О, ако знаехме какво е Божието дълготърпение! Сто години били нужни, за да бъде направен Ноевият ковчег (вж. Бит. 5:32 и нататък). Нима не можеше Бог да направи един ковчег за по-малко време? Но Бог оставил Ной да се мъчи сто години, за да разберат и останалите и да се покаят.

Прочети още: ПРЕП. ПАИСИЙ СВЕТОГОРЕЦ: „БОГ ДА ДАДЕ ПОКАЯНИЕ”

В България исихазмът (от гръцки: ἡσυχασμός, от ἡσυχία, спокойствие, тишина, уединение) процъфтял през Второто българско царство (1185-1393). Св. Григорий Палама бил апологетът на исихазма и богословът, а св. Григорий Синаит – учителят и практическият наставник на множество ученици, между които и редица българи. 

Прочети още: ВЕЛИКИ БЪЛГАРИ ИСИХАСТИ

Благовестието за Църквата и живота в нея

Бог даде на човека най-великото, което можеше да му даде, като стана човек и навеки остана Богочовек във всички видими и невидими светове. Мъничкото човешко същество побра в себе си всецелия, невместим и навсякъде безграничен Бог.

Затова Богочовекът Христос е най-загадъчното същество във всички човешки светове.

Прочети още: ЦЪРКВАТА – ВСЕТАЙНА ХРИСТОВА

Освен дните за помен на всеки покойник в близост след смъртта му, има и дни за помен общо за всички покойници. Това са дните на тъй наречените Задушници. Те водят началото си от апостолски времена. Древните християни в тия дни се събирали наедно на гробищата, както и днес, за помен на умрелите.

И тези общи дни за помен са винаги в съботен ден. Събота – еврейска дума, означава „покой, отдих“ (Бит. 2:3).

Прочети още: ЗАДУШНИЦА

 Спасението означава спасение от греха и смъртта. Но гръцката дума soteria, която превеждаме като „спасение“, в гръцкия език има друг смисъл; във всеки случай, извиква други асоциации. Коренът на тази дума е „so“. Има доста думи с този корен. Най-разбираем ще бъде неговият смисъл от прилагателното със същия корен – soos, тоест „цял, цялостен, здрав“.

Прочети още: КАКВО ОЗНАЧАВА ДУМАТА „СПАСЕНИЕ“? ОТ КОГО, ИЛИ ОТ КАКВО?

Дядото ме наричаше Елисавета. При него ме заведе една благочестива християнка, която работеше в Синода. Тя търсела изповедник, защото по времето на всеобщо доносничество било много сериозен въпрос, от една страна, да се грижи за спасението си, от друга страна, е съществувала реална опасност да попадне на лъжедуховник. Било точно по време на гоненията срещу Църквата.

Прочети още: „ОТИВАХ ПРИ СТАРЕЦА НАЗАРИЙ КАТО ПРИ РОДЕН ДЯДО”

Христо Ботев издава и разпространява "Календарь за година 1875", който представлява лист за окачване на стената с образа на Хаджи Димитър и Ботевата песен за него.

Календарът е поместен като особена ценност в неговите "Съчинения", издадени през 1907 г. в София под редакцията на дъщерята на поета Иванка Хр. Ботева.

Прочети още: ДОПИСАНИТЕ ИМЕНА В КАЛЕНДАРА НА БОТЕВ

1. „Добрата дума сто врати отваря“ („От ласки у людей бывают совсем иные глазки").

Преподобни Амвросий Оптински

2. „Не притискай децата си. Това, което искаш да им кажеш, го кажи в молитвата. Децата не чуват с ушите си. Само когато дойде Божествената благодат и ги просвети, те слушат това, което искаме да им кажем. Когато искаш да кажеш нещо на децата си, кажи го на св. Богородица, и тя всичко ще устрои.

Прочети още: КАК ДА НАУЧИМ ДЕЦАТА ДА НИ СЛУШАТ

Връщайки се от едно далечно пътуване, преподобният почувства остра необходимост за известно време да се затвори в килията си. „Намирайки се в килията – пише той – чувствам такова утешение, че дори в параклиса, който е зад стената, не отивам. И в двора не ми се иска да излизам, макар че там човек може да се порадва и на слънцето, и на прекрасния изглед. Но вътре в килията човек може да живее като в рая и да се храни с небесна храна“.

Прочети още: ПРЕПОДОБНИ ПАИСИЙ СВЕТОГОРЕЦ: ЯВЯВАНЕТО НА ХРИСТОС

Християнинът трябва да побеждава греха. Да бъдем като пожарникари, да потушаваме пламъка на греха. А пламъкът на греха се потушава с молитва и неосъждане. Бог ни казва: „Не съдете, и няма да бъдете съдени“. Това е духовен закон. Потушаваме пламъка на греха, когато прощаваме на враговете си. А по отношение на тези, които ни смятат за свои врагове, сам Бог е написал духовния закон: „Простете и простени ще бъдете!“.

Прочети още: АТОНСКИЯТ СТАРЕЦ ГАВРИИЛ (КАРЕЙСКИ): КАК ДА ОБИКНЕМ ВРАГОВЕТЕ СИ?