Остров Парос се намира в югозападната част на Сароническия залив между островите Миконос и Санторини. Той се отличава от другите цикладски острови с меките си закръглени очертания. Най-високата планина Профитис Илияс се възвисява в центъра на острова и плавно се спуска към бреговете с плажни ивици.

Историята на Парос е многовековна. Някога островът е бил център на древната Цикладска цивилизация.

 

В античността се е славил със знаменития пароски мрамор, с който са построени множество паметници от онова време. Използван е за украса и на някои части от Соломоновия храм. Осеян е с маслинови и палмови гори, безкрайни лозя и прекрасни плажове с чист, златен пясък.

Един от най-древните и най-добре съхранени храмове на гръцка земя е Панагия Екатонтапилини посветен на св. Богородица. Намира се в Парикия, столицата на острова. Съществуват две названия на църквата: Катаполиани и Екатонтапилиани, като в днешно време се е утвърдило в употреба второто.

За построяването на храма има три предания. Според първото св. Елена, майката на първия християнски император св. Константин, се отправила към светите земи да търси Животворящия Кръст Господен. На мястото на днешния храм имало неголяма църква, в която тя влязла да се помоли и дала обет, че ако намери Животворящия Кръст, ще построи на това място голям храм. Молитвата ? била чута, тя намерила Честния Кръст Господен и построила храма. Друго предания разказва, че св. Елена не могла да изпълни обета си, но възложила поръчение на сина си да построи величествен храм и той го изпълнил. Според трето предание на това място до  VI век нямало християнски храм. Импиратор Юстиниан издигнал храм в центъра на Цикладите, за да засили религиозното чувство на жителите смущавани от набезите на неверниците.

Проведените изследвания от академик Анастасиос Орландос в хода на реконструкциите на Екатонтапилиани преди около 40 години доказват, че основатели на храма са светите Константин и Елена. Резултатите от изследванията свидетелстват, че храмът е съществувал на това място още през IV век, т.е. две века преди Юстиниан.

Старият храм бил кръстообразна базилика с дървен покрив. По неизвестни причини е бил разрушен. Император Юстиниан  го възстановил в новия архитектурен стил от неговата епоха: със сводове и купол.

Храмът не запазва външния си вид от времето на Юстиниан. По време на френската и турска окупация е разграбен и разрушен. Големи щети понася по време на нашествието на Хайр-ад-Дина Барбароса през 1537 г. и по-късно - от капитан Мустафа Каплан  Паши през 1666 г. Най-големи са пораженията от земетресението през 1733 г. Укрепването с множество пристройки отвън и отвътре променят внушителния му вид. Фасадата вече е с монументален портик и три егейски камбанарии.

През 1959 г. академик Анастасиос Орландос предприема възстановяването на храма в неговия юстинианов стил. През 1966 г. той възвръща предишния си блясък и внушителен вид.

В олтара се намират най-ценните паметници на храма: „Киворий" и „Синтронон". „Киворият" е мраморен покров на престола. Поддържа се от четири колони от класическата епоха с капители в коринтски стил. Незначителен е броят на кивориите съхранени в цялост до наши дни. Киворият в Екатонтапилиани е единствен по рода си в целия християнски свят.

„Синтрононът" е неголям амфитеатър разположен в дълбочината на олтара. Състои се от осем полукръгли концентрични реда. В центъра му се намира архиерейският трон от мрамор със скулптурни украшения отстрани. От лявата и дясната му страна са разположени други два по-малки мраморни  трона предназначени за помощниците на архиерея. В първите християнски векове тронът на епископа се е намирал в синтронона, а не в средната част на храма.

Под престола изтича светена вода свързана с живота на св. Теоктиста, която е живяла и се е осветила в този храм. От страна на северната стена на храма се намира параклисът с нейния гроб.

От житието на светицата, първоначално написано от магистър Никита и по-късно от Симеон Метафраст, научаваме, че тя е родена на остров Лесвос през IX век. От дете е монахиня в манастир в родината си. Пирати нападат острова и заедно с другите момичета вземат в плен и св. Теоктиста. На път за Африка корабът спира  в Наус и пуска на брега пленниците, за да се възстановят от морската болест. Младата монахиня успява да избяга и да се скрие в гората. Дълго време се скита и стига до храма Екатонтапилиани. По това време местните жители напускат острова, който бил постоянно нападан от пирати. Теоктиста живее в храма почти 35 години. Храни се с диви треви и пие вода от светия извор, изтичащ под светия престол. Веднъж на острова доплуват ловци от Евбея и един от тях намира светицата. Тя го моли да ? даде дреха да се облече, за да скрие голотата си. Ловецът ? дава наметалото си. Тя му разказва живота си и го моли да ? донесе причастие, тъй като приближава краят на дните ?. На другата година ловецът донася светите дарове на Теоктиста. Преди да замине той се връща, за да се сбогува с нея, и я намира мъртва. Според едно предание я погребва на мястото, където се намира днес параклисът ?. Според друго предание след години на острова пристигат ловци от Икария, взимат светите мощи и ги занасят в родината на светицата. Оставят само една кост, която днес се намира в храма.

На о. Парос паметта на светицата се празнува на 9 ноември.

От южната страна на храма се намира древен баптистерий от IV век, най-древният и най-запазен баптистерий в целия православен Изток. Сградата представлява базилика с купол и притвор. В олтара, който се е наричал в миналото фотистирион, е разположен мраморен кръстообразен купел, голяма част от който се намира в земята.

Оглашеният, който идвал да се кръсти, влизал в притвора. Там се извършвала подготовката за тайнството: изгонване на бесовете, признаване на новата вяра, четене на Символа на вярата. След това влизал в олтара. Спускал се в купела по малка стълбица, намираща се от дясната страна на кръста, символизираща идването от грешния свят. След завършване на тайнството се качвал по стълба на източната страна на кръста, символизираща влизането на новопокръстения в християнския живот.

Свещеникът, който извършвал тайнството, стоял на пиедестал, разположен в купела, наречен „Светият остров". След кръщението следвало помазание, обличане с бяла одежда, влизане в главния храм и причастие.

В баптистерия е съхранена макар и в недобро състояние една от най-старите фрески намерена на острова, на която вероятно е изобразен св. Георги. Тя датира от XI или  XII век.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Мощи на св. Теоктиста

 

 

 

 

 

 

 

 

Стъпка на св. Теоктиста вдълбана в мрамора до северната стена на храма

 

 

 

 

 

 

Мощи на св. Арсений - духовния старец на св. Нектарий Егински, подвизавал се в манастира "Иисус Христос в гората" на остров Парос

 

 

 

 

 

Икона на св. Арсений

 

 

 

 

 

 

 

Чудотворна икона на св. Козма и Дамян, и св. Арсений. Тримата светци се явили на болната игумения на манастира, оперирали я и тя оздравяла напълно.

 

 

 

 

Икона на св. Арсений на иконостаса на голямата църква, където се намира гробът му. "Молете се, казвал той, на гроба ми и ще изпълня молитвите ви".

 

(06.05.2014)