Има хора, от които вее доброта и в присъствието на които човек се чувства спокойно и непринудено, независимо от заеманите от тях високи постове. Именно такива чувства човек изпитва в присъствието на Митрополит Атанасий от областта Лемесо в Кипър. През 1980 г., когато бил на 21 години, владиката (тогава дякон, випускник на Богословския факултет на Солунския университет) дошъл на Атон и приел тук пострижение в братството на монах Йосиф Пещерник.
Още като студент в Университета дякон Атанасий често посещавал монах Паисий Светогорец (известен в Русия и у нас с книгите си, една от които е „С болка и любов за съвременния човек”), в чиито съвети той се вслушва и ги следвал. По-късно, с благословението на духовния си отец Стареца Йосиф, дякон Атанасий се отправил към Кипър и бил ръкоположен в архиерейски сан. За сайта „Петият елемент” (??????????) владиката беше помолен да отговори на няколко въпроса.
– Защо е нужно да се събират подписи в подкрепа на Стареца Ефрем?
Необходимо е да се събират подписи, защото това е въпрос на личната съвест на всекиго от нас – ние не приемаме това, което се случи. Това, което стана, не ни е по сърце, не сме съгласни с него и наш дълг е да изразим мнението си и нашия протест. Понеже често мълчанието се смята за съучастие с постъпките, с които не сме съгласни.
– Някои казват, че предварителното арестуване и затваряне на Стареца Ефрем е действие, насочено не само срещу самия него, но и срещу цялата Света Гора и цялата Църква.
Личното ми убеждение съвпада с това мнение: тази постъпка наранява и Света Гора, и Православието като цяло. Старецът не е обикновена личност, той е светогорец, игумен на най-големия манастир, поне в Гръцката православна църква. И разбира се, дните, които бяха избрани за ареста (точно преди Рождество Христово – б.пр.) и това, по какъв начин беше направен, поражда у нас много предположения и подозрения, че действието цели да уязви Света Гора и Православната църква.
– Вие добре познавате Стареца, в същото време, когато за мнозина той е непознат. Какво бихте могли да кажете за него?
Със Стареца се познаваме от ученическите години, от лицея. Оттогава тясно ни свързва голяма братска обич. Мога да кажа, че Старецът е човек непорочен, с чисти и искрени подбуди. Той е човек, който обича Бога и всекидневно, в буквалния смисъл на думата, се раздава, принася се в жертва за великото дело, което са му възложили. Доказателство за това е фактът, че той носи на плещите си този грамаден манастир, с многочислено братство и множество други хора, които намират духовно утешение в общението си с него и които са му поверили живота си и проблемите си. Без Божията благодат и без тази чистота на живота, който той води, човек не може да издържи това.
Аз, разбира се, съм уверен, че от това дело Старецът ще излезе с духовна полза, но ние сме задължени да направим всички възможни усилия, поне на първо време да го изведем от затвора. Присъствието му е необходимо за братята, присъствието му е необходимо на Света Гора. Не може Старецът да стои зад решетките, не му е там мястото.
– Защо е нужно да се събират подписи в подкрепа на Стареца Ефрем?
Необходимо е да се събират подписи, защото това е въпрос на личната съвест на всекиго от нас – ние не приемаме това, което се случи. Това, което стана, не ни е по сърце, не сме съгласни с него и наш дълг е да изразим мнението си и нашия протест. Понеже често мълчанието се смята за съучастие с постъпките, с които не сме съгласни.
– Някои казват, че предварителното арестуване и затваряне на Стареца Ефрем е действие, насочено не само срещу самия него, но и срещу цялата Света Гора и цялата Църква.
Личното ми убеждение съвпада с това мнение: тази постъпка наранява и Света Гора, и Православието като цяло. Старецът не е обикновена личност, той е светогорец, игумен на най-големия манастир, поне в Гръцката православна църква. И разбира се, дните, които бяха избрани за ареста (точно преди Рождество Христово – б.пр.) и това, по какъв начин беше направен, поражда у нас много предположения и подозрения, че действието цели да уязви Света Гора и Православната църква.
– Вие добре познавате Стареца, в същото време, когато за мнозина той е непознат. Какво бихте могли да кажете за него?
Със Стареца се познаваме от ученическите години, от лицея. Оттогава тясно ни свързва голяма братска обич. Мога да кажа, че Старецът е човек непорочен, с чисти и искрени подбуди. Той е човек, който обича Бога и всекидневно, в буквалния смисъл на думата, се раздава, принася се в жертва за великото дело, което са му възложили. Доказателство за това е фактът, че той носи на плещите си този грамаден манастир, с многочислено братство и множество други хора, които намират духовно утешение в общението си с него и които са му поверили живота си и проблемите си. Без Божията благодат и без тази чистота на живота, който той води, човек не може да издържи това.
Аз, разбира се, съм уверен, че от това дело Старецът ще излезе с духовна полза, но ние сме задължени да направим всички възможни усилия, поне на първо време да го изведем от затвора. Присъствието му е необходимо за братята, присъствието му е необходимо на Света Гора. Не може Старецът да стои зад решетките, не му е там мястото.
