p1b3fi42i13551kvgek7941al03 Всемирното Православие - ДОКАЗАТЕЛСТВО, ЧЕ ИМА ЕДИН БОГ, А НЕ МНОГО БОГОВЕТова, че Бог е един, а не много, е несъмнено за вярващите на Божественото Писание. Защото в началото на законодателството Си Господ казва: Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведох от Египетската земя, от дома на робството, да нямаш други богове, освен Мене (Изх. 20:2, 3); и отново: Слушай, Израилю: Господ, Бог наш, е Господ един (Втор. 6:4); и чрез пророк Исаия: Аз съм първият и Аз съм последният, и освен Мене няма бог (Ис. 44:6), преди Мене нямаше бог, и подир Мене не ще има... и няма спасител освен Мене (Ис. 43:10, 11). И Господ в светите Евангелия казва на Отца: Вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога (Иоан. 17:3).

 

А с онези, които не вярват на Божественото Писание, ще разсъждаваме така: Бог е съвършен и няма недостатъци и по благост, и по премъдрост, и по сила е безначален, безкраен, вечносъществуващ, неограничен, с една дума, съвършен във всичко. И така, ако допуснем (съществуването на) много богове, ще стане необходимо да признаем съществуването на различие между тези много богове. Защото, ако между тях няма никаква разлика, значи е един, а не са много; ако пък между тях има разлика, къде е съвършенството? Ако не достига съвършенство или по отношение на благостта, или по отношение на силата, или по отношение на мъдростта, или по отношение на времето, или по отношение на мястото, то вече няма да има и Бог. А тъждеството във всичко показва по-скоро един Бог, а не много.

Освен това, ако би имало много богове, как би се запазила тяхната неописуемост? Защото там, където би имало един, не би имало друг.

А по какъв начин светът би бил управляван от много богове и не би се разрушил и разпаднал, ако между управляващите избухне война? Защото различието въвежда противоборство. Ако пък някой каже, че всеки от тях управлява своя област, то кое е въвело този ред и е направило разделяне между тях? Тъкмо той би бил и същинският Бог. И така, един е Бог, съвършен, неописуем, Творец на всичко, Пазител и Управник, над и преди всяко съвършенство [16].

Към това трябва да добавим, че и по силата на естествената необходимост единицата е начало на двоицата [17].

–––––––––––––

[16] Св. Григорий Богослов. Слово 29. PG, 76

[17] Дионисий Ареопагит. За Божиите имена, гл. 5, 13.

 

Из "Точно изложение на православната вяра" – Книга 1, глава 5, изд. Тилиа, С.,1996 г.