134777.p Всемирното Православие - В УКРАЙНА БЕШЕ КАНОНИЗИРАН БЛАЖЕНИЯТ ДАНИИЛ ЕЛИСАВЕТГРАДСКИ, ХРИСТА РАДИ ЮРОДИВ На 17 септември, с благословението на Предстоятеля на Украинската православна църква Блажения Митрополит Киевски и на цяла Украйна Владимир, управляващият делата на УПЦ Борисполски митрополит Антоний оглави Божествената литургия в катедралния храм „Рождество Богородично” в гр. Кировоград, съобщава сайтът на УПЦ.

След богослужението се състоя присъединяване към лика на местнопочитаните светии на Кировоградска епархия на блажения Даниил Елисаветградски, Христа ради юродив (1902 г.).

Решението за канонизацията на блажения Даниил Елисаветградски, Христа ради юродив, e прието от Св. Синод на Украинската православна църква на 25 април 2013 г. ( Журнал № 41).


Житие на блажени Даниил Елисаветградски

134716.p Всемирното Православие - В УКРАЙНА БЕШЕ КАНОНИЗИРАН БЛАЖЕНИЯТ ДАНИИЛ ЕЛИСАВЕТГРАДСКИ, ХРИСТА РАДИ ЮРОДИВ За него не се знае много. Родил се е през ХVIII век. Не е известно къде са преминали детството и юношеството му. Историята е запазила оскъдни сведения, че някъде в края на ХVIII век Даниил се е заселил в старото Петропавловско гробище в землянка, която сам си изкопал, недалече от дървената Петропавловска църква. Бил слабоват, висок на ръст, облечен в черен подрасник, върху който носел голям метален кръст, окачен на груба верига. На брега на реки Бянка Даниил насадил овощна градина, хранел се от плодовете ? и от подаянията на хората. От парите, което му давали, за себе си старецът Даниил не оставял нищо, а всичко раздавал на бедните. Преданието разказва, че жителите на днешния градски район Балка изпитвали трудности с питейната вода (наблизо нямало подходящ извор и се налагало за вода да се ходи на голямо разстояние). Затова те се обърнали за помощ към блажения Даниил. Три дни, застанал върху камък, старецът възнасял молитвите си към Бога, след което за радост на всички от земята избликнал извор с лечебна вода. Мнозина, като пиели от тази вода, получавали облекчение или пълно изцеление от измъчващите ги болести. До нас е дошъл и случай за вразумяването на един друговерец, който постоянно досаждал на стареца Даниил с думите: «Докажи ми, че има Бог, направи чудо!». След една поредна реплика юродивият взел едно изсъхнало слънчогледово стъбло, закопал го в земята (било през зимата) и като се уединил в землянката си, възнесъл пламенна молитва към Бога. След известно време слънчогледът разцъфнал пред очите на изумения друговерец. Така по молитвите на своя угодник Господ направил чудо и вразумил заблудилия се. Велика била силата, произлизаща от вярата на подвижника, затова на Бога били угодни неговите молитви. Често виждали стареца Даниил на Петропавловското гробище, където той четиридесет дни се молел при гробовете на новопочиналите. Господ откривал на Своя избраник това, което обикновено било скрито от човешкия взор. Веднъж погребвали богат и знатен жител на Елисаветград: погребението било тържествено, процесията голяма, а Даниил бягал наоколо, размахвал тояга, карал се с някого, който бил невидим за останалия народ, и хвърлял камъни. Друг път погребвали бедняк, баща на три деца, а юродивият вървял с шествието, радвал се и пеел псалми. Хората го попитали за причината на странното му поведение и отговорът бил: «Богатият беше изживял живота си в разкош, земни удоволствия, грехове и душата му беше грабната от бесовете. Именно от тях се отбранявах с тояга и камъни. А беднякът беше живял праведно, и ангелите Божии приеха душата му. Видях ги и се зарадвах».

След като поживял дълго, угаждайки на Бога и служейки на хората, старецът Даниил си починал от земните си трудове и бил погребан в Петропавловското гробище, недалече от землянката, в която се подвизавал. Минало време и хората постепенно започнали да забравят за този необикновен подвижник. Но Всемилостивият Господ не пожелал паметта за стареца Даниил да изчезне. От 1860 г. на гроба на светеца започнали да стават чудеса, свързани с помощ и изцеление, при това толкова многобройни, че мястото, където бил погребан старецът Даниил, станало обект на поклонничество не само за жителите на Елисаветград и Херсонска губерния, но и за съседните губернии. С доброволни дарения на хората над гроба на стареца бил издигнат дървен параклис… Но революцията и последвалите години на воинстващ атеизъм наложили негативния си отпечатък. Болшевишката власт положила всички усилия, за да унищожи това свято място: през 30-те години бил разрушен параклисът, а през 1971 г. бил изравнен със земята гробът на стареца. И само благодарение на старанията на духовенството и вярващия народ от Кировоградска епархия светинята била възродена: издигнат бил параклис над аязмото на стареца Даниил, било облагородено мястото наоколо, събрани били архивни документи за житието на този Божий угодник. В резултат на това последва канонизацията на стареца Даниил в лика на местнопочитаните светии.