Отец Георги не помни някога да е нарушавал поста, определен от Църквата. Веднъж го заварихме през Богородичния пост да си вари чорба без олио. Вече в преклонна възраст, той беше бодър физически. За поста казваше:

„Телесният пост e с голяма сила. Той очиства тялото и сближава душата до Бога. В атеистичното време у нас не се почитаха празниците, а постът съвсем се изостави. По различни поводи се правеха банкети в постни дни и хората отвикнаха да постят.

А който не пази църковните празници и не спазва поста, нищо не прави. Те са в основата да се придобие мир и братолюбие.

Постът дава голяма сила. На мене как не ми пречеха, какво не ми правеха невярващите управници в селото, но Бог ме запази. Не допусна нещо да ми се случи. Даде ми сили, дух да говоря истината и да не отстъпвам от правдата. Но аз не изоставих поста.

Примерите в живота са много. Ето един от тях: Иван беше заможен човек. Изневеряваше на жена си, туй го знаеше цялото село. Решиха с жена си Калина да задомят дъщеря си Марийка. Това стана една-две седмици преди Великден.

Иван взел в ръка бакъра с виното, повел хорото и викал: „Яжте да ядем и да пием, че сме били прости, дето сме постили. Но след Великден, когато хората се радваха и гощаваха, него пък конете го убиха.

Като карал каруцата си, конете се разбунтували, той паднал. Омотал се между краката им и те го повлекли из селото. Така умря в големи мъки. Стана налице очевидно това, което е извършил.

Друго се случи в село Цани Ганчево, което отстои на 30 км от Жегларци, пак по Великите пости. Дойде при мен един добър човек, Тончо, от това село и ми вика:

-      Отче, дойдох да те търся, но не зная дали ще ме огрее.

-      Що бе, Тончо? Какво има? – питам го аз.

-      Баща ми се помина.

-      Ами то те е огряло бе, Тончо – рекох аз.

-      Това беше в първата седмица на Великия пост, в тримирната сряда – продължи той. – Правихме годеж и баща ми тъкмо раздаде подаръците на гостите, и внезапно издъхна на масата.

-      Ами, Тончо, от туй по-голяма личба има ли? Прави ли се в първата седмица на поста сватба?

-      Тя властта е виновна – оправда се той.

-      Тя властта е виновна, че ни изкушава, ама ние сме по-виновни, че я слушаме. Дяволът предлага изкушения, но ние няма да го слушаме, я. Ето сега той, опустелият, ще се смее, че вместо да се радваме, ще трябва да плачем.

Има определени пости от Църквата. Хората хапка и капка не слагат в устата си, а вие сватби правите. Това е чудо неизказано.

През този пост се готвим да посрещнем Възкресение Христово. Не ядем, не пием и се радваме, че ще ни спаси нашият Бог Иисус Христос от примката на врага, в която вечно щяхме на плачем. Вярата в Бога е нашият живот.

И в село Кладенци, където завеждам енорията, през Кръстопоклонната неделя на Великия пост решили да правят сватба. В събота срещу неделя в къщата се приготвят за гости, редят даровете.

Бащата Петър Желев окопавал градината, за да украси дома си. Както си копаел, пада и умира. Кръстопоклонна неделя е! Кръст е даден за нашето спасение!

А кръстът е оръжието срещу дявола. С него се браним и побеждаваме. А те какво – потъпкват го. Вместо да се готвят за великата радост, оскърбяват светия Кръст Господен.

Питам ви: Малко чудо ли е това? Не е ли ясно защо стават тези неща? Отиваме против Божията воля. Вместо да си помогнем, търсим смъртта.

В неделя дойдоха за погребение в църквата. Аз вместо да ги жаля, ги гълчах: „Е-е, какво щяхте да правите днес? Щяхте да ядете, да пиете и да се веселите. Ха сега, веселете се! Вместо смях, плач дойде. Видяхте ли какво стана? Това трябва всеки ден да го имате под внимание и да не се повтарят такива неща“.

Но горките хора не могат да се ориентират, не могат да разберат.

А от това чудо по-голямо има ли?

Друг случай: Във Велика сряда ме викат за погребение в село Камена. Починала е баба Минка на 81 години. Както е редът на погребение, всички бяха влезли при покойната. Под тази стая имаше маза. Хората се бяха събрали около ковчега.

Изведнъж се чу шум и подът на стаята пропадна, ще кажеш, че всички отидоха в бездната. Писъци, охкане, стана страшна работа, неизказана. В това време аз бях в салона. Бог там ме спря. Жени ме питаха за реда на службите на Велики четвъртък и Велики петък.

По Божия милост имаше само една жертва. Баба Рада умря. Всички останали оцеляха, уплашени и контузени. Добре, че вратата на мазата беше отворена, че по-лесно ги измъкнахме.

Минаха два часа, докато всички излязат и се свестят. Като се поуспокоиха, аз се изправих и им казах: „Сега аз ще ви питам, а вие ще ми отговаряте: Постите ли?“ Никой не беше постил. Ето резултата. Постът дава живот, а непочитането на поста – смърт!

Тези примери са част от случилото се при мене. А туй, което е ставало по други места, е много. Затова, братя и сестри, сме длъжни да слушаме това, което Бог е наредил чрез Своето благовестие – Светото Евангелие. Там е ръководството как да живеем, за да се спасим от този опак род – врага на човека.

А чудеса много и неизказани. Постът и молитвата са светила, които водят към Бога. Аз на три пъти съм предупреден от нашия Спасител за значението на поста. Когато живеехме в Северна Добруджа, ми се случи следното:

Тогава бях на 15 години. Край нашето село Караманкьой минаваше река с много риба. Един ден бате наловил риба, от бялата. Баща ми и всички се изкушихме, дояде ни се, а беше през Великия пост. Тате каза: „Айде, опечете да хапнем, дядо Господ ще ни прости?“

Вижте, пак с вяра го казва! Нали апостол Павел пише, че който яде, за Господа да яде, които не яде, за Господа да не яде...

Така направихме и ние. Бяхме голямо семейство, 7-8 деца, баба, дядо, баща, майка. Едни ядоха, други не ядоха. Аз бях в групата, която яде. Нахранихме се и си легнахме. Като ме започна една болка в стомаха. Не мога да я опиша. Не минава от нищо. Дойде ми наум и се помолих в себе си: „Боже, прости ми. повече няма да ям риба през пости". Болката ми моментално изчезна. Оздравях.

Но за жалост се оказах слаб. На другия ден брат ми пак опече риба и ме кани.

- Геньо, хайде да ядеме.

- А-а, аз снощи си изпатих.

- То батевото, е било от друго, бездруго щяло да те боли. Уверявам те.

Пак се изкуших и ядох. Играхме до вечерта, нищо ми нямаше. През нощта уж заспах, но по едно време отново иде болката, три пъти по-силна.

Мислех си, че умирам, целият бях във вода. Мама и баба ме лекуваха, но нищо не помогна.

Тогава пак се обърнах с молитва към Господа: „Моля ти се, Господи, прости ми и този път". И изведнъж чувам шум, като от много води, фучи като издън земя. Нещо мина през мен и ми отне болката. Просветна пред очите ми. Виждате ли, колко милостив е Бог!

… Когато бил в Семинарията, храната била оскъдна, а се спазвал дългият Велик пост. Децата изнемогвали и ректорът решил по изключение в неделен ден да се готви риба за тях. А правилото е, че през този пост риба се яде само на Благовещение и на Цветница.

Отец Георги не вкусил риба. Спомнил си случая, когато като дете ял риба, когато не се яде по църковния канон, и как се разболял.