is_2_14 Всемирното Православие - ПРЕПОДОБНИ СЕРАФИМ, ВИРИЦКИ ЧУДОТВОРЕЦ

Живот и духовен подвиг на стареца

Прп. Серафим Вирицки, комуто отбелязахме 10 години от прославянето му през 2010 година, е почти наш съвременик.

До ден днешен са живи неговите думи: "Идвайте на гроба ми и разговаряйте с мен сякаш съм жив и аз ще Ви помогна". 

Хора идват, молят се, споделят най-съкровените си мисли и така получават помощта на Господ чрез молитвите на стареца Серафим.

Труден и дълъг е пътят, извървян от прп. Серафим Вирицки!

Благочестивият мирянин, под ръководството на опитни духовни наставници, 40 години се е подготвял за монашеския живот. Подстриган в годините на откритите гонения, за 6 години той изминал пътя от послушник-пономар до духовник на една от най-големите руски обители — Александро-Невската лавра в Петербург.

Под духовното му покровителство са били редица издигнати йерарси на Руската църква, монаси и безчет миряни, търсещи подкрепа в тези страшни години. Старецът на дело изпълнил своя свещен завет: "Укрепвай своя дух и хиляди хора ще се спасят покрай теб!"

Това са основните етапи в живота на св. Серафим Вирицки:

Василий Николаевич Муравьов, както се казвал преп. Серафим Вирицки като мирянин, е роден в средата на XIX век в Ярославска губерния. Зад Волга, където сега има широка поляна сред горите и стои издигнат от съвремениците ни поклонен кръст, се е родил Василий в семейството на трудолюбиви християни.

След като навършил 10 години, баща му умира и той станал единствената опора на семейството си - за сестра си и майка си. Благочестивите му съселяни го взели на работа в Петербург. Там той започва да работи като разносвач на товари в Гостинния Двор, а изработените средства изпращал на семейството си.

Трудолюбив и много честен, той заслужава доверието на стопанина си. Започва да изучава занаята, като много скоро постига големи успехи, но душата му желае нещо друго.

Той отива в столичната лавра с молбата да го приемат за свой брат. Там той бил посрещнат от стареца на лаврата, който пророчески му казал: "Измини пътя си на мирянин, създай семейство, моли се на Господа и щом ти дойде времето, той ще реши съдбата ти".

Така и станало!

Бързо се издига до управител в магазина и постъпва да учи икономически науки. Завършил висшето си икономическо образование, става главен управител и дясна ръка на стопанина си само на 21 години.

С благословението на отец Варнава от Гетсиманския скит на Троицко-Сергиевата лавра покрай Москва, бъдещият преподобен Василий решава да се ожени за сънародничката си Олга, учеща се по това време в Петербург, а стопанинът му му помага да отвори собствен магазин и го прави свой партньор в бизнеса.

Благодарение на опита и уменията си, бързо се разраства търговията му със скъпи кожи. Появявят се в бизнеса му нови партньори и верига магазини в Петербург и европейските столици.

Муравьови са приети в царския дворец. Делата потръгват в добра посока и той става един от петте най-богати търговци на кожи в столицата.  Не след дълго се ражда и синът му - Николай.

В семейството му не стават роби на натрупването на богатства, а голяма част от средствата си отделят винаги за подпомагане на манастирите и бедните.

Отец Варнава Гетсимански (Меркулов) направлява младото семейство чрез духовното си ръководство в живота, с цялата си душа те са предани на Бога. По време на Първата световна война се грижели за сираците и ранените, дори приемат в дома си момиче-сираче и я възпитават като собствена дъщеря (бъдещата монахиня Йоанна). 


По това време синът им отива доброволец на фронта като авиатор.

Настъпва 1917 година. Страшна година, изпълнена с преврати първо на либералите, а после на болшивиките. 


Царят и Отечеството са предадени!

Реки от кръв, братя убиват братята си. Няма нищо по-страшно от гражданската война!


Всичко това било допуснато от Господ заради греховете им.

Много неща се променили в живота. По-богатите изнасят своите капитали в спокойни държави с надеждата там да изчакат по-добри времена.

Имали са такава възможност и Муравьови, могли са да си обезпечат спокоен и комфортен живот в чужбина, но те не напускат Отечеството си.

Василий Николаевич Муравьов ликвидира успешния си бизнес, щедро възнаграждава служителите си, а цялото си състояние в златна валута дарява на Александро-Невската лавра, Възкресенския Новодевичи монастир в Петроград, Иверския монастир в Нижегородска губерния и в други обители.

В.Н. Муравьов ликвидира бизнеса си и щедро възнаграждава служителите си.

Нищо не оставя за себе си.

Защото, каза Господ: «Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мене.» (Мат. 19:21)

«Ако искаш...» - каза Господ.

«Желая, Господи!» - отговаря със сърцето си Василий Николаевич Муравьов.

Много мъжество и непоколебима вяра изисква такава постъпка.

Твърдо е съвместното решение със съпругата му Олга Ивановна Муравьова да отдадат себе си изцяло в служба на Господа. Искрено и твърдо. На 16 октомври 1920 година, в църквата на Свети Дух на Александро-Невската лавра е постриган в монашество Божият раб Василий, наречен с името Варнава (в схима Серафим), в памет на своя духовен ръководител — Варнава Гетсимански. В същия ден, във Възкресенския Новодевичи монастир на Петроград — неговата вярна съпруга Олга Ивановна Муравьова се постригва в монашество с наречено име Христина (в схима Серафима).

Приемайки монашество, той започва послушание като клисар, но скоро е ръкоположен за йеромонах.

След време, преди да му бъде възложено тежко и много отговорно послушание на старец-духовник на лаврата, о. Варнава (Муравьов) приема схима, с наречено име Серафим (около 1927 г.), в чест на прп. Серафим Саровски.

Тече безкрайна човешка река за утешение и изповед пред стареца йеросхимонах Серафим (Муравьов) — река от човешка скърб и страдание, в тези тежки години.

Под неговото духовно наставление са не само монаси, но и йерарси и множество миряни. И на всеки, като на единствен, той дава утеха и съвети, опора за душата. Упование в Бога.

Един ден старецът Серафим приемал изповед в Троицкия храм на лаврата без прекъсване повече от две денонощия. С приключването на изповедите той не бил в състояние да помръдне от мястото си. Така и паднал върху студения каменен под на събора.

Лекарите откриват силни поражения и налагат задължителна промяна на климата — препоръчват Вирица, близо до Петроград. Митрополит Серафим (Чичагов), който в света бил лекар, след диагнозата на консилиума, благославя тяхното решение. Независимо от съпротивата на стареца Серафим да напусне лаврата, той се подчинил на волята на йерарха, и заминава за Вирица да носи своя старчески подвиг там. Това е 1930 година.

С пристигането си във Вирица, събрал последните си сили, иеросхимонах Серафим (Муравьов) отслужва Литургия във вирицкия храм на Казанската Божия Майка, енориаш на която той смята и себе си.

Заедно с него, като послушание, заминават и схимонахиня Серафима и послушницата внучка Маргарита.

Сега те неотлъчно му помагат.

Здравето му е влошено, той вече почти не се движи - единствено съпровождан под ръка.

Но старецът Серафим не прекъсва нито за миг своя денонощен духовен молитвен подвиг. Близките даже не знаят — спи ли той въобще.

Нощем — молитва, денем — поток от хора.

По време на Отечествената война (Втората световна), йеросхимонах Серафим поел обет по примера на Серафим Саровски за 1000-дневна молитва върху камък.

Лято, зима, независимо от времето, често нощем, той се моли пред иконата на Серафим Саровски, коленичещ върху големия камък недалеч от дома, далече в градината.

Далеч от очите на хората, нощем, той моли да му помогнат да стигне до камъка, за да изпълни обета си.

Старецът се моли за спасение на Родината си и за целия свят, по няколко часа толкова, колкото стигнат силите му.

Прострял ръцете си нагоре, моли Господа и Владичицата за милост и опрощаване на греховете ни. Моли се със сълзи на очи, мълчаливо, със сърдечната молитва.

Близките разказват, че даже да наблюдаваш това без мъка е невъобразимо.

Старецът отдавал себе си изцяло.

А после — нощни молитви по молби на хората, за всеки. И през деня — утешение, изповеди, съвети... и поток от скръб!

И така, дълги години, всеки ден.

Йеросхимонах Серафим (Муравьов) почива на 3-ти април (по нов стил) през 1949 г. (Затова на тази дата Руската православна църква чества паметта на светеца - бел. на Всемирното православие).

 Той доживял до предсказаната от него Победа, и знаел точния ден и час на своята кончина.

Събрал всички близки за молитва. Благословил всеки от тях с малки иконки на св. Серафим Саровски, приготвени специално и, след прочитане на Светото Писание, се помолил, прекръстил се и... ръката му паднала с последния му дъх.

Мирно отишъл там, където няма вече ни болести, ни мъки. Земният му път бил изпълнен с искрена вярност към Господа, с дълбока вяра, с чест.

На погребението на о.Серафим се събрали безброй много хора.

Около гроба стоял и семинарисътт Альоша, бъдещият Патриарх Алексий II.

Схимонахиня Серафима (Муравьова) починала преди него, през пролетта на 1945 година, само дни преди очакваната Победа.

Тя, с внучката си Маргарита, отдавали всичките си сили и любов към хората и Господа.

Светла памет на всички!

Свети преподобни отче Серафиме, моли Господа за нас, грешните!

Още за наставленията на стареца можете да прочетета на сайта - първоизточник http://serafim.com.ru/index_BG.html

Книгата на руски език в електронен вариант можете да откриете  тук