Молитвата „Господи Иисусе Христе, помилуй ме!“ ще ти даде всичко, молитвата съдържа в себе си всичко, тя заключава всичко в себе си: молба, утешение, вяра, изповядване, богословие…

Молитвата трябва да се извършва без прекъсване.

Малко по малко молитвата ще ти донесе мир, сладост, радост, сълзи. Мирът и сладостта ще умножат молитвата, а след това молитвата ще ти донесе още повече мир и сладост, и т.н.

Ще дойде момент, когато, ако молитвата спре, ще се почувстваш зле.

Когато монахът намери тази радост и мир в молитвата, тогава всичко в света му се струва смет. Тогава започва да слави Бога, Който го е откъснал от светската суета. Тогава мисли: какво ли е пък там, в рая, ако така го е удостоил Господ още тук да се насища с благодат, още тук да изпитва такова блаженство? Мисли: какви ли ще бъдат тези неизказани блага?

И тъй, молитвата ще донесе мир и сладост, а след това ще донесе и сълзи. Сълзите ще дойдат от само себе си, сълзите са друга, различна стъпка. Първо чрез молитвата ще намериш радост, мир и сладост.

+ + +

Когато си очистиш душата, ще чуеш как цялата природа славослови Бога

Старецът възклицавал: „И жабите славословят Бога! Цялата природа, може да се каже, възнася песни, възхваля Бога и, в зависимост от нашата чистота, ние също чуваме това мистично славословие, което дори камъните излъчват. „Огън и град, сняг и мъгла, и ти, буйни ветре…” (Пс. 148:8), хълмове и планини, дървета и риби – всичко славослови Бога! Но тъй като сме помрачили ума на душата си, малко усещаме това, малко… Колкото повече очистваш себе си, толкова повече просветление получаваш и разбираш, че никое Божие създание не стои бездействащо, а всички славословят Бога: и мухата, и комарът, и волът, и мулето… Когато очистиш своята душа, тогава ще чуеш това тайно славословие на Бога – в степента на очистването ти. Ще чуеш и ще кажеш: „Нещастни човече, само ти не славословиш Бога!“.

Когато се моли, човек попива в себе си свойствата на Бога

„Когато се моли, човек сякаш попива в себе си свойствата на Бога. Бог, да кажем, е добър, не се гневи, дълготърпелив е. И при теб след молитвата идва дълготърпението“.

Не спи – извършвай молитвата!

Старецът не изисквал от човека нещо, което превишава силите му. Той само искал духовната работа (произнасянето на молитвата), колкото и малка да е, да се извършва ежедневно, тъй че човек да не остава никога без молитвена защита.

Наставлявал: „Друг път Господ ни изпитва, за да се пробудим от зимен сън. Изпраща ти някакво изкушение. Господ иска да те разбуди: „Не спи, не спи, извършвай молитвата!“

Попитали веднъж стареца: „Отче, с какво настроение трябва да се молим: славословие, радост, умиление, благодарност, печал, покаяние – как е по-добре?“ Старецът отговорил: „С такова настроение, каквото душата има в дадения момент. Ако ти е радостно – моли се с радост, ако чувстваш покаяние – моли се с покаяние“.

Не губете надежда, не унивайте, не се смущавайте

„Където и да се намира човек, нека не губи надежда, да не унива, да не се смущава. Господ знае и по известни Нему причини те изпитва. „Можеш ли да издържиш тази скръб?“ – „Мога“. – „Ще получиш награда в замяна“. „Не можеш?“ – „И това, което имаш, ще ти отнема“.