5559 Всемирното Православие - БЛАГОСЛОВЕНАТА ОПТИНА В нашия свят, където стенат и се мъчат всички твари, където и самите ние, които имаме начатъците на Духа … стенем, очаквайки осиновение (Рим. 8, 22:23), има кътчета, запазени от Господа, които са сякаш късчета от земния рай — като предобраз и жива икона на Царството Небесно. Такова райско място в Русия от началото на XIX век е прочутият по цял свят манастир Оптина пустиня.

 

Божията милост се простира над това място с неизразима духовна дълбочина и святост. Преди разрушаването ? обителта сияела като неугасващо светило на непрестанната молитва, вместилище на истинската християнска любов и център за подвижничество.

«О, моя Оптинска красота! О, мир, о, тишина, о, безметежие и непреходна слава на Божия Дух, почиваща над светинята на твоя монашески дух, установен и утвърден с молитвените въздишки на великите ти основатели!... О, благословена Оптина!» — така пише забележителният руски духовен писател С. А. Нилус, който живял пет години в обителта (от 1907 до 1912 г.) и оставил безценни описания както на външния, така и на вътрешния живот на прославения манастир.

Оптина пустиня, без преувеличение, — е най-горещата свещ, запалена от руските хора пред Бога, най-яркият светилник на Православна Русия през ХIХ–ХХ в. Главната светиня на обителта били нейните прославени боголюбиви старци, чийто живот със сиянието си продължава да освещава жизнения път на голямо множество хора. Праведниците съединяват миналото и бъдещето, живите и отишлите си от нас, земното и небесното. Погледни дъгата - и прослави нейния Сътворител: прекрасна е тя в своето сияние! (Сир. 43, 12). Да, наистина, дивен е Бог в Своите светии.

От времето, когато се появява старчеството в Оптина пустиня (1829 г.), върху нея обилно се излива благодатта на Светия Дух и заедно с това „тихата светлина” на най-чистия пламък на Светата Рус. „Саров и Оптина — ето двата най-ярки огъня, от които се сгряваше цяла Русия” (Г. Федотов).

«Всяка душа търси сърдечна топлина, ласка, утешение, святост. В душата на руския човек живее безкрайна жажда за праведност, чистота, желание поне веднъж в живота да се докосне до светостта. В самата руска същност влиза мечтата за съвършенство, жаждата да се приближи до него, помисълът за „спасението на душата”, въздишката за Божественото, търсенето на Града, готовността да се поклони пред праведника макар и на прага на смъртта» (И. Илин). Поемали хората на поклонение в Оптина. Тук всичко било проникнато от благодатна изцеряваща светлина. Не се чувствала излъгана душата на боголюбеца и виждала с очите си онова, което жадувала да види. Ето какви са впечатленията от Оптина на Н. В. Гогол: «Никъде не съм виждал такива монаси. Струва ми се, че всичко небесно беседва с всеки от тях. Не разпитвах кой как живее: лицата им сами казваха всичко. Самите псалти поразяваха със светлата ласкавост на ангелите, с лъчезарна простота на обноските; самите работници в манастира, самите селяни и жителите на околните места. На няколко версти разстояние, приближавайки към манастира, вече усещаш благоуханието му; всичко става по-приветливо, поклоните стават по-ниски и симпатията към човека по-голяма» (Писмо до А. П. Толстой, 10 юли 1850 г.).

Великият старец преп. Гавриил (Зирянов; 24 септември/7 октомври 1915 г.), поставяйки началото на подвижничеството в Оптина пустиняпродължение на 10 години), впоследствие си спомнял: «Да, ние се чувствахме сякаш сред светии, и ходехме със страх, като по свята земя… Вглеждах се във всеки и виждах: макар че бяха на различна степен, всички те бяха равни помежду си по дух: никой не беше нито по-голям, нито по-малък, а всички бяха едно: една душа и една воля в Бога». Действително, цялото това богосъбрано братство представлявало единно единомислено семейство. И «ако би могъл да отвориш вратите на сърцата им и да видиш душата им и цялата вътрешна красота, – ти би паднал на земята, не можейки да понесеш сиянието на красотата, светлината и блясъка на тяхната съвест» (св. Иоан Златоуст).

Но един е блясъкът на слънцето; друг е блясъкът на месечината, друг е пък на звездите; па и звезда от звезда се различава по блясък (1 Кор. 15: 41). Подобно небесните светила, които светят различно, така и светиите биват различни по величина. Светите отци в Оптина пустиня блестели като слънца.

«Светите Божии човеци във вътрешното си дело (Иисусовата молитва – б.пр.) са заети с внимание към вътрешния си Посетител и Деятел – Господ, благоговеят пред Него, усмихват се от вътрешна сладост и нега, внушават небесен покой»; «...въобще светиите са свещени водоеми, от които благодатната вода се дава на останалите вярващи»; «...всички светии са светлина, всички представляват единно благоухание, като слънчевата светлина, като най-чистия въздух» (св. праведни Иоан Кроншадски (20 декември/2 януари 1908 г.). (Оптина пустиня и Шамординският манастир били духовно тясно свързани).

Но «в Оптина имало и много съвсем незабележими монаси, носещи цял живот най-незначителни послушания и в църква заставащи някъде в ъгъла, тихо отброявайки молитвите с броеницата. Никой никога не забелязвал в тях някакви добродетели, а между впрочем на мнозина от тях бил открит денят на кончината им, което се сбъдвало точно» (преподобни изповедник Георги (Лавров)).

Мнозина богомолци пазели най-топли спомени от пребиваването си в Оптина. «Който е усетил този чуден живот в Оптина, всичко в сравнение с него му се струва безобразно» (мирянка, 1918 г.). «Ако някой иска да витае между небето и земята, трябва да живее в Оптина» (архиепископ Дамаскин (Росов; 31 юли/13 август 1855 г.) Тулски).

Св. Игнатий (Брянчанинов; 30 април/13 май 1867 г.), учител на Църквата, отец и наставник на монашеството, духовен син на оптинския старец преп. Лъв, живял близо година в Оптина пустиня и я смятал за най-благоустроеният манастир в Русия, този духовен писател пише: «В света боледуваме, а във вашата пустиня се лекуваме»; «...благословената Оптина пустиня не излиза от паметта ми. Хареса ми … и скитът с неговата вдъхновена тишина». В други писма той нарича оптинското братство «свещенолепно събрание, безценно братство, истински подвижници, избрано иноческо общество, добра монашеска дружина» и т.н.

«Смятам ви за щастлив, че управлявате такъв сонм нелицемерни подвижници, обичайки ги и взаимно вдъхновявайки ги с любов (1852 г.)», — архиепископ. Смарагд (Крижановский, 11/24 ноември 1863 г.) Орловски.

Архиепископ Антоний (Амфитеатров; 8/21 ноември 1879 г.) Казанский и Свияжски, прочут архиепископ, велик аскет и богослов, в писмото си (1855 г.) изразява духовната радост за «богоспасяемата Оптина пустиня», която «преуспява с вътрешните и съкровени подвизи на живеещите в нея братя».

Митрополит Исидор (Николски; 7/20 септември 1892 г.) Санкт-Петербургски и Новгородски, спечелил всеобщата любов, благоговеен старец, за когото говори св. Филарет, митрополит Московски, и който бил духовен отец на знаменития светител Теофан Затворник, нарича «оптинските монаси истински подвижници на благочестието» и изразява «душевното си утешение, че те, внимавайки върху себе си и мислейки за своето спасение, с братска любов подават и на ближните светилници, да не се спъне ногата им в камък по пътя към Господа».

Митрополит Михаил (Иованович; 5/18 февруари 1897 г.), сръбски първосветител, велик иерарх, голям приятел на Русия, бил в Оптина. Животът му е изпълнен със страдания за Православието, за истинското благо на родината, привърженик е на идеята за всеславянско единство. Светъл ум, тих и кротък нрав. Бил начело на създаденото от него църковно-културно направление за възраждане на сръбския народ, основано върху руски традиции. Един от главните участници в извоюването на независимостта на Сърбия от турците. Стълб на благочестието, светило, слава на Сръбската църква и нейния народ. Благолепен, любвеобилен старец, благоговеен, истинско руско светителско величие. В писмото си до настоятеля преп. Моисей Оптински той пише: «Благодаря душевно, Ваше Високопреподобие за радушното гостоприемство и любов, на които се наслаждавах не само когато бях у вас, но и при по-нататъшното ми пътуване; ще се услаждам и занапред със сладостни възпоминания за духовното братство, изпълнено с християнска любов».

Иеромонах Даниил (Болотов; 25 ноември/8 декември 1907 г.), населник на Иоано-Предтеченския скит на Оптина пустиня, в света Дмитрий Михайлович Болотов — известен художник, портретист, член на Санкт-Петербургската академия за живопис: «Нашият скит е своего рода спирка по пътя от земята към небето».

Преп. Варсонуфий Оптински (1/14 април 1913 г.): «Пребиваването в Оптина е велика милост Божия, която трябва да се заслужи с живот, съответстващ на заветите на великите старци».

Иван Михайлович Концевич (23 юни/6 юли 1965 г.), известен изследовател на руското монашество и старчество, голям ценител и почитател на Оптина пустиня, духовен писател: «Оптина Пустиня беше тази златна чаша, в която се сливаше най-доброто духовно вино на Русия».

Веднъж великият оптински старец, равноангелният преп. Нектарий (29 април/12 май 1928 г.), велик тайновидец на Божиите съдби, попитал С. А. Нилус:

Знаете ли колко са от сътворението на света до наши дни истинските места за общежитиен живот? По-добре не си блъскайте главата, аз ще Ви кажа. Три са!

— Кои са те?

— Първото е в рая, второто — в християнската община в апостолско време, а третото …

Той се спря ...

— А третото — в Оптина, при нашите велики старци.

— А Ноевият ковчег? — възразил Нилус.

Чакайте — засмял се старецът, — що за общежитие е бил той? Толкова години викал Ной хората да дойдат при него, а дошли само животните. Какво общежитие е това

Преп. Антоний Оптински (7/ 20 август 1865 г.), началник на скита, получил навремето архиерейски указ за преминаването му от скита на Оптина пустиня на длъжността настоятел на Николаевския Черностровски манастир. Старецът скърбял безутешно, не желаейки да се разделя с любимата обител. Тогава му се явил във видение сам св. Митрофан Воронежски със сонм светии в неописуемо сияние и му казал: «Ти беше в рая и го познаваш, а сега се труди, не се лени и се моли». Ето оценката, дадена на великия светител от райския посланик: скитът на Оптина пустиня е самият рай.

В заключение ще приведем размислите на свещеник Павел Флоренски (25 ноември/8 декември 1937 г.), чието творчество не е безспорно, но че е бил познавач на културата – това е несъмнено. Освен това той самият лично е познавал добре Оптина и мнозина от нейните велики старци. Отец Павел нарича Оптина «духовен санаториум» за много изранени души. «Оптина е... зародишът на новата култура. Тя е възелът, не само мислен, а жив ето вече сто години, който на практика е осъществил тази среда, където се възпитава духовна дисциплина, не морална, не външно аскетична, а именно духовна…съвършено безспорно е, че духовната култура в целия ? обем трябва да върви не от Оптина, а чрез нея, хранейки се от нея, вплитайки в своето предание и тази нишка, непременно и тази, защото това е единствената нишка, която действително не се е прекъсвала в исторически план, води ни от век на век към най-дълбоките напластявания в духовното приемство… Ако започнем да проследяваме мислено най-разнообразните течения в руския живот в областта на духа, непосредствено или посредствено, те винаги ще ни водят до Оптина, като духовен фокус, при съприкосновение с който се възпламенява духът, дори след това той да се разкрива и в други, не чисто оптински насоки. Оптина, изпъквайки не само с отделни изключителни личности, колкото с хармоничното съчетание и взаимодействие на духовните сили, винаги е била и е … като цяло, мощен подбудител на духовния опит, смея да кажа, единственият в Русия, най-малкото, от такъв род и с такава сила, подбудител на духа. Би било велико престъпление от наша страна, не пред група монаси, а пред културата на бъдещето, да не употребим всички възможни усилия за запазване на Оптина в нейната цялост, т.е. не като стени и ръкописи, а като онзи невидим и физически неосезаем водовъртеж, който у всеки, приближил се до него, събужда най-напред, може би, яркото съзнание, че освен външно отношение към света, съществува и вътрешно, безкрайно по-важно от него, даващо да се почувства глъбината на битието и един друг свят. На пристъпилия към нея Оптина поражда убеждението, че този нов възглед върху света не е случайно настроение, а е достъпен за развитие, задълбочаване и обогатяване, и че той, прехождайки в постоянния опит на различната действителност и живота в нея, пристъпвайки към периферията на съзнанието ни, може да се излее оттук като ново културно творчество, като нова наука, нова философия, ново изкуство, нова общественост и нова държавност. Ето този невидим, но мощен вихър на различния живот, дал вече толкова много, захранвал вече руската култура… този вихър, за който всички ние, хората с едни и същи стремежи, макар и с различни детайли в начините и техниката, трябва да се заловим като за най-ценно достояние на нашата съвременност, трябва да отстояваме, да отстояваме, каквото и да става и каквито и усилия това да ни струва. Наистина, повтарям, тук нещата засягат принципа на вътрешното разбиране за живота, сгреших, не за принципа, а за живата младочка, клончето, единствено доказало своята жизненост».

Трудно е със сигурност да се каже имало ли е в Русия някога, за цялата ? история, място, където в такава степен човешкото общество да се е приближило толкова до идеала в християнските отношения, до райското жителство, до Царството Небесно още тук, на земята. И това царство просъществувало точно сто години. Имало е, разбира се, изпитания, скърби, грешки, не всичко е било безоблачно, но такава духовна висота обществото не е достигнало никъде в Русия. Никъде святото братство не е имало такова обширно освещаващо влияние върху народа си.

Оптина е имала и велики светии, но главното, както отбелязва свещ. Павел Флоренски, — това е уникалността, неповторимостта и единствено тук срещаното „хармонично съчетание и взаимодействие на духовните сили”. Появило се е действително ново общество, състоящо се от нови хора, със силата на благодатта на Светия Дух. Евангелието Христово се е осъществявало на земята, в цялото братство, в продължение на повече от сто години. А братството, между впрочем, е наброявало близо 300 души. „Ако думите и животът се припокриват, те се превръщат в паметник на цялата философия” (преп. Исидор Пелусиот). Ето и новата философия, за която пише о. Павел Флоренски. В другите манастири на Светата Рус имало немалко светии, но дали братствата са били свети, подобни на Оптина, е трудно да се каже. По своето устроение до Оптина се доближавал само Глинската пустиня (Курска губерния) през ХIХ–ХХ в., но влиянието ? върху руското общество е било много по-скромно.

Ето защо „всички ние…трябва да се възползваме…от най-ценното достояние на нашата съвременност” – духовната история на тази прославена обител, това райско кътче. Необходимо е най-щателно, „каквото и да става и каквито и усилия да струва това”, да се изучи нейният уникален духовен опит, дал истинската жизнена младочка.

(Със съкращение)

Статията «Благословената Оптина» е написана през 1997 г. В работата си над нея авторът (един оптински иеромонах) е използвал данни от публикувани източници и мемоарни сведения, но не е могъл да се възползва от материалите в архивите на репресивните органи. Тези документи са станали достъпни за изследователите чак няколко години по-късно, затова някои детайли от съществуването на манастира и биографиите на оптинските отци в епохата на гоненията са останали неразкрити.

 

 

3530 Всемирното Православие - БЛАГОСЛОВЕНАТА ОПТИНА

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

img_1205 Всемирното Православие - БЛАГОСЛОВЕНАТА ОПТИНА

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

4703 Всемирното Православие - БЛАГОСЛОВЕНАТА ОПТИНА

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

3205 Всемирното Православие - БЛАГОСЛОВЕНАТА ОПТИНА

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

3230 Всемирното Православие - БЛАГОСЛОВЕНАТА ОПТИНА

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

img_2525 Всемирното Православие - БЛАГОСЛОВЕНАТА ОПТИНА

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

5420 Всемирното Православие - БЛАГОСЛОВЕНАТА ОПТИНА

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

3200 Всемирното Православие - БЛАГОСЛОВЕНАТА ОПТИНА

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

3201 Всемирното Православие - БЛАГОСЛОВЕНАТА ОПТИНА

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


img_8982 Всемирното Православие - БЛАГОСЛОВЕНАТА ОПТИНА

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

img_8971 Всемирното Православие - БЛАГОСЛОВЕНАТА ОПТИНА

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

img_8958 Всемирното Православие - БЛАГОСЛОВЕНАТА ОПТИНА