tmpjOtxQ7_html_1e068ae4 Всемирното Православие -  СВЕТИ ЙОАН ШАНХАЙСКИ И САН ФРАНЦИСКИ ЧУДОТВОРЕЦ:  НИЩЕТАТА НА МАТЕРИАЛИЗМАИзточниците на материализма.

Материализмът е вяра в материята, признание, вместо Бога и създадения от Него свят - на някаква материя, отникъде не дошла, никъде не неводеща, през цялото време течаща нанякъде, но никъде не пристигаща...Материалъзмът е сляпа вяра в материята...Тази вяра има своите пророци, учители, доктрини, догмати, авторитети, свое правоверие и неправоверие. Всичко е като в религията, само че - наобратно. Религията - към Бога води, а материализмът от Бога отвежда. Материалистите не знаят какво е това материя, откъде се е взела, накъде отива и за какво...Материята е за материалиста - мъртво, безсъзнателно божество.

Материализмът се ражда от желанието на хората за това, да не съществува Бог. Та нали, ако признаят, че има Бог-Творец,  Жив Отец на всичко съществуващо, то трябва да приемат живота като Откровение на доброто и като цел на човешкия живот вечността. Да се вярва в Бога, означава да се стремиш към висша правда, да обичаш еднакво всички хора като братя и да се усъвършенстваш в праведността, по закона на Откровението. Да вярваш в Бога - това означава да не си създаваш кумир нито материята, нито другите хора, нито самия себе си. Ето това е най-трудното за човека. Хората обичат да си създават идои. Не желаейки да се принасят в жертва на Бога истинния, хората обичат да се принасят в жертва на кумири. Идолът позволяват да се греши и затова те го обичат повече от Бога. Не избират Бога, както не избират слънчевата светлина. Той сияе, всичко озаряващ и съгряващ. Идолът винаги човек може да избира - по собствен вкус, или, отхвърляйки го, да се поклони на друг...И хората, бягащи от Слънцето на правдата, от источника на светлината духовна и на нравствената сила,  от Бога, се прилепят към различни кумири - видими или въображаеми...Един от най-последните идоли на човечеството можем да считаме материята в общия и смисъл. Преди идолопоклонниците са се кланяли на материята в нейната отделност: на камъка - поотделно, на дъба - поотделно - на златния телец - поотделно, на огъня и небесните светила - по отделно, на статуите - поотделно...

През  XVIII и XIX в., под влияние на френските енциклопедисти и на немските натуралисти, някой хора решили да обожествят заедно цялата материя. Това им се сторило много удобно. Безличната материя не трябва да се обича, не трябва търпеливо да се въздига в нравствено съвършество, тя нищо не изисква, не изобличава човека в грях, не призовава към добри дела; при това човек може да говори за нея колкото му е угодно. Материята не вижда, не чува. Това е най-приятното за грешника, за човекът, избягал от Бога. Материята не вълнува неговата съвест...

Един от героите на Достоевски казва "Ако няма Господ, то всичко е позволено". Това е справедливо. Ако човек не е сътворен от светещата сила на Живия Бог, ако той току що е излязал от неразумната, безлична материя, както митичната Афродита от морската пяна, то, разбира се, тогава на него "всичко му е позволено". За него няма нито добро, нито зло. Теорията е подходяща за всички, които искат никой да не ги съди. Демонизмът се крие в тези материалистически вярвания, носещи безумие и гибел за човешката душа, отвърнала се от Бога.

На материализмът вярва само човек, който е измамен от злото, или - съзнателно не искащ "да има Бог"...Боейки се от висш нравствен съд над себе си, хората мислят, че могат от Бога да се "скрият" в материята...Така щраусът в пустинята, виждайки за себе си опасност, крие главата си в пясъка. Но къде да се скрие човек от Бога? Духът на Твореца прониква във всичко видимо и невидимо.

Материализмът не е знание, а вярване. Научните понятия на материалистите, създадени през XIX в., са отречени от науката на най-новото време. Никой не вярва сега на изводите на Хегел, Молешот, на мненията на Фохт и Бюхнер, тези класици на материализма, на които се опираше марксизма.

Те нямаха сили и възможности да отрекат откритията на световните учени, последователите на Маркс се чудеха как да излязат от това безизходно положение.

След войната чествали в Париж английският учен Флеминг, откривателят на пеницилина. На събранието в негова чест изказали много похвали. Отговаряйки на присъстващите, проф. Флеминг казал: "Вие говорите, че аз нещо съм изобретил; всъщност, аз само го видях - видях това, което е създадено от Господ Бог за човека. Честта и славата принадлежи не на мен, а на Твореца"...Истинската ученост е скромна и затова, защото принадлежи не на мъртвата материя и на лукавата диалектика, а на живата душа на човека, на този чуден свят, създаден от Великия Творец.

Защо хората не вярват в Бога?

Защо се случва така, че човекът, създаден от Бога, не вярва в Него?...Не по една или друга причина хората се скриват от Бога.

Руският философ Владимир Соловьов справедливо е казал, че има "'честно" неверие и "нечестно". Безчестното не иска да има Бог; то бяга от всякаква мисъл за Бога, крие се от нравствените закони на божествения свят. Злите и егоестични хора са заинтересувани от това "да няма Бог". Божието битие, което всъщност, е тяхното спасение, в техните педстави е Страшния съд, съдещ техния нечист и безсмислен живот. Сред такива невярващи има не само отрицатели на Бога, но и обхванати от ненавист към Твореца, с което, разбира се, те само потвърждават битието на Онзи, Когото отрицават. Невидим, но усещан от сърцето образ на Най-Великата Светиня на Твореца - прави обвързани егоистичната и греховна воля на човека.

Има други невярващи, които боледуват от проблемите на злото, доброто, истината, на нравствения живот. В тях няма самоудовлетворение. В човешкото си отношение към света и хората, те желаят блага за всички, но се надяват да достигнат тази хармония и щастие за света само с човешки и невъншни средства. В това те, разбира се, са доста оптимистични. Човешките средства и сили са ограничени. Без помощ от Висшия Божествен свят, човек не може да открие истинския живот.

Има в света също и безсмислено, животинско неверие. Дъвче човек своята дъвка на материалния живот и нищо повече не му е нужно. Лени се даже да помисли за Бога, за своята душа и за вечносття, която я очаква. Евангелието употобява такива хора на гости, които били поканени от великия и добър Цар на пир  и те "сякаш наговорили се" (аргументите на това неверие не са сложни), се отказват от поканата. Единият казва: "Аз купих волове и отивам в полето да ги проверя, извини ме, не мога да дойда"; другият използа като предлог венчавката си, за да откаже Божията покана; третият също търси някакво оправдание, за да не дойде при Източника на Живота. Хората се отказват от най-главната ценност в живота, от близостта с Твореца, потопени в своите житейски дела, грижи, радости и печали, не желаейки да издигнат живота си над тях, към вечната истина.

Хората, отхърлящи Правдата Божия, или още не познали я, попадат в затворените полета на някакви разни партийни, класови, расови, национални и всякакви други колективни, егоистични, една на друга противоречащи си в света "истини". Те не виждат зад своите истини и над тях единната Божия Правда. Така живеят мнозина, неразбирайки това, че цялата история човешка с нейните войни, смутове, кръвопролития и насилие на едни хора над други - това е само практически и логически резултат от човешкия живот, не достигнал до своето висше, духовно съвършенство и просветление чрез подчинението на Божията Павда.

Всеки човек стои пред Бога целия си живот - иска ли той или не, или не иска това. Слънцето не пита за отношението към него. То озарява и съгрява света. Но ненапоените с вода градини изгарят от слънцето, а скритите в тъмното подземие на свето неверие хора си остават в тъмнината.

Има "невяращи" като че по недоразумение, това са духовно честни хора, но те считат себе си за "невярващи", защото са им внушили или сами са възприели невярно разбиране за Бога, за света и за човека. Такива хора, в дълбочината на своето съществуване, не са против Бог; те не Го познават; те са само срещу неверните, тесни понятия за Бога. И в своето търсене на истината, те леко могат да открият духовния свят.

Всеки, който познава антирелигиозните списания на Съветския съюз (авторът e съвременник на съветските времена - бел. прев.) знае, че тяхното съдържание се изчерпва в три идeи: 1) неискреност на всички служители на Църквата 2) "класова" същност на всяка една религия и, накрая, идеята, че "науката е несъвместима с религията". За неоснователността - и религиозна, и научна - вече говорих, но ще говоря и още. За класовете същност на всяка религия аргументите на неверито също са неоснователни. Животът Вечен е необходим на всички хора, независимо от тяхното социално положение...Но в аргумента на нравствената слабост на вярващите и на служителите на Църквата има основание. Ще кажем открито - ние вярващите и свещениците, не винаги сме на висотата на своето велико служение на Бога. Само че антирелиозните хора, укорявайки ни в това, не забелязват, че този аргумент не е антирелигиозен, а чисто религиозен. Това е нравствен аргумент, съвсем не свързан с материализма...Във всички векове е имало, и сега има не малко, по правило само "вярващи в Бога" и "християни" само по име. Но нима нравствената слабост на тези или онези хора и пастири може да отслаби жизнената сила и мъдростта и светлината на божественото, евангелско учение?  

Евангелието само ни засвидетелства, че дори сред дванайсетте най-близки ученици  Христови е имало един предател. Това не опровергава истината Христова; напротив, още повече я подчертава. Слаби ли сме ние, християните, добри ли се, това има отношение единствено към нашето спасение, но не към битието Божие. Лъжците и престъпниците изкривяват само своята личност, но не и Правдата Божия. Лошите работници не унижават работата, а само своята работа. Никакво човешко лицемерие не е в състояние да изгаси светлината на божествената световна Истина. "Правдата Господня пребивава вовеки". И не малко има и винаги е имало хора, които обичат Христовата истина повече от своя живот.

 

Честно неверие е било неверието на св. ап. Тома. Въпреки че той напразно е проявил своята недоверчивост към думите на хората, на които е могъл да повярва, към апостолите, но искайки да види Христа Възкръсналия за да се убеди, той сякаш се страхувал да вярва от радост...Ако Христос е възкръснал, тогава и животът на него, Тома, коренно е трябвал да се измени, да тръгне съвсем иначе...Всичко тогава в него е трябвало да бъде озарено от тази Светлина...И когато видял Тома истинно Възкръсналия Христос и се докоснал със своите ръце до Неговите рани от гвоздеите - той възкликнал радостно "Господ мой и Бог мой". И Христос му казал "Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали" (Иоан 20:29).

Не малко има такива хора в света, сред всички народи. Те не са имали възможност да видят Христа със своите очи, те несъмнено Го виждат с очите на своя дух, виждат близостта Божия, любовта и вярата. Честното съмнение ще намери истината, защото я търси без лукавство. Жаждуващите последната истина вече са намерили Бога, защото  тази жажда е живота на самата Божествена Истина в хората.