Kiprian_Karfagenskiy Всемирното Православие - СВ. ЕПИСКОП КИПРИАН КАРТАГЕНСКИ: ЗА ЕДИНСТВОТО НА ЦЪРКВАТА  Трябва да се пазим, превъзлюбени братя, не само от явната и очевидна измама, но и от онази, която е прикрита с тънко лукавство и хитрост. Защото след като врагът е разкрит и низвергнат с идването на Христа, с Когото дойде светлина за езичниците (Ис. 9:1; Лука. 2:32; Иоан. 8:12) и възсия спасителното светило за щастието на човеците, така че по-задълбочено започнаха да слушат духовната благодат, слепите отвориха очите си за Бога, немощните получиха вечно изцеление, хромите побързаха да се устремят към Църквата, немите започнаха гръмко да произнасят молитвите си; след като врагът видя идолите изоставени, свърталищата и капищата си, поради многото повярвали, опустели – в какво се състои по-тънкото лукавство и хитрост, ако не в измислената от врага нова измама – със самото християнско звание да прелъстява непредпазливите? 

Той изнамерил ересите и разколите, за да срине вярата, да изврати истината, да разкъса единството. Когото със заслепление той не може да удържи в стария път, тогова той въвежда в заблуда и прелъстява по нов начин. Похищава човеците от самата Църква и когато те видимо вече се приближават към светлината и се избавят от нощта на този век, отново разпростира над тях, скришом от тях, нов мрак, така че те, като не се придържат към Евангелието и не спазват Закона, наричат обаче себе си християни и блуждаейки в тъмнината, мислят, че ходят в светлината. Такива са измамните козни на врага, който по думите на апостола: „се преобразява в Ангел на светлината“. (2 Кор.11:14) и на своите служители придава вид на служители на истината, между това, когато те възвестяват нощ вместо ден, гибел вместо спасение, отчаяние под покрова на надежда, вероломство под предлог на вяра, антихрист под името на Христа и прикривайки с тънка хитрост лъжата с правдолюбие, унищожават истината.

 Това става, възлюбени братя, защото не се обръщат към началото на истината, не търсят главата, не спазват учението на небесния Учител. Тук няма нужда от пространни разсъждения, достатъчно е само да се вникне в това нещо и да се изследва, и тогава е лесно да се удостоверим в това и с кратко изложение на истината.

… И в Църквата трябва да бъде познато такова простосърдечие, трябва да бъде постигната същата любов, братството трябва да подражава в любовта на гълъбите, а в кротостта и вътрешната тишина да се сравнява с агнетата и овците. Какво произвежда в сърцето на християнина зверовитостта на вълците, беса на псетата, смъртоносната змийска отрова и изобщо кръвожадната свирепост на зверовете? Трябва да се радваме, когато човеци, подобни на тях, се отделят от Църквата, за да не погубят със своята свирепа и отровна зараза гълъбите и овците Христови. Не могат да бъдат съединявани и смесвани горчилката със сладостта, мракът със светлината, мрачното с ведрото, войната с мира, безплодието с плодородието, сухото с водния извор, бурята с тишината.

Нека никой не мисли, че добрите могат да се отделят от Църквата. Вятърът не отвява пшеницата, и бурята не изтръгва дървото, израснало на здрав корен. Само пустите плевели биват отнасяни от вихъра; само слабите дървета падат под напора на бурята. Тях ги предава на проклятие и поразява апостол Йоан, като казва: „те излязоха от нас, но не бяха наши, защото ако бяха били наши, щяха да останат с нас“ (1 Йоан. 2:19). Ересите са произхождали и произхождат често от това, че непокорният ум няма в себе си мир и посяващото раздор вероломство не се придържа към единството. Господ, като спазва нашето свободно произволение, допуска това да става, та чрез изкушението на нашите сърца и мисли в състезанието (прението) за истината, в ясна светлина да се види чистата вяра на достойните. За това предвъзвестява Дух Светий чрез апостола, като казва: „па и трябва да има помежду ви разногласия, та да изпъкнат достойните между вас“ (1Кор.11:19). Така се изпитват верните и се откриват вероломните, така още преди деня на съда се отлъчват душите на праведните от душите на неправедните и се отделят плевелите от пшеницата! Отделят се онези, които без божествено разпореждане самоволно приемат началство над безразсъдни сборища, без законно посвещение поставят себе си за вождове, присвояват си звание на епископ тогава, когато никой не им дава епископство. Дух Светий в псалмите ги нарича седящи на „седалището на губителите (развратителите)“ (Пс. 1:1), язва и зараза за вярата; люде, мамещи със змийни уста, изкусни в извращаването на истината; с пагубен език, изригващ смъртоносна отрова; люде, чието слово се разпространява „като живеница“ (2 Тим. 2: 17), и беседата им влива смъртоносна зараза в сърцето на всеки. Против тях издига глас Господ, от тях удържа и отклонява своя заблуждаващ се народ, като казва: „не слушайте думите на пророците, които ви пророкуват: те ви лъжат, разказват измислици от сърцето си, а не това, що иде от уста Господни. Те постоянно говорят на ония, които Ме не зачитат: „Господ рече: мир ще имате“. И всекиму, който ходи по упорството на сърцето си, казват: „зло не ще ви сполети“. Аз не съм пращал тия пророци, те сами са се разтичали; Аз не съм им говорил, а те пророкуваха.Ако те биха стояли в Моя съвет, то щяха да обявят на Моя народ думите Ми и щяха да ги отклоняват от лошия им път и от лошите им дела. (Иер. 23:16-17; 21-22 – стих 22 у св. Киприан е даден така: „Ако пребъдваха в Моята същност, ако слушаха думите ми и научиха народа ми, Аз бих ги отвърнал от лукавите им помисли“). Тях описва и посочва Господ, като казва: „Мене, Източника на жива вода, оставиха и си издълбаха пукнати водоеми, които не могат да държат вода. (Иер. 2:13). Когато освен едно не може да има друго кръщение, те мислят, че могат да кръщават. Оставили Извора на живота, те обещават благодатна, животворна и спасителна вода. Там при тях не се умиват човеците, а само повече се оскверняват; не се премахват греховете, а само се задълбочават. Такова рождение произвежда чеда не на Бога, а на дявола. Родените от лъжа не придобиват обещанията на истината. Породените от вероломство погубват благодатта на вярата. Нарушилите мира Господен с неистов раздор не могат да постигнат наградата на мира.

  Нека не се залъгват някои с думите, казани от Господа: „дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях“ (Мат. 18:20). Извратителите на Евангелието и лъжливите тълкуватели привеждат тези думи, но тези думи са последващи, а предидущите думи те прескачат; както сами са се отделили от Църквата, така разсичат и целостта на едно и също място в Писанието. Господ, когато внушава на учениците си да спазват единомислие помежду си и мир, им казва: „Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята да попросят нещо, каквото и да било, ще им бъде дадено от Моя Отец небесен; защото дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях“ (Мат. 18:19-20) – и с това се показва, че много се предоставя не на многобройността, но на единомислието на молещите се. „Ако двама от вас се съгласят на земята“, казва Той.

По такъв начин Господ е заповядал първо единодушие, посочва съгласието и е научил вярно и решително да се съгласяват помежду си. Как ще се съгласи с когото и да е онзи, който не е съгласен с тялото на самата Църква и с цялото братство? Как могат да се събират в име Христово двама или трима, за които се знае, че те се отделят от Христа и Евангелието Му? Та нали не ние сме се отдръпнали от тях, а те от нас! След като оставиха главата и началото на истината, у тях произлязоха ереси и разколи, чрез учредяването от тях на различни сборища. А Господ казва за Своята Църква, че ако те бъдат съгласни, ако съобразно с Неговото напомняне и наставление, когато се съберат двама или трима и единодушно се помолят, то макар те да са само двама или трима, те могат да получат просимото от Божието величие. „Дето са двама или трима, събрани в Мое име, там съм Аз посред тях“, тоест посред прости и миролюбиви, боящи се от Бога и пазещи заповедите Му. Тъкмо посред такива Той е обещал да бъде, така, както Той е бил с тримата отроци в огнената пещ и сред заобикалящия ги пламък ги е ободрил с дух на роса, защото те се били предали на Бога и са били единодушни помежду си (Дан. 3:50); така, както Той се намирал с двамата апостоли, затворени в тъмница и тъй като те са били прости и единодушни, отворил вратата на тъмницата и ги извел от там, за да предадат на народа онова слово, което те истинно са проповядвали (Деян. 5:19). И тъй, когато Господ в своите проповеди постановява и говори: „дето са двама или трима, събрани в Мое име, там съм Аз посред тях“, то създалият и учредилият Църквата не отделя човеците от Църквата, но изобличавайки отпадналите от вярата и увещавайки верните към мир, показва с думите Си, че Той е по-скоро с двама или трима единодушно молещи се, отколкото с по-голям брой разномислещи, и че може да бъде изпросено повече от съгласната молитва на малцина, нежели с несъгласното моление на многото. Тъкмо затова, предписвайки закона на молитвата, Той прибавя: „и когато стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого; та и небесният Ви отец да прости вам прегрешенията ви“ (Мат. 11:25). А пристъпващия към жертвоприношение с вражда към когото и да е, Той не допуска до олтара, но повелява първо да се помири с брата и тогава вече, върнал се с мир, да принася дар на Бога (Мат. 5:23-24). Бог не погледнал жертвата на Каин, защото не можел да има Бога милостив към себе си оня, който поради завист и вражда не е имал мир с брата си.

Но какъв мир си обещават враговете на братята? Какви жертви смеят да принасят завистниците на свещениците? Нима, събирайки се, те мислят, че и Христос се намира сред тях, когато те се събират извън Христовата Църква? Ако ще би такива да претърпят и смърт за изповядване на Неговото име, петното им няма да се измие и от самата кръв. Неизгладимата и тежка вина за раздора не се очиства дори със страдания. Не може да бъде мъченик онзи, който оставя Църквата, имаща да царува (на небесата и в бъдещия век като Църква тържествуваща – б.пр.). 

(Откъс)