bv7 Всемирното Православие - ПРЕПОДОБНИ ПАИСИЙ СВЕТОГОРЕЦ: ЯВЯВАНЕТО НА ХРИСТОСВръщайки се от едно далечно пътуване, преподобният почувства остра необходимост за известно време да се затвори в килията си. „Намирайки се в килията – пише той – чувствам такова утешение, че дори в параклиса, който е зад стената, не отивам. И в двора не ми се иска да излизам, макар че там човек може да се порадва и на слънцето, и на прекрасния изглед. Но вътре в килията човек може да живее като в рая и да се храни с небесна храна“.

 

Колкото по-малко дни оставаха до Пасха, в толкова по-наситена духовна атмосфера живееше преподобният старец. На Цветница с него „се случи едно събитие“, само че какво именно беше станало, той на никого не разказваше, обяснявайки това така: „За мен е духовно неизгодно да разказвам за това“. А връщайки се след нощното пасхално богослужение от Ставроникита в килията си, той отново се затвори вътре и продължи доброволния си затвор.

„Пасхалната вечерня отслужих сам, но заедно с мнозина други“ – разказа след това той. Цялата Светла седмица отец Паисий не приемаше никого, и след Светлата седмица продължи своя затвор. Дълго време околните забелязваха, че преподобният преживява някакво необичайно състояние. В едно писмо, изпратено в началото на май 1977 г., той разказва: „Разбирам какво нещо е велииката Божия любов, която прави меки твърдите кости, просвещава външно човека и го променя вътрешно. В такова състояние човек с благоговение се покланя не само на Бога и на Неговите светии, но и на живите Му икони (хората), и на цялото Му творение: на голямото и малкото, на скъпоценното и незначителното, на камъчетата и тресчиците. Всичко това той взима в ръце с благоговение и целува като благословение, получено от ръцете на Този, Който е сътворил всичко това“.

Вечерта на 25 май, в навечерието на празника на св. апостол Карп, преподобни Паисий се почувствал, както сам след това разказваше, в „различно, неописуемо“ духовно състояние. Както обикновено, той извършил всенощно бдение. Но след бдението не му се искало да спи, преподобният се чувствал много леко и „безтегловно“. Затова решил да запише няколко събития от живота на отец Тихон. Изписал няколко страници, а необяснимото вътрешно състояние ставало все по-силно и по-силно. Вече разсъмвало, но както и преди никак не му се искало да спи. Спрял да пише и започнал да твори Иисусовата молитва.

Изведнъж около шест и половина сутринта западната стена на килията сякаш се раздвижила, все едно е завеса. На пет-шест метра от себе си, в разливащата се светлина преподобният видял молещият се Христос, както Го изобразяват в Гетсиманската градина. „Лицето Му блестеше – разказваше преподобният в писмото – и от съзерцанието на това сладчайше лице аз буквално се разпаднах на прах. Аз, разбира се, не можех да определя колко време съм Го гледал, възможно е да е било минута или две. След това очите ми престанаха да Го виждат, а Го виждах с очите на душата си. Както съм се убедил от опит, е безполезно в такива случаи човек да се надява на телесното зрение. В мен се отпечата сияещият Му облик, Неговата сладка божествена красота, както пише в един псалом: Ти си най-прекрасният от синовете човечески.

В главата ми не можеше да се побере: как хората дръзнали толкова безчовечно да се отнесат с Богочовека Иисус, Който не само като Бог, но и като човек бил безгрешен. А от прекрасния Му вид и необикновена благост дори камъните са можели да се разсипят на прах! Освен това не мога да разбера, какво е „подтикнало“ Христос за това явяване. В себе си не виждам нищо добро, само страсти и грехове… Мисля, че ако човек би могъл, си заслужава да извърши всички подвизи на всички подвижници от първия до двадесетия век дори не за да съзерцава Неговия лик в рая, а поне за да Го види макар и за една минута.

Аз, окаяният, Го видях само за няколко минути и сега, както и да се подвизавам през целия си останал живот, все едно няма да смогна да се разплатя с Него за тази милост. Бог да ме помилва. Молете се“.

Това писмо преподобният, ако може така да се каже, бил принуден да напише, защото няколко дни след божественото явление той получил от една от сестрите от исихастрията бележка, в която било написано: „26 май. Шест и половина сутринта. Останалото Вие сам ще ни разкажете“.

Но когато по-късно друга сестра помолила стареца и на нея да опише това божествено явяване, той отговорил: „За посещението на света Евфимия се старая да не забравям, а за явяването на Христос, напротив, са опитвам да забравя и вече напълно съм забравил, защото смятам, че е безсрамие да си спомням за това. Съвестта ме изобличава и се чувствам голям длъжник заради неизреченото Господне снизхождение. Ситуацията е подобна на човек, който дължи на някого преогромна сума пари и разбирайки, че и цял живот няма да може да му върне дълга, се опитва поне да не си спомня за този дълг, за да не се мъчи напразно“.

Когато преподобният дойде следващия път в исихастирията, той помогна на сестрите да нарисуват икона на Христос, както Го беше видял. Отец Паисий се стараеше сестрите да постигнат божествения лик на Господа, в Него да лрисъства божествената Му кротост и великото Му божествено благоутробие. „На нашата икона Господ не трябва да изглежда като строг Съдия – обясняваше преподобният. – Неговият образ трябва да бъде такъв, че страдащият или дори грешникът да не се страхува да Го погледне, а уповавайки се на Неговото благоутробие, да Му се поклони като на Бог“.

 

 

Из житието на преподобни Паисий Свeтогорец

Манастир "Св. апостол и евангелист Йоан Богослов", Суроти, Солун

Изд. Орфограф, М.,  2017 г.