1 Всемирното Православие - СВ. ЙОАН КРОНЩАДСКИ ЗА ПОСТАПостът е добър учител:

1) Той дава скоро на всеки постещ да разбере, че на всеки човек са му нужни съвсем малко храна и питие, и че като цяло сме лакоми и ядем и пием много повече отколкото природата ни се нуждае.

2) Посочва всички немощи на нашата душа, всичките ѝ слабости, недостатъци, грехове и страсти, както започващата да се пречиства мътна, застояла вода разкрива какви гадини се въдят в нея или какъв боклук се е събрал.

3) Показва ни от все сърце да прибягваме към Бога и от Него да търсим милост, помощ и спасение.

4) Разкрива ни всичките хитрости и коварство, цялата злоба на безплътните духове, на които ние преди това, без да знаем, сме служили, чиито коварства, при озаряването ни сега със светлината на Божията благодат, стават явни и които сега злобно ни преследват, понеже сме оставили техните пътища.

Постът е необходим за християнина, за да проясни ума му и да събуди и развие чувствата му, да подтикне волята му към добри дела.

Тези три човешки черти ние помрачаваме и потискаме най-вече чрез „преяждане, пиянство и житейски грижи“ (Лука.21:34), и така отпадаме от извора на живота – Бога, и падаме в тление и суета, изопачавайки и осквернявайки Божия образ в себе си. Лакомията и сладострастието ни приковават към земята и отрязват, така да се каже, крилете на душата. А вижте колко висок е бил полетът на всички постници и въздържатели! Те като орли се реели в небесата; те, земнородните, живеели с ума и сърцето си на небесата и слушали там неизречени слова и там се научили на божествена премъдрост!

Как човекът се унижава с чревоугодие, преяждане и пиянство! Извращава природата си, създадена по образ Божий, и се уподобява на безсловесното животно и дори става по-лош от него.

О, горко нам поради пристрастията и беззаконните ни навици! Те ни пречат да обичаме Бога и ближните и да изпълняваме Божиите заповеди; те са коренът на нашето престъпно плътско себелюбие, чийто край е вечната гибел.

Така пияницата не жали да хвърли куп пари за удоволствие на плътта и за опиване, но за просяка му се свидят и копейките; пушачът хвърля на вятъра десетки и стотици рубли, а за просяка му се свидят и дребните пари, които биха могли да спасят душата му; тези, които обичат разкошни дрехи или любителите на модерна покъщнина и изтънчени ястия харчат огромни суми за дрехи, мебели и ястия, а покрай бедните минават хладно, с презрение; обичащите да си похапнат добре не жалят да дадат за вечеря десетки и стотици рубли, а за бедните остават грошове.

Постът е нужен за християнина, защото с въчеловечаването на Сина Божий човешката природа е одухотворена, обожествена и ние бързаме към царството Божие което „не е … ястие и питие, а правда и мир и радост в Светаго Духа“ (Римл.14:17); „храната е за корема, и коремът за храната; но Бог ще погуби и едното и другото“ (1Кор.6:13). Да се яде и да се пие, т.е. да има човек пристрастие към чувствените удоволствия, е свойствено само на езичеството, което, като не познава духовните, небесни наслаждения, предава целия си живот на удоволствията на корема, на изобилието от ядене и пиене. Ето защо в Евангелието Господ често изобличава тази пагубна страст.

И разумно ли е човек непрекъснато да живее сред стомашни изпарения, повдигащи се отвътре от непрестанното храносмилане на храната и нейната ферментация? Нима човекът е само ходеща кухня или самоходна димна тръба, както справедливо могат да бъдат уподобени всички, които палят цигара от цигара? Какво удоволствие може да има непрекъснато да се живее в изпарения и дим? На какво ще заприличат жилищата ни? Защо да заразяваме въздуха със смрад и да я дишаме, а преди всичко да помрачаваме и потискаме душата, да убиваме последните ѝ духовни сили?

Храната и питието трябва да се употребяват само за укрепване на силите, а не за удоволствие, и не да се яде, когато природата не го изисква. Мнозина от нас (и аз на първо място), ако не се покаят и не се поправят, ще бъдат осъдени за това, че са яли и пили не навреме, и по такъв начин, въпреки че са били с разума си, са живяли като неразумни животни и са помрачавали неразумното си сърце. Обичали сте да ядете и да пиете и често сте яли и пили, когато не е трябвало: „горко вам, преситените сега, защото ще изгладнеете“ (Лука. 6:25). „Наслаждавахте се на земята, угоихте сърцата си като в ден на заколение“ (Иак. 5:5).

Ето на това ваше ежедневно действие, на приемането на храната и питието, обърнете най-строго и действено внимание, защото от храната и питието, от качеството и количеството им зависи твърде много вашата духовна, обществена и семейна работа. „Внимавайте над себе си, да не би сърцата ви да бъдат отегчавани с преядане и пиянство“ (Лука. 21:34); а чаят и кафето спадат също към пиянството, ако се употребяват неблаговременно и в излишък. О, горко нам, преситените сега и често гледащи с пренебрежение на Божиите дарове!

Дяволът действа върху нас чрез нашата плът и въобще чрез вещественото. Така чрез виното, чая, кафето, чрез лакомствата, въобще чрез парите, дрехата и прочее разпалва нашите страсти. Затова трябва зорко да се пазим да не пием много вино, чай или кафе, или да не ядем лакомства, особено без друга основна, силна и здравословна храна.

Тези лакомства трябва да се употребяват чак след като сме се нахранили, в съвсем умерено количество.

Като се храниш обилно, ставаш плътски човек, който няма дух, или бездушна плът, а като постиш, привличаш към себе си Светия Дух и ставаш духовен. Вземи памук, който не е намокрен, той е лек и в малко количество се носи във въздуха, но я го намокри с вода, и той ще стане тежък и веднага ще падне на пода. Така е и с душата. О, колко трябва човек да пази душата си с пост!