И ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш

Син и ще Го наречеш с името Иисус!

/Лк, 1:31/

Едно от най-чудесните събития в историята е благовестието на света Богородица от св. Архангел Гавриил. Празникът Благовещение вещае избавлението на човешкия род чрез чиста, непорочна и свята Девица – Майка на безплътния Бог. Тя става одушевена Божия църква, вместилище на Невместимия и ражда най-святото от всички светии Слово.

Прочети още: ВЕЛИКАТА ТАЙНА НА БЛАГОЧЕСТИЕТО

То е най-често в нашите разговори

„Не съдете, за да не бъдете съдени“ (Мат. 7:1). Що за болест е това – одумването и осъждането! Всички знаят, че това е грях, а в същото време в разговорите ни няма нищо по-обичайно от осъждането. Някой ще каже: „Не ми давай, Господи, да осъждам“, но въпреки това осъжда докрай.

Прочети още: СВ. ТЕОФАН ЗАТВОРНИК: ОСЪЖДАНЕТО

Сега пристъпвам към обяснение на самата литургия. Вече ви казах, че тя се състои от три части. Първата се нарича проскомидия. Тя е изцяло посветена на възпоменанието за Рождество Христово. И тъй както Христос се е родил неизвестен, за Него почти не знаели до тридесетата Му година, когато явил Себе Си на света – то и проскомидията се извършва в олтара при закрити царски двери. По време на проскомидията се възпоменават и Христовите страдания, но сякаш в предзнание – <...> така, както ги е предузнал праведният Симеон Богоприимец.

Прочети още: НАЧАЛО НА БОЖЕСТВЕНАТА ЛИТУРГИЯ. ПРОСКОМИДИЯ

От името на всички вярващи св. Ефрем изповядва най-напред една основна истина, постигана с вяра – истината, че не ние сме господари на своя живот, макар и да ни се струва, че разполагаме със себе си. Друг е, Който ни владее. Това е нашият Творец. Той ни е създал за Себе Си, за да Му служим в светост и правда (Лука 1:75) и да Го прославяме заедно с ангелите.

Прочети още: ОБРЪЩЕНИЕТО „ГОСПОДИ И ВЛАДИКО НА МОЯ ЖИВОТ“

Днес  ще побеседвам с вас, както ви обещах, за Божествената литургия.

Христос казва: «Приимите, ядите, сие есть Тело Мое...» (вземете, яжте: това е Моето тяло). И по-нататък «Пийте от нея вси, сия есть Кровь Моя Новаго Завета...» (пийте от нея всички; защото това е Моята Kръв на Новия Завет). Много са на небето светлите звезди, тези искри на ризата Божия, но от всички тях е по-красиво, светло, ярко слънцето. Много са аромaтните цветя на полята и нивите, но от всички тях най-добра, най-прекрасна, най-благоуханна е розата. Много реки, ручеи, езера се разстилат по земята, но всички те се сливат в безбрежния, огромен, безмерен океан. Много прекрасни камъни се крият в земните недра: сапфири, изумруди, рубини, но от всички най-красиво, ясно, ярко искри брилянтът.

Прочети още: СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК СЕРАФИМ (ЗВЕЗДИНСКИ), ЕПИСКОП ДИМИТРОВСКИ: ЗА БОЖЕСТВЕНАТА ЛИТУРГИЯ

Тя не е в пълния смисъл тайнство евхаристия, а е вечерня с причащение, при което се употребяват дарове осветени прежде, т.е. по-рано, на по-раншна Златустова или Василиева литургия. Затова и тая литургия се нарича „Преждеосвященныхъ“, т.е. литургия на предосветените дарове. Тя се извършва в сряда и петък през св. Четиридесетница, в четвъртък на четвъртата седмица, на Великия понеделник, вторник и сряда, както и в някои по-големи празници, ако се случат през св. Четиридесетница, освен събота и неделя, Великия четвъртък, петък и събота.

Прочети още: ПРЕЖДЕОСВЕЩЕНА СВ. ЛИТУРГИЯ

Духоносните отци на Църквата са ни оставили много трудове, в които се говори за важността на прошката за християнската душа.

+   +   +

„Този, който благославя своя враг, благославя самия себе си и който го проклина, себе си проклина, и който се моли за врага си, моли се за себе си, а не за него“. Св. Йоан Златоуст

Прочети още: СВЕТИТЕ ОТЦИ ЗА ПРОШКАТА

Поп Груйо Тренчов (1836–1908), по-известен като поп Груйо Бански, е български свещеник, книжовник и революционер. Съратник на Левски и Бенковски. Участник в Априлското въстание, войвода на чета, най-бележитият духовник и народен поборник от Четвърти революционен окръг. Пред него са заклеват участниците в събранието на Оборище.

Прочети още: ПОП ГРУЙО – СВЕЩЕНИКЪТ ВОЕВОДА

В този ден християните записват имената и свещеникът поменава починалите на специална обща панихида в храма. Житото, хлябът и виното са всъщност милостиня, която се раздава. На Задушница обикновено посещаваме гробовете на близките си, прекадяваме ги с тамян, поставяме свещ и цветя и произнасяме съкровени думи.

Усърдната молитва и милостиня за починалите носи полза не само за техните, но и за нашите собствени души.

Прочети още: ЗАДУШНИЦА – МИЛОСТ ЗА ДУШИТЕ НА ПОЧИНАЛИТЕ, А И ЗА НАШИТЕ ДУШИ

„Идеологията, която се крие зад икуменизма, е идеология, отнасяща се към вече добре известни ереси: "Църквата Христова не съществува, никой не знае истината, Църквата започва да се строи едва сега..." (Иеромонах Серафим (Роуз). 

Прочети още: СВ. СЕРАФИМ СОБОЛЕВ СОФИЙСКИ ЧУДОТВОРЕЦ: КАКВА Е ИДЕОЛОГИЯТА НА ИКУМЕНИЗМА?