250px-Sv_Sedmo%C4%8Dislenici_with_Jovan_Kukuzel_in_Ardenica Всемирното Православие - ИЗБРАНИЦИ И КОРИФЕИ. ПЪРВИТЕ КИРИЛО-МЕТОДИЕВИ УЧЕНИЦИПосвещавайки силите си на славянската просвета (несъмнено схващайки я като изпълнение на религиозен християнски дълг), Кирил и Методий винаги са били обкръжени от учители – свои близки сътрудници. До нас са достигнали имената на малцина, но от изворите се вижда, че учениците са взели участие още в първите стъпки при създаването на славянската писменост и продължават делото на първоучителите след тяхната смърт.

Охридският архиепископ Теофилакт пише, че Методий подготвил голям брой свещеници, дякони и иподякони: „Само служителите на олтара били 200 души“. Малкото запазени имена на ученици на Кирил и Методий не ни дават пълна представа за съвместната дейност на двамата велики просветители с техните близки последователи и сътрудници в един продължителен период от време.

Няма съмнение, че историческата картина на тази дейност е била по-богата, изпълнена с много по-голям брой имена, с повече събития и факти, със сложни взаимотношения; разгръщала се е в по-широк географски обсег, за който днес можем само да гадаем.

Не знаем примерно имената на двамата свещеници, добри скорописци, които са сътрудничели на Методий при превода на Библията в Моравия. Безспорно те са били между най-доверените и най-способните ученици на архиепископа. При посещението си в Цариград Методий е оставил поп и дякон с книги. Това е ново посочване на конкретни (но неназовани) Методиеви ученици. Някои изследователи смятат, че те са били изпратени в България – бъдещият епископ Константин Преславски и презвитер Григорий; по-вероятно е да са били задържани за нуждите на славянското население във Византия.

Продадените на евреи във Венеция Методиеви ученици след прогонването им от Моравия и неговата смърт в 885 г. били откупени от византийски сановник и отведени в Цариград; там им били възвърнати презвитерските и дяконските санове. Част от тях са останали в Цариград, а другите са заминали за България. Предполага се, че именно тогава епископ Константин се е озовал в Плиска. Няма данни за ученици, намерили приют в други славянски и неславянски страни. Повече данни имаме за дейността и съдбата на учениците като продължители на делото на своите учители след тяхната смърт – и то главно в България. Вероятно това са били най-видните между тях.

Пристигането на славянските първоучители в България по молба на княз Борис І изиграва решителна роля за запазването на славянската писменост и култура. Създават се оживени книжовни средища в Плиска, Преслав и Охрид. Към старите ученици се присъединяват и по-младо поколение книжовници, получили образование в Цариград, а по-късно и в български школи. Това е забележително явление в славянската и европейската култура – единството между учители и ученици през ІХ-Х в., делото на Кирил и Методий и техните преки последователи и сътрудници. Това дело започва на Балканския полуостров, легендарните извори търсят неговото начало в българските краища; в основата му действително ляга езикът на старите българи. То бързо разширява своя географски обсег и се превръща не само в общославянско, но и в европейско движение с определено идеологическо съдържание. Кирил и Методий създават една огромна по обхват и разпространение литературна школа с изключително значение за развитието на славянския духовен свят.

+   +    +

Из книгата на акад. Петър Динеков „Размисли върху българската литература и култура“. Съставител Стефана Стойкова. София, Бълг. книжница, 2001.

+   +   +

Известни са имената на следните Кирило-Методиеви ученици: ГОРАЗД, отбелязан в Пространното Методиево житие. Запитан от учениците си кого определя за свой заместник, Методий посочва Горазд: „Този е един свободен мъж от вашата земя, начетен е добре в латинските книги и е правоверен.“ Основната част от голямата група негови последователи към края на живота му са били моравяни и са влизали в числото на 200-те духовни лица около него. Горазд заедно с Климент е участник в ожесточените спорове с привържениците на Залцбургския епископ Вихинг, когато Вихинг го отстранява от епископския престол. Вероятно той е бил между учениците, с които Кирил и Методий са пристигнали през 867 г. в Рим. КЛИМЕНТ, по-късно Охридски епископ, придружавал славянските първоучители по време на Моравската мисия. Теофилакт го нарича „мъж много учен“. НАУМ, по-късно учител в България. АНГЕЛАРИЙ, споменат между най-старите ученици на Кирил и Методий. САВА, отбелязан от Теофилакт между „избраните и корифеите“. ЛАВРЕНТИЙ, според някои изследователи това е Сава; допустимо е обаче те да са две различни лица. КОНСТАНТИН, презвитер, по-късно епископ. Според Тудор Доксов той е пряк Методиев ученик, живял и работил в близост до владетелския дом. ИГНАТИЙ, ЛЪВ, ЙОАКИМ, ЛАЗАР, СИМОН, ДРАГАИС са спътници на Методий по време на заточението му в островния манастир Райхенау в Боденското езеро (Бавария). Лазар съобщава на папа Йоан VІІІ за арестуването на Методий след съдебния процес в Регенсбург през 870 г. и на връщане от Рим бива убит. А Драгаис е споменат само веднъж в манастирската „Книга на побратимените монаси".

СЕДМОДАРИЕ НА ДУХА

Молитвена възхвала към св. Седмочисленици

Архиепископ Теофилакт Охридски (Блажени Теофилакт Български) (ок. 1050 – ок. 1126)

О, добри пастири, положили светите си души за нас, вашите овци, и усъвършенствали за Бога стадото си с много пот, които ни поселихте в злачното място на обяснените с вашия език Писания и които ни откърмихте при тихата вода на божественото кръщение и насочихте към пътеката на праведността чрез вършенето на добродетелта!

Благодарение на вас цялата българска страна позна Бога, Църквата се украси с песни и псалмопения, празниците се обясниха с вашите четива. Благодарение на вас монасите се наставляват на подвиг чрез житията на светците. Благодарение на вас свещениците са наставени да живеят благочестиво според свещените канони.

О, вие, земни ангели и небесни човеци, които сте приготвили на Господа народ избран, ревнители към добри дела, каквито видяха във ваше лице! Пак и пак наглеждайте своето наследие, понеже сега можете повече, отколкото някога, когато бяхте в тяло и отгонихте лошата ерес, която подир вашето в Христа успение като гибелна болест разорява вашето стадо, разпръсва и погубва овците на вашето пасбище.

Свети и добри пастири, запазете от варварски нападения нас, вашите неопитни питомци, и постоянно ни наглеждайте, и най-вече сега, когато „скръбта е близо, а помощник няма“. Когато скитският меч пие българска кръв, когато ръцете на безбожните, които пречупихте с десницата на Бога, на когото вие служехте, предадоха труповете на вашите чада за храна на небесните птици, дайте мир на вашия народ, за да празнуваме вашата памет с голямо веселие чрез Отца и Сина и Светия Дух, Единия Бог, на Когото подобават всяка слава, чест и поклонение, сега и всякога и във вечните векове. Амин!

Източник: сп. О писменех (За буквите)", бр.46-Б, ноември 2015 г.