На 6 май 2012 г. в съборната зала при храма „Христос Спасител” в Москва се състоя концертът „Да се поклоним на великите тези години”, посветен на 67-та годишнина от Победата във Великата Отечествена война, на която присъстваха участници в парадите на „Червения площад” от 1941-та и 1945 година.

Герои на Съветския съюз и на социалистическия труд, кавалери на ордените „Слава” и „Трудова слава”, ветерани от войната и тила. На празничния концерт присъстваше Светейшият Патриарх Московски и на цяла Русия Кирил. Предстоятелят на Руската православна църква се обърна към ветераните и гостите на концерта с приветствено слово и поздрави присъстващите с Деня на Победата.

„Всяка година, - отбеляза Светейшият Патриарх, – когато се приближаваме към деня 9 май, ние преживяваме някакво особено чувство. Може би, защото хората разглеждат съответните литературни текстове, свързани с героизма на нашия народ във Великата Отечествена война. Може би, защото телевизията отделя на тази тема по-голямо внимание: в тези дни се излъчват военни филми, в това число стари, с които са свързани детството или младостта на мнозина от нас. Така се създава съвършено специфична атмосфера около онова, което се явява общо за целия народ.

Борбата с фашизма, борбата с чуждоземната сила, която отне огромен брой човешки животи, която нанесе най-тежката рана върху тялото на Отечеството ни, днес неслучайно така ясно се пази в паметта на хората, защото тази борба стана обща ценност. На някого може да му се стори странно: е, как така – война, а пък изведнъж ценност? Всичко зависи от това, в името на какво човек взима оръжие в ръце, какво защитава. Напада ли той слабия, беззащитния или дори силния, стремейки се в резултат на военните действия да завоюва превъзходство, да наложи на другите своята воля, да подрони нечий суверенитет, да използват някого икономически, идеологически, — или човек вдига оръжие, за да защити своя народ, своите светини, историята си, собствената си национална идентичност?”

„Мие излязохме победители, ние спасихме Отечеството си, спасихме света. Паметта за Великата Победа има много голямо значение, и то не само емоционално. Когато напират сълзи и в гърлото се надига камък, това е вече полезно за съвременния прагматичен човек – по този начин той чува гласа на своята съвест, гласа на сърцето си.

Но споменът за Победата е важен и по друга причина. Победата ни дава пример как може народът да се обединява около общи цели и общи ценности и да се направи това, което изглежда невъзможно.

Никога не трябва да забравяме за Великата Победа, защото самият спомен за тази Победа прави нас, хората, които може би сме духовно по-слаби от тези, които са се сражавали тогава на бойните полета - не по-малко способни за обединение, за солидарност, за взаимодействие по запазването, защитата на нашето Отечество, за отстояването на всичко това, което за нас е свято и нерушимо. Това е мирният живот на нашия народ, нашата вяра, нашите светини, паметта за нашите родители - най-великата духовна културна традиция, която е формирала нашия народ”.

Обръщайки се особено сърдечно към ветераните, Светейшият Патриарх Кирил подчерта: „Докато вие, драги ветерани, сте живи, вие се явявате живите носители на тази историческа памет. Взирайки се във вас, всеки човек – и млад, и в средната възраст, и дори възрастният, на когото не се е удало да воюва, - в дълбочината на душата си задава въпроса: дали аз бих могъл да направя това, което е направил той? Дори самата постановка на този въпрос извисява душата, насочва ума да размисля за най-главното. Радвам се, че вече стана традиция да се събираме по повод Деня на Победата в Храма на Христа Спасителя, в тази съборна зала.”

(Със съкращения)

Москва, 7 май 2012 г.