pochitame-sveti-yoan-zlatoust-edin-372 Всемирното Православие - СВ. ЙОАН ЗЛАТОУСТ: БОГ НИ ЗАПОВЯДВА ДА СЪБЛЮДАВАМЕ ПРИЛИЧИЕ И ПОДОБАВАЩО УВАЖЕНИЕ ВЪВ ВЗАИМНОТО ОБЩУВАНЕВсеки, който се гневи на брата си без причина, виновен ще бъде пред съда (Мат.5:22) – казва Христос. С тези думи Той не отрича гнева изобщо: първо, защото човекът не е свободен от страсти; той може да ги сдържа, но да ги няма изобщо – не е в негова власт; второ, защото страстта на гнева може да бъде и полезна, ако съумеем да се възползваме от нея в правилното време. Кога можем да използваме гнева? Тогава, когато отмъщаване не за себе си, а обуздаваме дръзките и обръщаме в правилния път разпуснатите.

А кога гневът е неуместен? Тогава, когато се гневим, за да отмъстим за самите себе си.

Който каже на брата си: „рака“(1), виновен ще е пред синедриона (2) (Мат.5:22). Господ упоменава тук еврейското съдилище. Прави го, за да не помислят, че налага някакви нови и небивали неща. Думата „рака“ не представлява голяма обида; тя изразява само известно презрение или неуважение от страна на този, който я произнася. Човеколюбивият Бог обаче, за да предотврати големите обиди, иска да сложи край и на най-малките, като ни заповядва да съблюдаваме приличие и подобаващо уважение във взаимното общуване.

Христос заплашва с геенския огън всеки, който нарече другия „безумник“. Тук Той за пръв път употребява думата „геена“. Отначало говори за Царството, после упоменава и за геената, като показва, че с първото се удостояваме по Неговото човеколюбие и воля, а във второто се хвърляме сами по небрежност. Виж как постепенно преминава от малките към големите наказания и с това сякаш се защитава пред теб, като показва, че не иска да използва такива заплахи, но че ние Го принуждаваме да произнася подобни присъди.

Трябва да обръщаме внимание не само на думите, но и на действията, и на страстта, като имаме предвид какъв удар може да нанесе думата и какво зло причинява. Оскърбителят на практика унищожава доброто, съзиждано с любов, подхвърля ближния на безброй изпитания, предизвиква непрестанни вражди, прекъсва връзката между членовете Христови, прогонва ежедневно мира, който Бог обича, и с ругатни приготвя на дявола просторно жилище и съдейства за усилването му. Затова и Христос се грижи особено много за любовта, понеже тя е майка на всички блага, отличителен белег на Неговите ученици; единствено тя съдържа в себе си всички наши съвършенства. Затова Христос справедливо с такава сила изтребва от корен причините за враждата, разрушаваща любовта. Бог се грижи най-много за това – да живеем в сговор и съюз помежду си.

Особено удивително в учението на Христа е това, че Той предлага на всяка крачка в голямо изобилие награди за подвизите: обещава на подвизаващите се, че те ще видят Бога, ще наследят Царството небесно, ще бъдат синове Божии и подобни на Бога, и помилвани ще бъдат, и ще се утешат, и ще получат голяма награда на небесата; а ако някъде е нужно да спомене нещо прискръбно, споменава го кратко, така че за геената например в една толкова продължителна беседа Той споменава само веднъж. В други случаи наставлява слушателя с кротки поучения , като го убеждава повече с увещания, отколкото със заплахи.

________________

(1) Празноглав, смахнат

(2) Върховно съдилище

 

+      +      + 

Източник: Св. Йоан Златоуст. Христос, Който ни спасява; стр. 71–75. Изд. „Православна класика“, 2020 г.