Efrem-moraitis Всемирното Православие - ОТКРОВЕНИЯ НА СХИАРХИМАНДРИТ ЕФРЕМ АРИЗОНСКИНа 7.12.2022 г се навършват 3 г. от блаженната кончина на стареца Ефрем.

Бог да го прости и да го приеме в царството си.

Призоваваме православните християни да се молят за спасението на душата му!

Схиархим. Ефрем: Тези молитви са ни оставили Богопросветените Свети Отци. Само няколко думи „Господи Иисусе Христе, помилуй ни“ и „Пресвeта Богородице, спаси ни“.

-                      Битка с кого?

Схиархим. Ефрем: С демоните.

-                      Вие виждали ли сте ги?

Схиархим. Ефрем: Да, виждал съм ги наяве – така, както виждам хората около себе си. ...

-                      А ние, дядо, сме много немощни във всичко. Какво ще стане с нас?

Схиархим. Ефрем: Сега са други времена. И различен ще бъде Божият съд относно нашето време. Старецът Йосиф (Исихаст – бел. прев.) имаше свой „духовен“ университет. Аз се радвам, че вие, духовните му чеда, се учите в него. Днес в духовния живот има такова омесване.. .Огромен смерч помита всичко на своя път. Здраво се дръжте за традицията, която съм ви предал и знайте, че днес, когато ние говорим, че Иисус Христос е нашият Бог, това е истинско изповедание на вярата. Тъмните сили не искат това.

-                      Дядо, до какво заключение достигнахте след толкова години на духовна бран (борба)?

Схиархим. Ефрем: Всичко житейско има второстепенно значение. Главното – това е името на нашия Господ Иисус Христос. И още преди много години, аз се убедих на практика в това, че човек може да бъде спечелен само с любов. Целият ми живот беше „труд“ и „болести“: нищета, война с немците, глад по време на окупацията, съблазни и скърби в манастирите. Най-силна духовна бран. Аз успях да устоя само благодарение на молитвата към Господ Иисус Христос и Майката Божия. Този, който не произнася ежедневно името на Христа и Богородица, не е християнин.

-                      Значи, най-силното средство е Иисусовата молитва?

Схиархим. Ефрем: Разбира се, понеже чрез нея ние постоянно помним нашия Господ Иисус Христос. Тези молитви са ни завещали богопросветените Свети Отци. Само няколко думи: „Господи Иисусе Христе, помилуй ни“ и „Пресвета Богородица, спаси ни“. Не всеки може да прочете енциклопедии и много томове книги, а и това не е нужно: за спасението на нас, християните, са ни достатъчни тези две молитви. Монасите, които не се натоварват със светски грижи, много се молят и преуспяват в духовния живот. И на тях много им помага Богородица. Те дословно говорят на ухото на Христос – така близки те стават на Бога, те посвещават на молитвата цялото свое време, това е основното тяхно задължение. Този, който е придобил дара на непрестанната сърдечна молитва, след смъртта преминава всички митарства и попада направо при Господ в рая. Никакви зли сили не могат да му навредят, тъй като името Христово има велика сила. Бог е огън пояждащ.

-                      Акатистът на Пресвета Богородица – силна молитва ли е?

Схиархим. Ефрем: Разбира се. Когато го четем, ниe получаваме радост и просвещение от Майката Божия. Богородица на мен много ми помага и ме е извеждала от много, на вид безизходни, ситуации.

-                      Днес ние страдаме от отчаяние и нетърпение

Схиархим. Ефрем: Отчаянието винаги произхожда от дявола, а този, който пада в отчаяние, отслабва духовно. Основата на целия наш живот е търпението. Когато го нямаме, нашият живот се руtи пред очите ни.

-                      Дядо, целият свят и всички ние се намираме в затруднено положение поради случващите се днес събития и разни слухове. Навсякъде цари страх.

Схиархим. Ефрем: Ние днес имаме ясното усещане, че ще се случат катастрофални събития и те ще се случват в бъдеще буквално всеки ден. Именно затова прибягваме до молитвената помощ в манастирите и в храмовете. Но ние не трябва да се боим. Помислете само: ако един архангелски чин, превърнал се в демон, причинява толкова голяма вреда, то каква помощ оказват на нас другите девет архангелски чина?

Веднъж видях Христа, седящ на Престола, а заедно с Него – Богородица и чиновете на ангелите и светиите. Те чакаха Христос да им подаде знак, да кимне с главата Си, за да побързат на помощ на хората в нова трудна житейска ситуация. Когато ние постоянно напълваме нашето сърце с Христос, нашата вяра с всеки ден става по-здрава и ние можем да противостоим на всички изкушения. Богородица непрестанно се моли на Бога за нас и Го моли да имаме сила и умение да се радваме при всякакви обстоятелства.

-                      Дядо, като сте достигнал преклонна възраст, молите ли се така, както в младостта си или по друг начин?

Схиархим. Ефрем: Сега аз се моля дори по-добре от преди. Разбира се, моята молитва няма тази мощ, каквато имаше у стареца Йосиф Исихаст, но и мен ме чува Господ и това утешава моята душа във всички преживявани от мен събития.

-                      Защо светите мощи благоухаят?

Схиархим. Ефрем: По този начин те буквално ни показват, че имат духовно родство с нас.

-                      Днес много хора страдат от рак.

Схиархим. Ефрем: Раково болните са мъченици. Аз се старая да ги подкрепям чрез молитвата си, чрез наставленията си и да ги посещавам, когато мога.

-                      Много хора преминават през тежки изпитания или заради злобата на другите, или заради собствени прегрешения. Те имат толкова тежък живот, сякаш са в ада.

Схиархим. Ефрем: Ако човек преживее ада в този живот и се отнася към ситуацията духовно, с благодарност към Бога, то той след смъртта си ще премине всики митарства и ще попадне направо в обятията на Христа. Но ако той вместо това започне да обвинява и да хули Бога, то той ще се мъчи и в този живот, и в бъдещия.

Аз искам да ви разкажа малко за рая. До осемдесетгодишна възраст, по милостта Божия, често ми се случваше да пребивавам в рая. Това се случва и сега, но ми се отразява вече моята преклонна възраст. Веднъж Господ ме хвана за ръката и ми показа целия мой живот: „Ето тук си построил църква, тук си изповядал човек и неговата душа се е спасила, тук си утешил, тук си наставил на истинния път“. И когато Той ми разказа всичко това, моята душа се изпълваше с радост. В един момент, моята радост стана толкова силна, че аз казах „Господи, повече не мога, не мога! Сърцето ми всеки миг ще се разкъса на парченца. Върни ме обратно, моля те!“. И отново се оказах в своята килия.

А друг път в рая аз видях удивителен войн. До него стоеше удивително красив кон с пищна опашка. Гледайки го, изпаднах във възторг: да имах и аз такъв кон! В този момент той ме повика: „Отиди и кажи на войската, че тилът им не е защитен и ще ги нападнат врагове (демони)“. Аз побягнах и предадох тези думи. И после се върнах и му казах, че съм изпълнил поръчението. Той ме прегърна и ме целуна, а след това скочи на коня и отпътува с радостно, сияещо лице“.

-                      Дядо, значи около нас се случват много неща, които ние не разбираме.

Схиархим. Ефрем: Разбира се. Ето защо, ние трябва да бъдем внимателни към всичко. Бодърствайте и се гответе. Предстои ни Страшният съд.

-                      Разкажете, как вие си представяте ада.

Схиархим. Ефрем: Какво е адът? Той е ужасен, ужасен. Да не дава Бог да попадне там нито една душа. Както хората потъват в морето, точно така те потъват и се задушават в адските мъки, окръжени от демони. Ние трябва да се молим за починалите. Това е велика милостиня. Моята майка беше много благочестива жена. Тя ме научи на вярата. Преди смъртта си тя две години беше прикована на легло. „Отче, помоли се на Бога, по-бързо да ме вземе, уморих се да лежа“. Но преди кончината си тя трябваше да издържи най-голямата битка.

-                      Битка с какво?

Схиархим. Ефрем: С демоните.

-                      Вие ги видяхте?

Схиархим. Ефрем: Да, аз ги видях наяве. Така, както виждам хората.

-                      Помогна ли ѝ Архангелът?

Схиархим. Ефрем: Той стоеше зад гърба ѝ, но отстъпи от нея малко. За да се сражава тя сама и да се увенчае с венеца на Господа.

Публикува се със съкращения.