p1akig2up75jq1ocj1a7e14ojg1u8 Всемирното Православие - МОЛЕБЕН КАНОН И СИНАКСАР НА ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ

Песен 1

         Ирмос: На Спасителя Бога, Който по морето преведе народа с неизмокрени нозе и потопи фараона с цялото му войнство, нека да запеем, защото Се прослави.

         Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

         Елате, всички народи, и Христа, Който Се възнесе със слава върху раменете херувимски и ни постави заедно със Себе Си отдясно на Отца, нека да възпеем с победна песен, защото Се прослави.

         Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

 

         Като видяха с плът във висините Ходатая между Бога и човеците – Христа, ангелските ликове се удивляваха, но в един глас възпяваха победна песен, защото Се прослави.

         Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

         Бога, явил Се на Синай и дал закона на боговидеца Мойсей, и възнесъл Се от планината Елеонска с плът – Него нека всички да възпеем, защото Се прослави.

         Пресвета Богородице, спаси нас.

         Пречиста Майко Божия! Моли непрестанно Въплътилия Се от тебе, без да отстъпи от недрата на Отца Бог да спаси от всякакви беди тия, които е създал.

Втори

         Ирмос: Ще отворя устата си и ще се изпълни с Дух и ще изрека слово за Царицата Майка! Ще се явя светло тържествуващ и ще възпея с радост нейните чудеса.

         Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

         Ти възкръсна на третия ден, бидейки безсмъртен по природа, и се яви на единадесетте и на всички ученици; Ти възлезе към Отца, носен на облак, Христе, Създателю на всичко.

         Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

         Боговдъхновеният Давид, възпявайки зове: „Възлезе Господ в небесата при възклицания и тръбен звук и достигна при първоначалната Светлина – Отца!”

         Слава: Състарения от много грехове свят Ти обнови чрез Своето страдание и Възкресение, Господи, а носен на облак Ти възлезе в небесата. Слава на Твоята сила!

         И сега: Ти роди Владиката на всичко, всенепорочна Владичице, Който доброволно прие страдание и възлезе при Своя Отец, от Когото не беше Се отделял, макар и плът да възприе.

Песен 3

         Ирмос: Със силата на Твоя Кръст, Христе, утвърди моя помисъл, за да възпявам и прославям спасителното Твое възнесение.

         Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

         Възлезе при Отца, Подателю на живота Христе, и възвиси нашия род, Човеколюбче, по неизказаното Си добросърдечие.

         Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

         Ангелските чинове, виждайки смъртното естество, възхождащо с Тебе, Спасе, удивени непрестанно Те възпяваха. 

         Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

         В трепет ангелските чинове Те съзерцаваха да Се възнасяш с тяло, Христе, и възпяваха светото Твое възнесение. 

         Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

         Човешката природа, паднала чрез тлението, Ти въздигна, Христе, и чрез Своето възнесение Ти ни възвиси и прослави със Себе Си. 

         Пресвета Богородице, спаси нас. 

         Моли непрестанно, Чиста, Този, Който произлезе от твоята утроба, да избави от дяволската измама тия, които те възпяват като Майка Божия. 

Втори

         Ирмос: Богородице, жив и изобилен Изворе, твоите певци, събрани в хор, духовно укрепи в божествената твоя слава и ги удостой с венците на славата. 

         Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

         „Вдигнете се, небесни двери, ето, дойде Христос, Цар и Господ, облечен в земно тяло!“ – викаха низшите небесни сили към по-горните.

         Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

         Когато потърси Адам, прелъстен от заблудата на змията, Ти възлезе като облякъл Се в него, Христе, и седна отдясно, като съпрестолен на Отца, а ангелите Те възпяваха. 

         Слава: Земята ликува и празнува, и небето се радва днес на възнесението на Създателя, Който съедини по своя воля онова, що беше разделено. 

         И сега: Родила Разрушителя на смъртта, единствения безсмъртен Бог, всечиста Дево – Майко, непрестанно Го моли да умъртви умъртвяващите мои страсти и да ме спаси. 

Седален, глас 8:

         Възсядайки небесните облаци и оставяйки мир на живеещите на земята, Ти възлезе и седна отдясно на Отца, като единосъщен Нему и на Духа, защото макар да Се яви в плът, Ти остана неизменен. Затова очакваш настъпването на края, за да дойдеш на земята и да съдиш целия свят. Правосъдни Господи, пощади нашите души, дарявайки опрощение на греховете на Своите раби, като Бог Милостив.

Песен 4

         Ирмос: Чух за силата на Твоя Кръст, чрез който раят бе отворен, и викнах: „Слава на Твоята сила, Господи!“ 

         Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе. 

         Възнесе Се в слава, Царю на ангелите, за да ни изпратиш Утешител от Отца; затова възгласяме: „Слава, Христе, на Твоето възнесение!“

         Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

         Когато Спасителят възлезе с плът при Отца, удивиха се ангелските войнства и завикаха: „Слава, Христе, на Твоето възнесение!“

         Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

         Ангелските сили викаха към по-висшите от тях ангели: „Повдигнете портите за Христа, нашия Цар, Когото възпяваме заедно с Отца и Духа!“

         Пресвета Богородице, спаси нас. 

         Девата роди, но не изпита присъщите на раждането болки; и все пак тя наистина е Майка, макар останала Девица. Възпявайки я викаме: „Радвай се, Богородице!“

Втори

         Ирмос: Седящ в славата на божествения престол, на облак лек дойде Пребожественият Иисус, носен на нетленната длан – Богородица, и спаси ония, които викат: „Слава на Твоята сила, Христе!“

         Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

         Подателят на живота Иисус, като взе тези, които възлюби, възлезе на Елеонската планина, благослови ги и понесен на облаци достигна до недрата на Отца, които никога не бе напускал.

         Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

         Целият видим и невидим свят празнува; ангели и човеци тържествуват и непрестанно славословят възнесението на Съединилия Се по Своята благост с нас чрез Въплъщението.

         Слава: Разрушавайки властта на смъртта, като безсмъртен Господ, Ти на всички дарува безсмъртие, Човеколюбче и в слава Се възнесе пред очите на светите Твои ученици, Иисусе Всесилни. 

         И сега: Блажена е твоята утроба, Всенепорочна, защото Този, Който преславно опразни утробата на ада, ти се сподоби необяснимо да вместиш; моли Го да спаси нас, които те възпяваме.

Песен 5

         Ирмос: Бодърствайки от зори, викаме към Тебе, Господи: „Спаси ни, защото Ти Си наш Бог, освен Тебе другиго не знаем!“

         Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

         Изпълвайки всичко с веселие, Милостиви, Ти дойде с плът при висшите сили. 

         Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

         Ангелските сили, виждайки Те да Се възнасяш, викаха: „Повдигнете дверите за нашия Цар!“

         Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

         Апостолите, виждайки възнасящия Се Спасител, с трепет възгласяха на нашия Цар: „Слава на Тебе!“

         Пресвета Богородице, спаси нас. 

         Като Дева след раждането те възпявяме, Богородице, защото ти роди за света Бога Слово в плът.

Втори

         Ирмос: Изуми се всичко от Твоята божествена слава, защото ти, непознала брак Дево, носи в твоята утроба Всевишния Бог и роди надвременния Син, Който дарява с мир всички, които те възпяват. 

         Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

         Господи, Ти, Който умъртви смъртта със Своята смърт, взе тези, които възлюби и се изкачи на светата Маслинова планина и оттам се възнесе към Своя Родител, Христе, носен на облаци.

         Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

         Чудно е Твоето рождение и възкресение, Христе, чудно и страшно е Твоето божествено възнесение от планината, Подателю на живота. Него предизобрази Илия, възнасяйки се на четириконна колесница и възпявайки Те, Човеколюбче. 

         Слава: На гледащите апостоли ангелите казаха: „Мъже галилейски, защо се чудите на възнесението на Животодателя Христа? Той пак ще дойде на земята, за да съди целия свят, като най-праведен Съдия“

         И сега: Христос, Който те запази след раждането нетленна Дева, Богородителко, възхожда към Отца, от Когото не Се и отдели, макар да прие от тебе плът с разумна душа, по неизказаната Своя милост.

Песен 6

         Ирмос: Обгърна ме бездната и гроб за мене стана китът, но аз викнах към Тебе, Човеколюбеца, и Твоята десница ме спаси, Господи!

         Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

         Виждайки днес Създателя, издигащ Се нагоре, апостолите заликуваха с надежда за приемането на Духа и със страх зовяха: „Слава на Твоето възхождане!“

         Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

         Дойдоха ангели и викнаха към Твоите ученици, Христе: „Както видяхте Христа с плът да възлиза, по същия начин Той отново ще дойде като праведен Съдия на всички!“

         Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

         Когато Те видяха, Спасителю наш, с тяло да Се въздигаш във висините, небесните сили възгласиха: „Велико е Твоето човеколюбие, Владико!“

         Пресвета Богородице, спаси нас. 

         Достойно те възхваляме като неизгаряща къпина, планина, одушевена стълба и двер небесна, Марийо славна, на православните похвала.

Втори

         Ирмос: Като честваме този божествен и всепочитан празник на Богомайката елате, богомъдри, да запляскаме с ръце, славейки Родения от нея Бог.

         Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

         Нека облаците ни поръсят с вечното веселие, защото Христос носен на облаци, като на херувими, днес възхожда към Своя Отец.

         Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

         Явявайки се в подобие на плът, ти събра разделеното преди в едно, Човеколюбче милосърдни, и Се възнесе в небесата, докато учениците Ти гледаха към Тебе.

         Слава: „От какво са обагрени одеждите на Този, Който Се съедини с тварната плът?“ – питаха светите ангели, гледайки Христа, украсен с божествените знаци на свещеното страдание.

         И сега: Възпяваме твоето зачатие, Отроковице, възпяваме неизказаното рождение от тебе, Чиста, чрез което ние се избавихме от тлението и от беди, и от мрачния затвор на ада. 

         Кондак, глас 6: Изпълнявайки промисъла Си за нас и съединявайки земното с небесното, Ти Се възнесе в слава, Христе, Боже наш, без никак да ни оставиш, но пребъдвайки неразлъчно, зовеш към тия, които Те обичат: „Аз Съм с вас и никой не може да бъде против вас!“

         Икос: Като оставим на земята всичко земно и това, що е пепел като отдадем на пръстта, нека в трепет станем и насочим мисли и сърца нагоре, о, смъртни човеци, да отправим взор и чувства към небесните врати; нека мислено застанем на Елеонската планина и да съзрем Изкупителя, носен на облаци. Оттам Господ Се възнесе на небесата, там и раздаде щедрите Си дарове на Своите апостоли, утешавайки ги като Отец и укрепявайки ги, настави ги като синове, и им рече: „Не се разлъчвам от вас; Аз съм с вас и никой не може да бъде против вас!“

Синаксар

         В тоя ден – Четвъртък на Шестата седмица след Пасха – празнуваме Възнесението на Господа Бога и Спасителя наш Иисус Христос.

         Още когато беше с учениците Си преди Своите страдания, Христос им бе обещал, че ще им изпрати Свети Дух, казвайки: „За вас е по-добре Аз да си замина, понеже, ако не замина, Утешителят няма да дойде“. И още: „Когато Той (Утешителят) дойде, ще ви научи на всяка истина“. А след възкресението Си от мъртвите в продължение на 40 дни Господ им се явявал и приемал храна пред тях, за да ги увери, че е Самият Той – възкръснал. В тия именно дни Господ им изяснявал тайните на Царството Божие. Бил им заповядал да не се отдалечават от Йерусалим, но да чакат там идването на Пресветия Дух, Който ще ги кръсти с огън*. В това време те трябвало подобно на войниците, преди да влязат в бой, духовно да се подготвят за предстоящата им борба срещу Христовите врагове, възприемайки оръжието на Светия Дух.

         Когато прочее настанал четиридесетият ден от Възкресението, както отбелязват светите евангелисти, Господ Иисус възвел Своите ученици на Елеонската планина, която се намира близко до Йерусалим, дал им последни наставления и последно благословение. И както ги благославял, отстъпил от тях и започнал да се възнася на небето. Отправили взор нагоре, учениците гледали възнасящия се свой Учител, докато най-сетне един светъл облак Го закрил от погледа им. В това време им се явили двама мъже в бели дрехи и им казали: „Мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето“.

         Възнесъл се в слава на небето, след като изпълнил Своята божествена мисия на земята, Господ Иисус седнал отдясно на Бог Отец. Съгласно Неговото обещание, в края на вековете Той пак ще дойде в слава да съди живи и мъртви и царството Му няма да има край.

         Апостолите Христови, вместо наскърбени поради раздялата им със своя Учител и Господ, се завърнали от Елеонската планина в свещения град Йерусалим с голяма радост. Защото още преди възнесението Си Той им бе обещал, че няма да ги остави сираци и ще им изпрати Дух Утешител, Който ще ги просвети и научи на всяка истина.

         След като се върнали в Йерусалим, светите апостоли съгласно поръчението на Спасителя не се отдалечавали от града; събирали се на молитва заедно с Божията майка и жените мироносици и очаквали да се изпълни обещанието на Господа – да дойде Светият Дух.

         Господ Иисус се възнесе на небето със Своето прославено във Възкресението божествено тяло. С това Той почете нашата човешка природа и я обожи. И макар че се бил възнесъл на небето и седнал отдясно на Отца, съгласно обещанието Му, Той и пребъдвал невидимо със Своите ученици, помагал им и подкрепял словото им с личби, които придружавали словото им. Той бил не само със Своите ученици през време на земния им живот, но е и с техните приемници по вяра и служение, с приемниците на техните приемници и т. н. – до свършека на света. Той следователно е и с нас, които вярваме в Него. Той и нас няма да остави сами. Тази мисъл е изразена в кондака на днешния празник:

         „След като си изпълнил делото за нашето спасение и си съединил земните жители с небесните, Ти, Христе Боже наш, си се възнесъл в слава без никак да се отлъчваш, но пребиваваш неотстъпно и викаш на ония, които Те обичат: „Аз съм с вас и никой не може да бъде против вас!“

         Христе Боже, Ти, Който си се възнесъл в слава, помилуй и спаси нас! Амин.

*Преди това някои от апостолите, бивши Йоанови ученици, били кръстени с Йоаново кръщение. По предание и свидетелство на св. Епифаний Кипърски, преди съшествието на Светия Дух некръстените с Йоаново кръщение апостоли били кръстени, а св. Йоан Богослов бил кръстил и Божията майка.

Песен 7

         Ирмос: Този, Който спаси възпяващите отроци в огнената пещ, е благословеният Бог на нашите отци.

         Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

         Този, Който на светъл облак се възнася и спаси света, е благословеният Бог на нашите отци. 

         Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

         Взимайки на рамо заблуденото естество и възнасяйки се Ти, Христе, го приведе при Бога и Отца. 

         Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

         Този, Който възлезе в плът при безплътния Отец, е благословеният Бог на нашите отци!

         Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

         Взимайки умъртвеното от греха наше естество, Ти го приведе, Спасителю, при Твоя собствен Отец.

         Пресвета Богородице, спаси нас. 

         Ти се роди от Девата, която направи Богородица; благословен Си, Боже, на нашите отци.

Вторият

         Ирмос: Богомъдрите отроци не почетоха творението повече от Твореца, но като потъпкаха мъжествено застрашаващия ги огън, радостно възпяха: „Благословен Си Ти, преславният Господ и Бог на нашите отци!“

         Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе. 

         Светъл облак Те поде, Господи – истинска Светлина, за да се въздигнеш непостижимо от земята и небесните множества заедно с апостолите Те възхваляха, зовейки: „Боже, благословен Си!“

         Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

         Да запляскаме радостно с ръце заради възнесението Христово и да призовем: „Възлезе Бог при тръбен звук и седна отдясно на Отца, като съпрестолен Нему во веки!“

         Слава: В древност великият Мойсей възпяваше така: „Нека небесните ангели се поклонят на възлизащия Христос”, като Цар на всичко, Комуто ние пеем: „Господи Боже на отците ни, благословен Си!“

         И сега: О, преславни чудеса! Как Си вместила, възрадвана от Бога Майко, невместимия Бог, Който се облече в плът и днес с велика слава се възнася в небесата, правейки човеците богове по благодат?

Песен 8

         Ирмос: Роденият от Отца преди вековете Син и Бог, Който в последните времена се въплъти от Девата Майка, свещеници, възпявайте, люде, превъзнасяйте във всички векове!

         Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе. 

         Подателя на живота Христа, Който в две естества се вдигна на небесата със слава и седна заедно с Отца, свещеници, възпявайте, люде, превъзнасяйте във всички векове!

         Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

         Спасителю, Който избави цялото творение от робството на идолослужението и го представи освободено на Своя Отец, Тебе ние възпяваме и превъзнасяме във всички векове.

         Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе. 

         Този, Който със Своето понизяване повали врага, а с възнесението Си въздигна човеците, свещеници, възпявайте, люде, превъзнасяйте във всички векове!

         Пресвета Богородице, спаси нас. 

         Ти си по-висша от херувимите, Богородице чиста, понеже в утробата си носи Носения от тях, Когото заедно с безплътните, ние човеците, славословим във всички векове. 

         Ирмос: Благочестивите отроци в пещта бяха спасени от Отрока на Богородица: тогава – предизобразяван, а сега – действителен; Той свиква цялата вселена да ти пее: „Всички твари, възпявайте Господа и Го превъзнасяйте във всички векове!“

         Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе. 

         При Възнесението небесните умове се явиха на апостолите и им казаха: „Защо стоите и гледате с учудване? Този, Който възлиза на небесата, ще дойде пак, за да съди земните човеци, като единствен Съдия!“

         Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе. 

         Да въздадем на Бога величание, да Му възпеем в един глас хвала, да пеем, да ликуваме и да запляскаме с ръце, защото нашият Бог възлезе от земята на небето, а ангелите и архангелите Го възпяваха, като Владика и Творец на всичко. 

         Благославяме Отца и Сина и Светия Дух, Господа. 

         Падналото в древност наше естество е възнесено по-горе от ангелите и е поставено по непостижим начин на божествения Престол; елате да възтържествуваме и да призовем: „Възпявайте, твари, Господа, и Го превъзнасяйте во веки!“

         И сега: Ето, твоят Син, Богородице, плени чрез Своя Кръст смъртта, възкръсна на третия ден и като се яви на учениците Си, се възнесе към небесните; покланяйки ти се заедно с тях, ние Го възпяваме и славим във всички векове.

Вместо Честнейшую, 9 песен

        Дяконът: Богородицата и майка на Светлината, с песни да възвеличим!

Песен 9

        Ирмос: Като майка Божия, която свръхразумно и неизказано роди във времето Надвременния, ние верните единомислено те величаем. 

        Величай, душо моя, възнеслия се от земята на небето Подател на живота – Христос.

        Виждайки Те божествено въздиган, Изкупителю на света, Христе Боже, апостолите със страх ликуваха и Те възпяваха.

        Величай, душо моя, възнеслия се от земята на небето Подател на живота – Христос.

        Съзерцавайки Твоята обожена плът във висините, ангелите говореха един на друг: „Наистина Този е нашият Бог!“

        Величай, душо моя, възнеслия се от земята на небето Подател на живота – Христос.

        Виждайки Те да се издигаш на облаците, Христе Боже, безплътните чинове възклицаваха: „Вдигнете портите за Царя на славата!“

        Величай, душо моя, възнеслия се от земята на небето Подател на живота – Христос.

        Като слязъл в земната преизподня и Спасител на човека, когото възвиси с възнесението Си, ние Тебе величаем.

        Пресвята Богородице, спаси нас.

        Радвай се, Богородице, майко на Христа Бога! Днес Този, Когото роди, ти възвеличи заедно с ангелите, съзерцавайки Неговото възнесение.

Песен 9. Радвай се, Царице, похвало на майки и девици; защото няма красноречива уста, чиито думи имат силата достойно да те похвалят; и всеки ум е замаян да разбере твоето раждане; по този начин ние заедно те славим.