Отец Петър сред възпитаниците на Руската гимназия в Белград

         belovidov-4 Всемирното Православие - ЗА ВЯРАТА, ПО-ГОЛЯМА ОТ СИНАПОВО ЗЪРНО – в памет на протопрезвитер Петър Иванович Беловидов (1869-1940 г.)Вярата, служенето на висшите идеали и опазването на духовните традиции – това са онези категории, които не познават тесните рамки на идеологиите, географските очертания и противоречивия прочит на бурните исторически събития.

   

         Те са от онези непреходни съкровища, които времето не може да обезцени, а напротив – с всяка отминала епоха блясъкът им става още по-ярък, за да осветява на идните поколения Пътя към нравственото израстване и помъдряване. Казано е: "Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно". Истинската Вяра прави човешкия дух несломим пред бурните перипетии и житейски изпитания.

         Една от ярките страници от тази наистина величава епопея на силата на човешкия дух е историята на Православието, и в частност историята на Руската църква в чужбина след драматичните октомврийски събития, накарали хиляди руснаци да свържат съдбата и живота си завинаги с Балканите, и да дадат своя принос за съхраняването не само на своите културни традиции, но и за утвърждаването на общочовешките духовни ценности.

         Преди 75 години, в края на април 1940 година, на Велика събота, в навечерието на Великден, към по-добрия свят се устремява душата на една от забележителните личности в историята на църковното движение - протопрезвитер Петър Иванович Беловидов, основател и първия настоятел на храма "Света Троица" в Белград, Сърбия. Тази духовна обител, превърнала в обединително начало и упование за безброй човешки съдби, започнали новото си летоброене на приютилата ги Балканска земя.

         Както свидетелстват историческите данни, първоначално руските емигранти са нямали организиран църковен живот. Богослуженията се провеждали в актовата зала на Трета мъжка гимназия, а също така и в помещение, използвано за бежанска кухня. През 1923 г. на руската общност в Белград ѝ било предоставено помещение, намиращо се в парка Ташмайдан, в близост до църквата "Свети Марко". Това събитие мотивирало митрополит Антоний Храповицки, духовния водач на руските бежанци, да се обърне за съдействие към патрирх Димитрий, за да може на това място да бъде изграден временен параклис. Строителството на самия храм е започнало на 21 септември 1924 г., а на 4 януари 1925 г. той бил осветен. Храмът е проектиран от прочутия архитект Валери Сташевски, иконите са дарени от руски емигранти, за мнозина от които те са били единственната им ценност, напомняща за Отечеството.

         Храмът бързо се превърнал в истински духовен център и олицетворение на далечната Родина. Сред реликвите, съхранявани в "Света Троица" до 1944 г., се намирали знамена на стари руски полкове, а също така и една от най-великите светини – чудотворната икона на Божията Майка „Знамение“, донесена лично от епископ Теофан. И още множество други ценни неща, свързани с Русия. Не случайно под сводовете на храма в Белград са препогребани тленните останки на барон П. Врангел, съгласно личното му завещание.

         Една от забележителностите на храма "Света Троица" в миналото и сега е и църковният му хор. Неговото създаване също е свързано с благородната духовна мисия на първия му настоятел отец Петър Беловидов.

         Както свидетелства известният историограф и публицист Алексей Арсениев в задълбоченото му изследване за приноса на руските бежанци в хоровото изкуство и църковните песнопения, "главната грижа на отец Петър е била насочена към създаването на църковния хор. Притежавайки прекрасни музикални знания и диригентски способности, по цели нощи той е възстановявал по памет и записвал църковните песнопения", за да може денем след часовете си в гимназията и службите да разучава песнопенията с църковните певци. "Хорът на руския храм в Белград съвсем скоро се е прочул толкова много, че през 1924 г. е бил поканен за постоянните песнопения в кралския придворен храм. Богослужението в белградската руска църква се е отличавало с невероятната си атмосфера, може би единствено по рода си в чужбина. То е било строго уставно". За създаването на хора, грижливото съставяне на ръкописите и славната му история разказва в изследването си "Руските църковни хорове и диригенти в Белград" иподякон Андрей Тарасиев, диригент на църковния хор, който също подчертава приноса на отец Петър към богоугодното дело.

         Биографичните данни за протопрезвитер Петър Беловидов са лаконични, но показателни. В сборника на Антоан Нивиер "Православните свещенослужители, богослови и църковни деятели на руската емиграция в Западна и Централна Европа" се съобщава, че отец Петър Иванович Беловидов е роден през 1869 г. в Ставрополска губерния в свещеническо семейство. Завършва през 1891 г. Ставрополската духовна семинария, пътят му на духовник и законоучител минава през Ставрополската епархия, Майкоп, Новорусийск и Карск. През 1920 г. тогава протоиерей Беловидов емигрира през Константинопол в Белград. Освен като първия настоятел на храма "Света Троица", остава в църковната история и като член на епископския съвет и законоучител в Първата руско-сръбска гимназия в Белград. Историята свидетелства, че през пролетта на далечната 1920 г., пътувайки в бежански влак през Южна Сърбия (в близост до град Парачин), той се запознава с известния педагог и бъдещ основател и директор на руската гимназия Владимир Плетньов. В личен разговор отец Петър изразява готовността си да вземе участие в съставянето на програмата за руските училища и да преподава Закон Божи, което и прави в продължение на почти две десетилетия - от 1920 до 1939 г.

         В Русия остават съпругата на отец Петър и двамата им сина Михаил и Павел, които той никога не успява повече да види. На Балканите – в България пък се установяват други представители на семейството - неговата сестра Олимпиада и съпругът ѝ, филологът Владимир Ткаченко, също възпитаник на Ставрополската духовна семинария, педагог и общественик, удостоен с ордена „Св. Станислав“. Сред потомците на двете фамилии, в чиито вени вече тече и българска кръв, днес са заслужени лекари, филолози, историци, педагози и творци.

           За особени заслуги към църковното и просветителско дело Светият синод на Сръбската православна църква награждава отец Петър с митра, както и със сан протопрезвитер. Съвременниците му разказват, че изключително скромен в личното си битие, животът на отец Петър е бил изцяло посветен на обществената кауза - да дава не само душевна утеха на сънародниците си, но и да възпитава в младото поколение любов към Вярата, Отечеството и земята, превърнала се в техен нов дом.

         По повод кончината на протопрезвитер Петър Беловидов през 1940 г. сп. "Православна Карпатска Рус" излиза със следната бележка:

         "Господ му е изпратил светла кончина в навечерието на всерадостното Христово Възкресение. На погребението, извършено на втория ден на празника, звучаха само светли радостни пасхални песнопения, свидетелстващи за това, че смъртта е победена".

         Десетилетия след като са били написани, тези думи звучат особено актуално и днес, защото човешкият дух наистина не умира, а вярата и добрите дела живеят вечно.

 

*Настоящата статия е написана с любезното съдействие на А. Б. Арсениев, публицист и главен историограф на руската емиграция в Сърбия.

 

Olimpiada-Tkachenko-224x300 Всемирното Православие - ЗА ВЯРАТА, ПО-ГОЛЯМА ОТ СИНАПОВО ЗЪРНО – в памет на протопрезвитер Петър Иванович Беловидов (1869-1940 г.) Олимпиада Ивановна (Беловидова) Ткаченко, във вените на чиито потомци тече българска кръв

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Вtkachenko-224x300 Всемирното Православие - ЗА ВЯРАТА, ПО-ГОЛЯМА ОТ СИНАПОВО ЗЪРНО – в памет на протопрезвитер Петър Иванович Беловидов (1869-1940 г.)ладимир Степанович Ткаченко – съпругът на Олимпиада, възпитаник на Ставрополската духовна семинария, преподавател и общественик в Русия и България.