Един от важните аспекти на религиозната нравственост е културата на общуване. Това е умението спокойно да бъде изслушван другият, дори мнението му да не съвпада с твоето или дори да му противоречи. Присъствието на Божията благодат в душата на човека прави за него невъзможно да оскърби или да унизи ближния. Етиката се проявява в уважението един към друг. Думата „култура“ произлиза от думата „култ“, която означава „уважавам“, „почитам“.
В дадения случай висотата на културата, в това число духовната култура, се заключава в умението да се вижда образът и подобието Божие у всеки човек – личност, която притежава свой светоглед, свои нравствени критерии, свой духовен свят.
Когато двама събеседника говорят за религия и светогледът им не съвпада, разговорът трябва да приеме формата на съвместно търсене на истината: отначало да се изясни в какво възгледите им съвпадат и в какво се разминават. След това трябва да бъде намерен общ критерий за истината и спокойно да бъдат разгледани недоуменията, въпросите, проблемите, точка по точка, без да напускате обсега на платформата. Такава платформа може да бъде цялото учение на Църквата, текстът на Библията или само на Новия Завет.
Ако религиозните убеждения се основават върху различни книги от Библията, Ведите или Корана, тогава трябва да се идентифицират, изяснят, основните признаци на истинността, за каквито, очевидно, трябва да служат: вътрешната непротиворечивост на текста, високото учение за Божественото и съответстващият на това учение морал; следва да се разгледа историята на създаване на тези книги и т.н.
За да отговорим правилно на събеседника си, трябва да умеем да го изслушаме спокойно, да разберем какво иска, да отделим главното в неговия светоглед. След това да попитаме дали правилно сме го разбрали, не му ли приписваме това, което той не е мислел и въобще не е искал да каже. А ако той потвърди, че сме го разбрали правилно, тогава трябва в началото да отбележим по кои пунктове сме съгласни с него, какво одобряваме в позицията му.
Може би няма човек, който да греши във всичко (преподобни Макарий Египетски похвалил за трудолюбието му идолския жрец, когато го видял, че носи тежко дърво върху раменете си). След като сме отбелязали точките на сближаване, тоест създали сме определена психологическа връзка, когато събеседникът ни възприема не като противник, а като приятелски настроен човек, опитващ се да го разбере, трябва много коректно да се докоснем до пунктовете, които ни раздалечават, и да предложим заедно да разгледаме първоизточниците.
Голяма етична и психологическа грешка е да се прави извод априори, преди доказателствата, когато мястото на доказателствата заема собственият авторитет, съвсем незадължителен за другите. Тогава събеседникът сам трябва да стигне до извода, а ако се затруднява, това да става без принуда: човек впоследствие сам ще се върне към същите проблеми. Ако дори под влиянието на неопровержими факти опонентът бъде принуден да се съгласи, но както при победен по време на турнир състезател, тогава това съгласие обикновено не е трайно и той ще поиска да се реваншира за поражението си и да намери (след разговора) нови доводи и факти, опровергаващи вашето мнение. Силата на Сократ била не само в неговия ум, но и в метода. Той не говорел на събеседника, а, като му предоставял свобода да прави собствени изводи, му задавал насочващи въпроси и привеждал съответни примери.
Критичните забележки на събеседника трябва да се приемат спокойно и, ако са справедливи, веднага да се съгласяваме с тях.
Разговорът става безсмислен, ако позволим да се превърне в спор, в своеобразен словесен двубой, в който нанасяме и получаваме удари, без да постигаме нищо. Тогава диалогът се превръща в два монолога – всеки говори, без да слуша събеседника, а ако го слуша, това е единствено с нагласата да го опровергае на всяка цена.
Човек трябва да бъде коректен, още повече – при беседи на религиозна тема. Нашата ревност за Божията слава трябва да се изразява в живота ни чрез изпълнението на Божията воля, тоест заповедите, а не чрез нетърпимост към другомислещите и друговерците. Грубостта често прикрива зад себе си слабост или липса на аргументи, а гордостта и високомерието – ниско интелектуално равнище. Има една английска пословица, в която се говори, че празнините, образуващи се в черепната кутия, се запълват с гордост.
Ако разговорът започне да приема некоректни форми по вина на събеседника, трябва да се направи забележка, че за сериозните неща е необходимо да се говори сериозно, а ако тя не бъде приета, прекратете разговора, защото некоректността в такъв случай често преминава в непристойност и може да завърши с взаимна обида и разрив.
На снимката горе: архимандрит Рафаил Карелин
