Духоносните отци на Църквата са ни оставили много трудове, в които се говори за важността на прошката за християнската душа.

+   +   +

„Този, който благославя своя враг, благославя самия себе си и който го проклина, себе си проклина, и който се моли за врага си, моли се за себе си, а не за него“. Св. Йоан Златоуст

+   +   +

„Християиннът не трябва да помни злото, а е длъжен от сърце да прощава на съгрешилите пред него“. Св. Василий Велики

+   +   +

„Ако ти, човече, не прощаваш на всекиго, който е съгрешил против тебе, то не затормозявай себе си с пост и молитва… Бог няма да те приеме“. Преподобни Ефрем Сирин

+   +   +

„Когато някой те оскърби, помисли за мъката, която изпитва, и тогава не само няма да му се гневиш, но и сълзи ще пролееш“. Св. Йоан Златоуст
+   +   +

„Заради това, че прощаваме на ближния съгрешенията, благодатта, съкровено дадена ни при светото Кръщение, ще започне да действа вече явно у нас, осезаемо за съзнанието и чувствата ни“. Преподобни Марк Подвижник

+   +   +

„За Бог Слово най-важно е помирението между нас. Защото Този, Който примири Небесното със земното, спира и нашите вражди, не позволявайки да възникнат, а възникналите изтръгва от корен“. Преподобни Исидор Пелусиотски

+   +   +

„Ако всеки от вас отмъщаваще на другия, обществото не би могло да оцелее, всички биха се изтребили във взаимна вражда“. Св. Тихон Задонски

+   +   +

Прошката носи огромна радост на душата на ближния. Това се отнася и за тези, които не са вече сред нас. Отивайки си от този свят неопростен, човек ще бъде измъчван от болката, която терзае душата му без прошка. Не случайно свещеникът в словото при опелото на покойника винаги моли всеки „да разреши“ обидите на починалия, ако е имало такива.

В Прощалната неделя преди началото на Великия пост е много важно да застанем на пътя на очистването, започвайки от това да простим на ближния, за да ни прости и на нас Бог. В този ден трябва да се помолим и за живите, и за починалите.