qK_eqwIXDiM_595 Всемирното Православие - ЗАДУШНИЦА – МИЛОСТ ЗА ДУШИТЕ НА ПОЧИНАЛИТЕ, А И ЗА НАШИТЕ ДУШИВ този ден християните записват имената и свещеникът поменава починалите на специална обща панихида в храма. Житото, хлябът и виното са всъщност милостиня, която се раздава. На Задушница обикновено посещаваме гробовете на близките си, прекадяваме ги с тамян, поставяме свещ и цветя и произнасяме съкровени думи.

Усърдната молитва и милостиня за починалите носи полза не само за техните, но и за нашите собствени души.

Така ние на дело проявяваме своята обич към скъпите ни хора, заминали във вечността. И Господ, виждайки в нас тази любов, помага и на нас – прощава ни грешките, предпазва ни от падане в тежки грехове, а също и ни дарява с изобилие от необходимите земни блага. Освен това, благочестивият пример влияе положително върху нашите деца, които впоследствие ще се молят за нашето упокоение.

Молитвата на светата Църква (и нашата, като нейни отделни членове) е полезна и приятна дори на светиите. Но особено важна е тя за онези хора, които са починали внезапно и не са могли да подготвят както подобава душата си за прехода във вечността. За тези, които заради греховете си не могат да влязат в Царството небесно и изпитват мъки в обителите на падналите духове. А също и за онези, които са починали съвсем скоро и чиято участ още не е определена от Господ.

„Ако човек се е оправдал пред Бога, то по време на молитвите до 40-я ден от смъртта му, т.нар. четиридесетница, той ще бъде длъжен да се моли за тези, които го поменават – такъв е духовният закон. А ако човек е задържан на митарствата, тогава поменаването му ще бъде за него като чаша студена вода, подадена на умиращ от жажда“ – казва преподобни Паисий Светогорец. Тъй като Господ не ни открива участта на умрелите, ние от любов към тях трябва да се молим за всички.

Ние не знам как точно Бог облекчава или променя участта на покойния след нашите молитви, но знаем със сигурност, че това се случва. Преподобни Партений Киевски ни е оставил един такъв разказ за промяна на участта на починалия, за когото той четял Евангелие: „Веднъж в продължение на четиридесет дни четох Евангелие за спасението на една душа, от която получавах благодеяния, и ето виждам в съня си поле покрито с тръни. Внезапно от небесата пада огън, изгаря тръните, покриващи полето, и полето остава чисто. Недоумявайки какво е това видения, чувам глас: тръните, покриващи полето – това са греховете на благотворилата ти душа; огънят, който ги запали – Словото Божие, което ти четеш за нея“.  

Денят, наречен Задушница – за поменаване на починалите, е установен в навечерието на Неделята на Страшния съд, което е твърде показателно. Църквата се моли съборно (общо) Бог да помилва душите на всички умрели през вековете православни християни. На Задушница живеещите в земния свят се молят за починалите, което е израз на църковното единство, на вярата в това, че животът на човека не свършва със смъртта на тялото.

Страшният съд чака човечеството в края на времената, когато всички починали ще дадат отговор на Господа за своя живот. Църквата всяка година в заупокойни молитви проси Спасителя да помилва всеки православен християнин на предстоящия Съд. От страна на живите молитвата и милостинята за мъртвите са дело на голяма християнска милост и единственото добро дело, което ние оттук нататък можем да направим за тях.