Когато Николай Соболев преминал в четвърти курс на Семенарията, то инспекторът Теофан поставил ребром въпроса – ще става ли монах? Николай, поради смирението си, се считал за недостоен за монашеския подвиг и много се измъчвал, че не знае каква е волята Божия. За да разсее недоумението си, той написал писмо на св. Йоан Кронщадски (който преди това дава специално благословение на младия семинарист - бел. Всем. Прав.), но той не му отговорил. Николай написал писмо и на св. Анатолий Оптински, но старецът му отговорил, че задочно не може да даде отговор на този въпрос. Когато семинаристът получил написаното от о. Анатолий, той още повече започнал да скърби, че никак не е успял да получи отговор на своя въпрос.
В това време той четял житието на св. Серафим Саровски – книгата стояла отоворена на масата в стаята. Тъжно замислен, Николай започнал да се разхожда, но изведнъж го озарила мисълта: „Какъв съм невярващ! Нали св. Серафим Саровски и сега е жив. Той стои пред престола на Светата Троица и може да разсее всяко недоразумение и въпроси, по които ние с вяра се обръщаме към него в молитвите си. Ще отида сега до масата и ще се обърна към него като към жив, ще падна на колене и ще го моля да разреши житейския ми въпрос: да се оженя ли и да стана свещеник или да приема монашество?“.
Така и постъпил Николай. Направил земен поклон, с молитва разкрил книгата и прочел мястото, което се открило. А там било написано следното: „В 1830 г. един послушник от Глинската пустиня, твърде колебаещ се по въпросите на своето призвание, нарочно посетил Саров, за да помоли за съвет о. Серафим. Той паднал в нозете на преподобния и го молил да разреши мъчещия го житейски въпрос: Дали е Божията воля той и брат му Николай да постъпят в манастир?“. Старецът отговорил на послушника: „Сам се спасявай и брат си спасявай“. Тези думи на преп. Серафим Саровски Николай приел като дивно откровение от Бога за себе си, че трябва да приеме монашество, което отговаряло на неговото дълбоко сърдечно желание. От този момент той започнал да мисли, че монашеството не е само негов жизнен път, заповядан му от Бога, но и път на неговия роден брат Михаил.
...
Когато насъпило време за пострижението на Николай Соболев в монашество, попитали го какво име желае да получи. Той отговорил, че тъй като монахът трябва от самото начало да се отрече от своята воля, то той е съгласен да приеме всяко име, което му дадат. Впоследствие се изяснило, че е решено на Николай да се даде името Доситей.
Но се случило иначе. Ректорът на Академията, епископ Сергий, който бил длъжен да го постриже, предната вечер заминал да вечеря при председателя на църковното настоятелство на храма към Академията – търговецът Рубахин. Двете му млади дъщери почнали да разпитват ректора какво име ще даде на монаха и го помолили да му даде най-хубавото име.
По пътя на връщане, пътувайки в каретата, епископ Сергий си спомнил, че когато бил ректор на Петербургската духовна семинария, присъствал на откриването на мощите на св. Серафим Саровски и тогава дал обет на Божия угодник: ако стане ректор на Академията, първият студент, който ще постриже, ще го повери на неговото духовно ръководство и ще го нарече Серафим...
Когато във време на пострижението Николай дочул „Брат наш Серафим постригает власи глави своея, во имя Отца и Сина и Святаго Духа. Амин“, той потръпнал от изненада и се преизпълнил с велика любов и благодарност към св. Серафим Саровски, мислейки си „Той не само ми откри волята Божия да бъда монах, но му е било угодно да ме вземе под своето благодатно ръководство“.
Св. Серафим Саровски и св. Серафим Софийски Чудотворци, молете Бога за нас!
