Пс. 67:1. Началнику на хора. псалом Давидов. Песен.

В този псалом пророкът изобразява пришествието Господне, победата над мислените врагове и края на духовния плен; а също учи, че Господ е Този, Който в древност е извел синовете израилеви от Египет. В допълнение на това на приелите проповедта обещава дара на Светия Дух, добавя утеха и обещание към апостолите за избавяне от всяка скръб, постигнала ги заради проповедта, и дори обещава обръщането на мнозина от преогорчавалите ги и потъналите в морето на удоволствията.

Възвестява избирането на апостолите, показва кои са те и откъде, благовествува вярата в Господа сред езичниците, при това ясно учи и за Възнесението Господне на небесата. Всичко това може да се види, като се анализира един след друг всеки стих.

Пс. 67:2. Да възкръсне Бог, и да се разпръснат враговете Му.

Този стих показва, че Бог ще произведе съд над нечистите демони; тъй като с Неговото пришествие демоните са лишени от властта да измъчват хората.

Пс. 67:3. Превъзнасяйте Оногова, Който шествува по небесата.

Пригответе себе си да ходите в пътищата на Явилия се в плът и живял на земята (Слезлия даже до ада) в последните времена.

Пс. 67:6 . Да загинат от лицето Божие,

тоест пълчищата демони.

Баща на сираци и съдия на вдовици.

„Сираци“ нарича беззащитните, а „вдовици“ – душите, непросветени със Словото, защото Той е ходатай за немощните, които като нас нямат човешка помощ. Кой е този Застъпник и какъв е Той?

Бог в светото Си жилище.

Понеже Го нарече „Възлязъл на запад“ (т.е. „Слязъл до адовите дълбини“), затова отново учи, че като е възлязъл на небесата, Той е отишъл на Своето място, макар божествената природа никога да не е отстъпвала от Него.

Пс. 67:7. Бог въвежда в дом самотните.

„Самотни“ нарича тези, които на Него едничкия са посветили живота си и са го направили чужд на всяко двоедушие и светски пожелания. Затова им обещава вселяване в Неговия дом, в небесния град.

Освобождава от окови затворниците.

Това е подобно на изреченото: „кажете на затворниците: излезте, и на ония, които са в тъмнина: покажете се“ (Ис. 49:9). „Затворници“, както и „тъмнина“ нарича служението на демоните.

А непокорните остават в знойна пустиня

Казва това, защото „Той, като слезе, проповядва и на духовете, които бяха в тъмница“ там „и които някога се не покориха“ (1Петр. 3:19-20).

Пс. 67:8. Боже, когато Ти излизаше пред Твоя народ, когато шествуваше през пустинята.

Показва, че Слезлият даже до ада е Същият, Който в древност чрез Мойсей изведе Израил от Египет. Затова говори: когато Ти водеше Своя народ, излязъл от Египет.

Пс. 67:9. земята се тресеше,

Тоест Неговото излизане пред народа е станало известно по цялата земя.

Земята се тресеше, дори небесата се топяха от лицето Божие.

Небесата изпускаха духовна храна, манна.

И тоя Синай – от лицето на Бога,

т.е. Бога, Който даде закон на Синайската планина.

От лицето на Бога Израилев.

Израил е умът, който вижда Бога.

Пс. 67:10. Изобилен дъжд проливаше Ти, Боже, върху Твоето наследие.

„Дъжд“ е евангелското слово, според казаното: „ще слезе като дъжд върху руно“ (Пс. 71:6). „Доброволно“ пък го наименува за разлика от служението под закона, защото службите под закона са допуснати от Него не доброволно, според казаното: „Кога дохождате да се явите пред лицето Ми, кой ви иска да тъпчете дверите Ми“ (Ис. 1:12)? или „Вашите всесъжения не са Ми угодни, и вашите жертви не са Ми приятни“ (Иер. 6:20).

И когато то изнемогваше от труд, Ти го подкрепяше.

Изнемогвало е в древност, когато е служело на идоли. Но „го подкрепяше“, призовавайки го на евангелска проповед.

Пс. 67:11. Твоят народ обитаваше там.

„Твоят народ“, т.е. приобщилите се към животворящата храна. „Там“ пък не означава ли също „в Неговото достояние“?

По Твоята благост, Боже, Ти приготвяше потребното за бедния.

Какво е приготвил, ако не „което око не е виждало, и ухо не е чувало“ (1Кор.2:9)? И кой е нищ, освен eдин от тези, за които е казал: „Блажени нищите духом, защото тяхно е царството небесно“ (Мат. 5:3)?

Пс. 67:12. Господ ще даде слово: вестителките са голямо множество.

Господ Сам ще даде слово на светите Си апостоли, за да могат да проповядват Евангелието. А това е подобно на казаното: „не се грижете, как или що да говорите; защото в оня час ще ви бъде внушено, какво да кажете; защото не сте вие, които ще говорите, а Духът на Отца ви, Който говори във вас“ (Мат. 10:19-20).

А казаното „с голяма сила“ трябва да се разбира във връзка с думите: „Господ ще даде слово (думи)“, но не със словото Си: „на благовествуващите“, както мислеха някои. Понеже изразява мисълта, че Бог с велика сила ще даде слово на тези, които искат да ни възвестят благовестието – Който дава случай да се благовествува, Същият дава и словата.

Пс. 67:13. Царе на войнства бягат, бягат

Сам Господ е дал слово на пазителите на тайната, защото Той е Цар на възлюбения народ, Той е и неговата сила.

а която седи вкъщи, дели плячката.

„Вкъщи“ – това са повярвалите в Христа, „красота на дома“ – светите Му ученици и апостолите. Затова казва, че на красотата на дома, тоест на (четиримата – б.пр.) евангелисти, ще даде слово, за да „разделят плячката“, т.е. да привлекат езичниците към вярата и да разрушат плячката на сатаната.

Пс. 67:14. След като се разположихте в дяловете (си)…

Тези думи се отнасят за светите апостоли. Ако, казва, ви приемат в дяловете („дялове“ пък именува повярвалите от двата народа), и ако се успокоите в тях, ще им бъдат дадени „криле гълъбови“, с позлатени пера. Разбира се също, че приелите светите апостоли ще се сподобят със Светия Дух. А перата на гълъбите нарича позлатени, защото ще направи умовете на приелите ги многоценни, т.е. мъдри.

Пс. 67:15. Когато Всемогъщия разпръсна царете в тая земя.

Царe нарича апостолите, станали разпоредници на Неговото наследство.

„Ще станат бели като сняг“, е казано, вместо „ще се очистят“, а „в Селмон“ се тълкува „като въздаяние“. Затова говори, че тези, които са приели светите апостоли, ще получат, като възмездие или награда за приемането им, прошка на греховете от небесния Цар.

Пс. 67:16. Планино Божия, планино Васанска!

„Планина“ нарича Църквата, която насища и помазва душите, принадлежащи към нея.

Планино висока, планино Васанска!

Пс. 67:17. Защо вие, високи планини, гледате завистливо на планината, на която Бог благоволи да обитава и Господ ще обитава вечно?

Верните са нахранени с мляко, тоест с простото слово на учението, според казаното: „с мляко ви нахраних, а не с твърда храна“ (1Кор.3:2). Затова упреква предполагащите, че и еретическите църкви могат да бъдат напоени с мляко, тъй като в тях няма нищо, което би могло да възпитава духовно. Затова, „напразно смятате“, сякаш извън Църквата има други напоени с мляко планини, а не единствено планината, „на която Бог благоволи да живее?“ А че Той живее в Църквата, става явно от казаното от Него самия: „Това е мое покоище навеки: тука ще се поселя, защото го силно пожелах“ (Пс. 131:14).

Пс. 67:18. Колесниците Божии са безброй – хиляди, хиляди.

„Колесници Божии“ нарича небесните и умни сили, които носят Бога. Това е подобно на казаното: „хиляда хиляди Му служеха, и десетки хиляди по десет хиляди предстояха пред Него“ (Дан. 7:10). Те са всъщност блажените или радващите се, защото са избавени от греха. Следователно, носеният в мрака върху тази колесница е същият този Господ, дал закона на светата Синайска планина.

Той също и

Пс. 67:19. Възлезе на височината,

се разбира височината на кръста, и

плени плен,

тоест върна от плен душите, пленени от дявола. Защото това Той беше обещал, говорейки: „И кога Аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си“ (Иоан.12:32).

Прие дарове за човеците.

От кого пък прие дарове за човеците, ако не от Отца, Който изрече: „искай от Мен, и ще Ти дам народите за Твое наследие“ (Пс. 2:8).

Тъй че и от непокорните да могат обитава у Господа Бога.

Същите тези хора, които си приел като дар, в древност бяха непокоряващи се, но и в тях, казва, Ти се всели. Смисълът на казаното се разкрива чрез комбинацията (разместването, пермутация) на думите.

Прие дарове за човеците,

Защото се вселяваш (живееш) в тях, тоест в тези, които са Ти дадени. Но и самите тези, които Ти си приел, в древност са били непокорни. Очевидно е, че са били непокорни, когато са служили повече на създанията, отколкото на Твореца.

Пс. 67:20.  Благословен да бъде Господ всеки ден!

След завършване на великото дело апостолският лик възнася песен на Бога.

Бог ни възлага бреме, но Той ни и спасява.

Ти, Владико, ще отвориш вратата на думите, за да бъде благоуспешен за нас пътят на проповедта.

Пс. 67:21.  Бог за нас е Бог за спасение; във властта на Господа Вседържителя е вратата на смъртта.

Ясно изразява своята увереност, че приелите смърт за проповедта Бог ще изведе победоносно, защото Той е господар на смъртта.

Пс. 67:22. Но Бог ще строши главата на враговете Си,

Говори за апостолския лик, защото ще ги избави, съкрушавайки главите на враговете. Изразът е заимстван от подобието на змиите, които, когато нападат човека, биват убивани, поразявани в главата. Но тези думи се отнасят и за управниците на иудейския народ.

Косматото теме на закоравелия в своите беззакония.

„Космато теме“ нарича отново главата, показвайки, че ще съкруши главите на неразкаяните грешници.

Пс. 67:23.  Господ рече: от Васан ще ги върна.

„Васан“ се тълкува като скръб или преогорчение. Затова казва, че от дома на скърбящите, т.е. от дома Израилев, ще ги обърне към Себе Си.

Ще ги изведа от морската дълбина.

И падналите в бездната на сластолюбието, казва, ще обърна към Себе Си.

Пс. 67:24. . За да потопиш ти ногата си… в кръвта на враговете.

Дава да се разбере как ще се обърнат. По какъв именно начин? Не е ли понеже лукавите сили ще бъдат победени? Защото, според Исаия, „излях наземи кръвта им“ (Ис. 63:6), така че ногата Му е напоена с кръв. Описаното тук има форма на повествование.

И Твоите псета – езика си в кръвта на враговете Му.

„Псета“ нарича стражите на духовното стадо, светите проповедници. Езикът им като че вкусва кръвта на мислените врагове. Затуй се разбира, че апостолското слово едва не става причина за смърт на лукавите демони.

Пс. 67:25.  Видяхме твоето шествие, Боже.

„Шествие“ Божие нарича извършеното по домостроителство, като: раждането от Дева, чудотворствата, издигането на кръста, домостроително възприетата смърт, възкресението от мъртвите, възлизането на небесата. За тези шествия казва, че са станали явни.

Шествието на моя Бог, на моя Цар в светинята.

Виждаш колко ясно се изразява за Този, Който извършва шествието, че Той е и негов Бог, и Цар, проповядва също за Него, че Той е „в светинята“, тоест на планина Синай, според казаното: „Посред тях е Господ на Синай, в светилището“ (Пс. 67:18).

Пс. 67:26. Отпред вървяха певци.

„Князе“ нарича светите апостоли, за които е казано: „ще ги туриш князе по цяла земя“ (Пс. 44:17). „Певци“ пък нарича принасящите словесни жертви на хваление. Ето защо говори, че князете „предвариха“, тоест първи започнаха служение с дух и истина, т.е. служението на Благата вест (Евангелието).

По средата – девици с тимпани.

„Девици“ нарича повярвалите души, укрепени със Светия Дух и огласили евангелската проповед под небесата, в числото на които трябва да се разбира , че са и светите апостоли, като такива, които първи са започнали това служение.

Пс. 67:27.  „В събранията благославяйте Бога Господа вие, които сте от Израилево семе!“

„От семе Израилево“ били блажените пророци и преди тях Законът. Ето защо говори, че трябва да славословим Бога, черпейки славословие не от нищото, а само от тях. Това пък казва по причина на неправославните еретически писания. Защото от писанията на Закона и пророците се благославят от Господа способните от тях, като от извори на спасението, да черпят с веселие водата, за която Спасителя е казал: „а който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен“ (Иоан. 4:14). Но достойни за изобличение са разделящите ветхозаветното и новозаветното Писание, защото те не могат да благославят Бога в църквите, без да произхождат от Израиля и техния Господ, като дръзващи да разделят и самото Божество.

Пс. 67:28. Там беше Вениамин малкият – техен княз.

Къде „там“, ако не сред пеещите? И кой „Вениамин“, ако не блаженият апостол Павел, произхождащ от Вениаминовото коляно? Наречен е пък „най-малък“, защото на него последен от Апостолите му се явил Господ. Казано е още: „В ужас“, поради изобилието от откровения, според това, което той сам говори: „Ако сме прекалили в хвалбите си, то е зарад Бога; ако сме умерени, то е зарад вас“ (2Кор.5:13). Справедливо го споменал пръв измежду всички, като потрудил се повече от другите.

Князете Иудини – техни владетели.

„Князете Иудини“, казва, са ръкоположени за владици и князе на пеещите. Те били както от коляното Иудино, така и от колената Завулонови и Нефталимови: от коленете Завулонови и Нефталимови са Петър, Андрей, Иаков и Иоан, съобщава Евангелието, а от коляното Иудино – Левий, или Матей, и другите апостоли.

Пс. 67:29. Твоят Бог ти е предназначил сила.

Сила на Отца нарича Сина, според казаното: „Христос – Божия сила и Божия премъдрост“ (1Кор.1:24). Следователно апостолският лик умолява Отца да укрепи това, „което е създал у тях“. Какво пък е създал в тях, ако не телата им? Затова просят, като ги освободи от тление, да ги облече в нетление, както и ще направи Господ, когато слезе от небесата и мъртвите възкръснат нетленни.

Пс. 67:30. Заради Твоя храм в Иерусалим, царете ще Ти принесат дарове.

Негов „Храм“ е Църквата, „Царе“ пък нарича повярвалите в Христа, според казаното: „вие пък сте … царско свещенство“ (1Петр.2:9). И тъй, казва, че от земния храм, тоест от Църквата, призваните по вяра в горния Йерусалим ще му принесат дарове, очевидно, духовни.

Пс. 67:31. Укроти звяра в тръстиката.

Тъй като мнозина гледат с неприязън на живота на светиите по Бога – такива са най-вече нечистите демони, затова и Псалмопевецът се моли Бог да забрани на тоя „звяр в тръстиката“. Тръстика се нарича място в Палестина, намиращо се на пътя към Йерусалим. Тази тръстика била пълна с лъвове, скрили се в блатото и там причакващи отиващите в Йерусалим. Затова, както отиващите в Йерусалим били причаквани от лъвове, така и шестващите в мисления Йерусалим биват причаквани от мислени лъвове.

Волското стадо – всред телците на народите.

Под това разбира другите противници на проповедта. Кои са те, ако не началниците на иудейския народ? Те се наричали „волове“, защото „телци“ се отнася до народа. А че те наистина се наричали телци, става ясно от казаното: Множество телци ме обиколиха; тлъсти бикове васански ме окръжиха (Пс. 21:13). Именно те настройвали простия народ срещу проповедниците.

Които се хвалят със слитъци сребро.

Сребро – това са Божествените слова. Казва също: „Забрани“ и на мислените, и на чувствените врагове, така че проповедниците на Евангелието да не бъдат доведени до невъзможност да проповядват вече.

Или: „забрани“ и на едните, и на другите, тъй че проповедниците да нямат пречки да проповядват.

Разпилей народите, които желаят войни:

очевидно, има предвид народите в духовен смисъл и войните, повдигани срещу светиите.

Пс. 67:32. Ще дойдат велможи от Египет: Етиопия ще простре ръце към Бога.

След като мислените врагове са разпръснати и вързани, египтяни и етиопци се стичат да проповядват. Под името египтяни подразбира ревностните идолослужители и противниците на живота на Израиля, а под названието етиопци - пределите на земята. А по какъв начин е започнала да проповядва Етиопия, може да се види в примера за етиопския евнух.

Пс. 67:33. Земни царства! Пейте Богу.

Показва, че и всички останали народи заедно със своите царе ще повярват в Христа.

Възпявайте Господа,

Пс. 67:34. Който отвека шествува по небесата на небесата.

Понеже в предишните стихове проповядва за страданието и слизането на Христос в ада, то проповядва и за възнесението на Христос на небесата. А добавеното „на изток“ е казано сравнително. Защото, както слънцето, след като се скрие на запад, изгрява на изток, така и Господ от адовите глъбини се възнесе по-горе от небесата.

Ето, Той издава гласа Си, силния Си глас.

„Силен“ нарича гласа, който възкресява всички мъртви, когато възкръснат по Негова заповед.

Пс. 67:35. Въздайте слава Богу!

Така говори и Павел: „прославете Бога в телата си и в душите си, които са Божии“ (1Кор.6:20), защото справедливостта изисква във всичко да се прославя Благодетеля.

Неговото величие е над Израиля, и Неговото могъщество – на облаците.

Пс. 67:36. Страшен си ти, Боже, в Твоето светилище. Бог Израилев – Той дава сила и крепост на (Своя) народ. Благословен Бог!

Тъй като псаломът споменава Неговото Второ пришествие, при което Бог ще възкреси всички мъртви, то открива различните почести, каквито ще бъдат въздадени на светиите, както и различните чинове светии. Чиновете означава с думите: „Израил“, „облак“, „Свой род, т.е. светите хора“, а почестите – с думите „величие“, „сила“, „дивно“, „крепост“. Освен това добавя, че Бог е „благословен“. Подразбира се, че светиите в тези жилища, тоест небесните, ще благославят непрестанно Бога, подражавайки на чина на небесните духове.

Горе: Икона на св. цар Давид