Z Всемирното Православие - СТАВРОФОРЕН ИКОНОМ ГЕОРГИ ПЕЙЧЕВ ОТ ЖЕГЛАРЦИ: ЗА ПОКАЯНИЕТОЛюбимата тема на отец Георги е покаянието. На един лист – чернова на писмо до Русенския митрополит Неофит от 2003 г., на празното поле е написал:

„Росните капки блестят пред слънцето и красят цветята, а сълзите на покаянието блестят пред Бога и красят душата. Те са като бисери пред Бога.

Росните капки освежават цветята, а сълзите на покаянието ободряват душата, правят да цъфтят в нея цветовете на добродетелите“.

Всеки човек греши, затова покаянието е задължително. Особено преди приемане на свето Причастие, трябва да се прави изповед. А тайнството изповед е занемарено при нас. Отец Георги не допускал причастяване без изповед.

Между неговите книги намерихме една беседа за изповедта. В нея пише, че приемането на Светите Тайни без предварително очистване на душата е тежък грях. За това отговаря свещеникът. Подчертал е следния израз:

„За свещеника, който допуска християните да се причастяват, без да е извършено над тях тайнството покаяние, е тежък, смъртен грях. Той като кощунник предава Тайните Божии на поругание и гавра. Подлежи на низвержение и се самоотлъчва. За такъв пастир трудно е да се измоли прощение от Господа, защото сам той – небрежен пастир, си приготвя плачевната участ в ада…“.

Отецът обичаше да казва: „Най-сигурното лекарство за душата е покаянието!“ Има предвид не само личното покаяние. Греши не само отделният човек, но и цялото общество.

Когато през атеистичния период у нас Църквата беше гонена и вярващите преследвани, много християни се страхуваха да се прекръстят и мълчаха, когато на обществени места се изнасяха доклади против вярата. Отец Георги болезнено преживявал хулите срещу свещениците.

Той казва: „Пуснаха в България една мафия против вярата. Костадин и Миладин говореха против свещениците… Такова време беше настъпило. Четиридесет и пет години не ни смятаха за нищо, за клечка кибрит не смятаха свещениците… Нарушаваха църковния мир и спокойствие.

Тогава вярващи хора слушаха подигравките и си мълчаха. Отец Георги нарича Костадин и Миладин хулигани. Той казва: „1977/78 година пуснаха едни хулигани. Пътуваме и чувам по радиоуредбата: „Миладине, това там какво е? „ „Маймуна“, казва Миладин, ха-ха-ха, и се смеят. Отнася се за свещеник. Хората слушат и си мълчат…“.

Затова е нужно всенародно покаяние, времената бяха сложни, но и народът не смееше да прекрачи църковния праг.

Като казва това, отецът не иска чедата му да падат в униние. Той веднага добавя: „Да ви кажа, Господ не посрамва сатаната с големи хора. Той с една прашинка ги посрамва. Има предвид своето изповедничество на вярата. Скромно приписва всички на Божията сила. Казва: „Той действа отгоре чрез нас“.

Така се обезверяваше народът, а отец Георги при всеки повод сее в опустошените души вяра. Един безбожник му казал, че не вярва в Бога. Той топло отечески му обяснява: „Как така бе, Ангеле! Въпросът не се изчерпва само с това да кажеш, че не вярваш. Трябва да докажеш защо не вярваш“.

Дава примери. Машината произвежда предмети. Но тази машина е направена от една жива машина – човекът. А човекът от Кого е направен?

+++

 

На 12 февруари се навършват 9 години от блажената кончина на ставрофорен иконом Георги от с. Жегларци (1923-2015). Бог да го прости и приеме в светлите Си жилища!