Бог чува тези, които Го любят и търсят от цялото си сърце, и се отнася благослосклонно към всичките им прошения. Молитвите пък на тези, които не пристъпват към Него от цялото си сърце, но с раздвоение, и каквото и да правят, излагат на показ, търсейки човешка слава и похвали – не чува, но се гневи на тях; понеже техните дела са показни.

И над тях се изпълват думите на Псалмопевеца, който казва: Бог ще разсипе костите на човекоугодниците (Пс. 52:6 – слав.). По тази причина Божията сила не действа в тях – защото те не са с твърди сърца във всички дела, към които пристъпват, и не познават божествената сладост, нейната тишина и веселие.

Сред нас (монасите) има много такива, които не са получили от тази сила, която доставя на душата сладост, като я изпълва от ден на ден с все по-голяма и по-голяма радост и веселие, и разгаря в нея божествената топлота. Тях злият дух прелъстява с това, че вършат своите дела за показ пред хората.

Вие пък, като принасяте плодовете от вашите трудове пред лицето на Господа, старайте се да страните от духа на тщеславието и постоянно да воювате против него, та Господ да приеме трудовете, които Му принасяте, и да ви изпрати силата, която се дава на Неговите избраници. Не преставайте да се противите на този зъл дух; защото когато човек пристъпва към добри дела и изряден подвиг, тогава се промъква и този дух, за да се прилепи към него и съвсем да го отклони от тези начинания. Той не търпи някой да постъпва праведно, противи се на всички, които желаят да бъдат верни на Господа. Едни той съвсем не допуска до добродетелта, при други пък, като се намесва в техните дела – погубва плодовете им, приучавайки ги да извършват добродетели и дела на милосърдие, като ги примесват с тщеславие.

Хората смятат такива люде за пълни с плодове, но в същото време подобни липсват у тях – те приличат на смоковницата, за която, докато гледали отдалеч, мислели, че има много сладки плодове; но приближавайки се, не намерили на нея нищо. Бог ги лишава от онази несравнима сладост на Своето Божество за това, че не намира на тях никакъв добър плод.

Но вие, стъпвайки в подвиг, старайте се да противостоите на духа на тщеславието – противете му се и го преодолявайте. Тогава Божията сила ще дойде и пребъдвайки с вас, ще ви укрепи, и по всяко време ще ви дарува ревност и топлота, от които няма нищо по-скъпо. Ако някой от вас забележи, че не е надарен с тази топлина, нека я възжелае – и тя ще дойде при този, който я търси. Тя е подобна на огън, който човек раздухва, когато желае да затопли на него малко олио, докато се разгори, а след това, достигайки своята естествена сила, огънят се издига нагоре и разпалва всичко.

По същия начин, когато видите, че вашите души охладняват поради нерадение и леност, побързайте да ги съгреете, проливайки над тях сълзи. Без съмнение този огън ще дойде и ще се съедини с вашите души – и придобилите го ще горят в добри дела. Така и Давид – когато забелязал, че неговата душа отпаднала и охладняла, казал: Спомням си за стародавните дни, размишлявам за всички Твои дела, разсъждавам за делата на Твоите ръце. Простирам към Тебе ръце; душата ми е към Тебе като жадна земя (Пс. 142:5-6). Виждате – Давид, когато неговото сърце било обременено, бил крайно загрижен за това, докато огънят не се разгорял отново в сърцето му толкова, че извикал: готово е сърцето ми, Боже, готово е сърцето ми (Пс. 107:2). И той бил възстановен отново в предишното звание поради това денонощно старание и грижа. По подобен начин постъпвайте и вие, за да сте единодушни в приготвянето на сърцето си, с помощта на божествената светлина и огън.

 Добротолюбие, том I (40). Изд. Славянобългарски манастир „Св. вмчк Георги Зограф“, Света Гора Атон, 2000 г.