С какво се отличаваш ти, човече, от безсловесните животни? Не с дара ли на разума, който си получил от Твореца, ти стана началник и господар на всички твари? Писанието казва, че който се лиши от разума, по причина на пиянство, той се причислява към неразумните животни и се оприличава на тях; аз пък ще добавя, че пияницата е по-неразумен и от добитъка, защото кое безсловесно недоглежда и недочува като опилия се? Пияниците не познават най-близките си, към чуждите пък се притичват като към познати.

Често прескачат сянка като поток или ров. Ушите им са пълни със звуци и шум като развълнувано море. Те си представят, че земята се повдига нагоре, а планините се въртят наоколо. Те понякога се смеят непрестанно, а някога се безпокоят и плачат неутешно – ту са дръзки и неустрашими, ту страхливи и свенливи. Сънят им е тежък и непробуден – близък до действителната смърт; почивката им пък по-безчувствена и от самия сън – затова животът им е съновидение. Един няма дреха, у другиго липсва хляба за утре, а пияниците всичко имат и в опиянението си царуват, предвождат войски, строят градове, секат пари! Други пък от тях изпадат в противоположни слабости – падат в отчаяние, стават тъжни, безпокойни, сълзливи, боят се от всякакъв шум, от всичко идват в ужас. Такова е следствието и свойството от кипящото в сърцето им вино.

Заразата от въздуха идва бавно – поражението от виното бързо: който е опорочил Божия образ в себе си, той подлежи на лесно разположение. Пияниците не само съхнат и тлеят от излишество на удоволствия, които ги правят сластолюбиви, но и охранените им наглед тела са пълни с течност и лишени от жизнени сили. Очите им са посинели, телата им анемични, дишането трудно, езикът им сух, говорът им омотан, краката им хилави, пот в изобилие, зловония от мъртво – те са жалки в своите наслади. Жалко е това зрелище за очите на християнина, но кой е в състояние да отклони тези хора от пиянство? Главата им е тежка от пиянство; те дремят и се прозяват; виждат като през мъгла и чувстват прилошаване – затова и не слушат учителите, които от много места им викат: „Не се опивайте с вино, от което произлиза разпътство“ (Еф.5:18) и още: „Вино и жени развратяват разумните“ (Сир.19:2)!

Такова непослушание жъне плодовете на разложението. Пиянството е загубване на разсъдъка, изтощаване на силите, преждевременна старост. Какво друго са пияниците, ако не идоли езически?! Имат очи и не виждат – уши имат и не слушат; ръцете им разслабени, краката им мъртвешки. Кой е измислил това зло? Кой е създал тези бедствия? Кой е разтворил в нас отровата на това безумие? Ти, човече, който от излишни пиршества си направил битка за себе си!