940x630-ioann-lestvichnik.5dc Всемирното Православие - СВ. ЙОАН ЛЕСТВИЧНИК. СТЪПАЛО 14. ЗА ЛЮБЕЗНИЯ ЗА ВСИЧКИ И ЛУКАВ ГОСПОДАР – СТОМАХЪТ1. Имайки намерение да говоря за стомаха, сега повече от друг път аз възнамерявам да разсъждавам против самия себе си. Защото чудо би било, ако някой преди слизането си в гроба, се освободи от тая страст.

2. Чревоугодието е лицемерие на стомаха: защото той и когато е наситен, вика: „малко е!“, и когато е пълен и ще се пукне от излишество, крещи: „гладен съм!“.

3. Чревоугодието е изобретател на подправките, извор на сластите. Премахнеш ли една негова жилка, то възниква чрез друга. Преградиш ли и тая, то чрез друга се промъква и те завладява.

4. Чревоугодието е съблазняване на очите; ние приемаме с мярка, а то ни подстрекава да погълнем всичко наведнъж. 

5. Насищането е майка на блудството, а ограничаването на стомаха е причина на чистотата.

6. Който милва лъва, той често пъти го укротява, а който угажда на тялото, той засилва неговата свирепост.

7. Евреинът се радва за своята събота и за празника; и монахът чревоугодник се весели за съботата и неделния ден; във време на пост той брои колко остава до Пасха и много дни преди нея приготовлява храна. Робът на стомаха пресмята с какви храни да почете празника, а Божият раб мисли с какви духовни дарования да се обогати.

8. Когато дойде гост, чревоугодникът се раздвижва от обич, подбуждан от буйството на стомаха; и си мисли, че случаят да даде утешение на брата е разрешение и за него. В присъствието на други хора той счита, че има право да си позволи да пие вино; и така мислейки да прикрие своята добродетел, той става роб на страстта.

9. Често тщеславието враждува срещу преяждането; и тези две страсти се карат помежду си за бедния монах като за откупен роб. Преяждането го принуждава да си разреши, а тщеславието му внушава да показва своята добродетел. Но благоразумният монах избягва и едната и другата бездна и умее да използва удобно време за отблъскване на едната страст чрез другата.

10. Ако стане разпалване на плътта, тя трябва да се укротява с въздържание, винаги и навсякъде. А когато плътта се успокои (което впрочем не се надявам да стане преди смъртта), тогава може да скрива пред другите своето въздържание.

11. Аз съм виждал как престарели свещеници, поругани от бесовете, разрешават на млади монаси, които не бяха под тяхно ръководство, да приемат вино и други утешения на празника. Ако ония, които дадат такова разрешение, имат добро свидетелство в Господа за благочестив живот, ние можем с тяхно позволение малко да си разрешим; но ако те са безгрижни, ние не бива да обръщаме внимание на тяхното благословение; а особено когато още се борим с огнената похот на плътта.

12. Богопротивният Евагрий си въобразявал, че е най-премъдър от премъдрите както по красноречие, така и по висота на мислите: но той, бедният, се е лъгал и се е оказал най-безумен от безумните както в много от своите мнения, така и в следното. Той казва: „Когато душата ни желае различни храни, тогава трябва да я измъчваме с хляб и вода. Да предписваме това е все едно да кажем на малкото дете с един скок да се изкачи на върха на стълбата.

И тъй, за опровержение на това правило, ще кажем: ако душата желае различни храни, то тя желае свойственото на естеството си; и поради това, против нашия хитър стомах трябва да проявим благоразумна предпазливост; и когато няма силна плътска борба и няма опасност да паднем, то нека откажем преди всичко храната, от която се тлъстее, после възбуждащата, а след това и услаждащата. Ако е възможно, дай на стомаха достатъчно и лесносмилаема храна, та чрез засищането да се отстрани от него ненаситната алчност и чрез бързото смилане на храната ще се избавим от разпалването като от бич. Нека вникнем и ще видим, че ония от храните, които подуват стомаха, възбуждат и похотно движение.

13. Надсмивай се над хитростта на беса, който след вечеря те съветва занапред да приемеш храна по-късно; защото на другия ден, когато настане деветият час (15 ч. – б.р.), той ще те принуди да се откажеш от правилото, установено предния ден.

14. Едно въздържание е подходящо за виновните, а друго – за виновните и каещите се. За първите знак да прибягват към особено въздържание са движенията на похотта в тялото; а последните остават в него дори до своята смърт; до края на своя живот те не дават утешение на тялото си, но се борят с него без примирение. Първите искат да запазят винаги благоустроен ум, а последните с душевна тъга и разкаяние умилостивят Бога.

15. Времето за веселие и утешение с храна е за съвършения отстраняване на всяка житейска грижа; за подвижника то е време за борба; а за страстния – то е празник на празниците и тържество на тържествата.

16. В сърцата на чревоугодниците има сънища за храни и ястия, а в сърцата на плачещите – сънища за последния съд и мъките.

17. Бъди господар на своя стомах преди той да те е овладял, за да не бъдеш после принуден да се въздържаш със срам. Ония, които са паднали в ямата на беззакония, за които не искам да говоря, разбират какво казвам; а целомъдрените не познават това от опит.

18. Нека укротяваме стомаха с мисълта за бъдещия огън. Някои подчинили се на стомаха, отрязали своите скрити органи и умрели от двойна смърт. Нека бъдем внимателни и ще видим, че преяждането е единствената причина за всички наши падения.

19. Умът на постника се моли трезво, а умът на невъздържания е изпълнен с нечисти мечти. Насищането на стомаха пресушава изворите на сълзите; а стомах, изсушен чрез въздържане, ражда реки от сълзи.

20. Който служи на своя стомах и заедно с това иска да победи блудния дух, той прилича на човек, който гаси пожар с масло. 

21. Когато стомахът се ограничава, тогава и сърцето се смирява; а ако той е успокоен с храна, сърцето се изпълва с горди мисли.

22. Изпитвай себе си в първия час на деня, по пладне и преди вечеря, и по такъв начин ще разбереш ползата от поста. Сутрин мисълта играе и се скита; около обед малко отслабва, а при залез слънце съвсем се смирява.

23. Ограничавай стомаха с въздържание и ще можеш да затвориш устата си; защото езикът се развързва от много ядене. Подвизавай се с всички сили против този мъчител и бодърствай с неотслабващо внимание, като го наблюдаваш, защото, ако ти се потрудиш макар и малко, Господ незабавно ще помогне.

24. Когато меховете са овлажнени и размекнати, те се разширяват и побират по-големи количества течности, а изоставени и пресъхнали, те не побират дори предишното количество. Онзи, който претоварва своя стомах, разширява неговия обем, а у оногова, който се подвизава против стомаха, последният малко по малко се стеснява; а стеснените стомаси не приемат много храна и тогава, принудени от самото естество, ще станем постници.


25. Много често жаждата с жажда се утолява, но трудно, дори невъзможно е да прогоним глада с глад. Когато тялото те победи, укротявай го с работа; ако пък поради немощ не можеш да сториш това, то бори се с него чрез бдение. Когато очите са натежали, захвани се с ръчен труд; но не се докосвай до него, когато сънят не те е налегнал; защото не е възможно да работиш заедно за Бога и мамона, т. е. да насочваш мислите си към Бога и към работата.


26. Знай, че често бесът засяда в стомаха и не позволява на човека да се насити, макар той да би изял всички храни на Египет и да би изпил всичката вода в реката Нил.


27. След нашето пресищане, този нечист дух се оттегля и ни изпраща блудния дух; той му съобщава в какво състояние се намираме и казва: „Иди, смути еди кого си: стомахът му е преситен и ти не ще се трудиш много". Пристигнал, блудният дух се усмихва и, като ни върже ръцете и нозете със сън, върши с нас всичко, което желае, осквернявайки душата ни с гнусни мечти и тялото с изтечения.


28. Удивително е, че умът макар и безтелесен, се осквернява и помрачава от тялото и обратно, невещественият дух се изтънява и очиства от тлението.

29. Щом ти си обещал на Христа да вървиш по тесния и труден път, ограничавай своя стомах; защото, като му угаждаш и го разширяваш, ти ще се отречеш от своите обети. Но внимавай и ще чуеш оногова, който казва: просторен и „широк е пътят” на чревоугодието, който води към гибелта на блудството „и мнозина са, които вървят по него”,но „тесни са вратата и стеснен е пътят” на въздържанието, „който води в живота” на чистотата, „и малцина го намират” (Мат. 7:14).


30. Началник на бесовете е падналият деница; а главатар на страстите е преяждането.

31. Когато седиш на маса отрупана с храни, представяй си мислено смъртта и съда; защото и по тоя начин едва ще можеш да укротиш донякъде страстта преяждане. Когато пиеш, спомняй си винаги оцета и жлъчката на твоя Спасител; и по този начин или ще останеш в границите на въздържанието, или поне въздишайки, ще смириш своето желание.


32. Не се лъжи, ти не можеш да се освободиш от мисления фараон, нито да видиш горната (небесна) пасха, ако не ядеш винаги горчиви билки и опресноци (прясно безквасно хлебче-б.пр.). Горчивата билка е принуждение и търпението в поста, а опресноците – смиреното мъдруване. Да се слеят с твоето дишане думите на Псалмопевеца: „когато бесовете ме нападаха, аз се обличах във вретище, изнурявах душата си с пост, и молитвата ми се връщаше в пазвата”  на моята душа (Пс. 34:13).


33. Постът е насилие над естеството, отхвърляне на всичко, което услажда вкуса, укротяване на телесното разпалване, изтребление на лукавите мисли, освобождение от скверни сънища, чистота на молитвата, светило на душата, пазител на ума, премахване на сърдечната безчувственост, врата на умилението, смирено въздишане, радостно съкрушаване, въздържане от многословие, причина на безмълвието, страж на послушанието, облекчение на съня, здраве на тялото, причинител на безстрастието, опрощаване на греховете, врата на рая и небесно наслаждение.


34. Нека запитаме и този наш враг, по-горен от най-главния началник на нашите зли врагове, вратата на страстите, т. е. преяждането, тая причина на Адамовото падение, гибелта на Исава, нещастията на израилтяните, разголването на Ной, изтреблението на жителите на Гомор, Лотовото кръвосмешение, погубване синовете на свещеника Илий и ръководител на всички мерзости – да го запитаме, отде се ражда тая страст, кои са нейните изчадия, кой я побеждава и кой напълно я погубва?


35. Кажи ни, мъчителко на хората, купила всички със златото на ненаситната алчност: как получи достъп до нас? Като влезеш в нас, какво вършиш и по какъв начин излизаш от нас?


36. А тя, раздразнена от тези досади, яростно и свирепо ни отговаря: „Защо вие, мои подчинени, ме поразявате с укори и как се опитвате да се освободите от мене, когато аз съм свързана с вас по природа? Вратата, през която влизам във вас, е свойството на храните, а причина на моята ненаситност е привичката, основа на моята страст е дълговременният навик, безчувствието на душата и забравяне на смъртта. И как искате да знаете имената на моите изчадия? Ако ги изброявам, те ще се умножат повече от пясъка. 

Но узнайте поне имената на моите първенци и най-любими мои изчадия. Мой първороден син е блудството, второто мое изчадие е сърдечното ожесточение, а третото – сънливостта. От мене произлизат море от зли мисли, вълните на сквернотата, дълбочината на незнайни и неизказани нечистотии. Мои дъщери са: леността, многословието, дързостта, смехотворството, кощунството, прекословието, жестокостта, непослушанието, безчувствеността, пленението на ума, самохвалството, наглостта, любовта към света, след която иде осквернената молитва, реенето на мислите, неочаквани и внезапни злополуки; а след тях идва отчаянието — най-лютата от всички страсти.

Против мене воюва споменът за греховете. Мисълта за смъртта силно враждува против мене; но в хората не съществува нищо, което би могло да ме премахне напълно. Който е придобил Утешителя, той Му се моли против мене и Той не ми позволява да действам порочно в него. Ония, които не са вкусили от Неговото небесно утешение, всячески се стремят да се наслаждават чрез моята сладост.


225852.p.jpg?0 Всемирното Православие - СВ. ЙОАН ЛЕСТВИЧНИК. СТЪПАЛО 14. ЗА ЛЮБЕЗНИЯ ЗА ВСИЧКИ И ЛУКАВ ГОСПОДАР – СТОМАХЪТЧетиринадесето стъпало. Голямо мъжество е да се победи тая страст. Който я победи, достига, без съмнение, до безстрастие и най-високо целомъдрие.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Горе: Икона на св. Йоан Лествичник (+649 г.)